3 . стр. от решение по гр.д. № 1036/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 702 София, 05. 01. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов при участието на секретаря Ст. Т. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1036 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на РОСот 14.03.2009 г. по гр.д. № 136/2009, с което е потвърдено решението на РРС от 12.12.2008 г. по гр.д. № 2574/2008 за прекратяване на брака по вина на двамата съпрузи, а ползването на семейното жилище е предоставено на жената. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК да проверява правилността на обжалваното първоинстанционно решение, без във въззивната жалба да е посочено в какво се състои порочността му. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че въззивният съд следи служебно за валидността на първоинстанционното решение. Нищожното съдебно решение не влиза в сила, то не поражда сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила нито конститутивно действие, затова въззивният съд обявява служебно нищожността му и в необжалваната част. Недопустимото съдебно решение влиза в сила и поражда сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие. Въззивният съд следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение, но може да го обезсили само в обжалваната част. Въззивният съд не може да се произнася по влезли в сила съдебни решения. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци. Надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касационно обжалване на въззивното решение. От правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, има изключения. На първо място, тава е приетото от ВКС в т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК по гр.д. № 1/2001, че съдът прилага императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. при решаването на делото по същество въззивният съд прилага императивните разпоредби на материалния закон и проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. На второ място, въззивният съд проверява служебно правилността на обжалваното решение, когато следи служебно за интереса на страната (напр. по иск за поставяне под запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, по искове за лишаване от родителски права, по спорове между родители, по постановяване на мерки за закрила и др.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението не е обжалвано в частта за вината. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи и следва да бъде прекратен. Неправилно въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение не е обжалвано в частта за вината. Във въззивната жалба изрично е посочено, че жалбоподателката не е доволна от постановеното решение, поради което го обжалва, както и че за влошените отношения вина има единствено и само съпругът й, нейно виновно поведение не е доказано и искът следва да бъде отхвърлен. Видно от изложеното въззивното решение, в частта за прекратяването на брака и вината, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че съпрузите живеят в различни населени места от около осем години. Още преди раздялата те са имали конфликти и неразбирателства, а след раздялата се е стигнало до пълното им отчуждаване. Ищецът е установил извънбрачна връзка. Видно от изложеното бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен. По делото не е установена причината за фактическата раздяла между съпрузите, установено е единствено, че по време на фактическата раздяла ищецът е установил извънбрачна връзка, която също е допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Доказателства за противобрачно поведение на ответницата не са представени, поради което бракът следва да бъде прекратен по вина на ищеца. След влизането в сила на Семейния кодекс от 2009 г. е без значение становището на ответницата за запазването на брака и обстоятелството, че по делото не е установена нейна вина. При този изход на делото разноски не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на РОС от 14.03.2009 г. по гр.д. № 136/2009 в частта за прекратяването на брака и вината. ПРЕКРАТЯВА брака, сключен 17.01.1967 г. между Н. И. М., ЕГН [ЕГН] от Р. и С. И. М., ЕГН [ЕГН] от[населено място], [община] поради дълбокото му и непоправимо разстройство на основание чл. 49, ал. 1 СК. ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът. ОСТАВЯ В СИЛА решението на РОС от 14.03.2009 г. по гр.д. № 136/2009 в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.