2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 217 ГР. София, 07.04.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.03.2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №522/15 г., намира следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, вр. с чл.28 от КМЧП. Образувано е по частна касационна жалба на С. О. – гражданин на Д./ Г./ и с местожителство там, срещу въззивното определение на Окръжен съд Варна /ОС/ по ч.гр. д. №2655/14 г. С въззивото определение е потвърдено първоинстанционното, с което е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд производството по иска, заведен от касатора срещу „С. шипинг лимитид”, регистрирано и със седалище в М., за заплащане на трудово възнаграждение по трудов договор на моряк на моторен кораб „С.” , плаващ под панамски флаг. Прието е, че съгласно чл.17, ал.1 от КМЧП делата по тр. спорове са подсъдни на българските съдилища, когато работникът или служителят обичайно полага труд в РБ и в случаите по чл.4 от кодекса – когато ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в РБ или ищецът е български гражданин или юридическо лице, регистрирано в РБ. Тези предпоставки не са налице, поради което според ОС българският съд не е компетентен да разгледа спора. Регламент ЕО №44/01 г., на който се е позовал ищецът, не намира приложение в случая Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението на ОС и се иска отмяната му. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като твърди, че липсва съдебна практика по въпросите от предмета на спора: Компетентен ли е българският съд да разгледа трудов спор, когато и двете страни по него са чуждестранни лица и при какви условия е допустимо това; приложими ли са в случая разпоредбите на чл.24 от Регламент ЕО №44/01 г. за учредяване на мълчалива компетентност на съда на държавата – членка, пред който е предявен искът, респ. трябва ли във връзка с това този съд да връчи препис от исковата молба за отговор на ответниците и да им даде възможност да вземат становище относно компетентността на съда и по съществото на спора. Въпросите / с изключение на първия, който е твърде широко формулиран и затова не представлява общо основание по чл.280, ал.1 ГПК/ са от значение за спора и не са застъпени в задължителната практика на ВКС – ТР №1/19.02.10 г., поради което са налице допълнителните основания на т.3 за допускане на обжалването. По поставените въпроси ВКС във връзка с приложимостта на Регламент ЕО 44/01 г. / регламента/ ВКС намира следното: На осн. чл.3 от КМЧП разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. Такъв международен акт се явява Регламент /ЕО/ №44/2001г., който съгласно чл. 288 от ДЕО е акт с общо приложение и като такъв е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави - членки. Същото следва и от чл.1,ал.2 от Кодекса за търговското корабоплаване. Съгласно чл.2 от регламента, при условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка. Съгл. чл.3, срещу лица, които имат местоживеене в държава-членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава-членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2-7 от настоящата глава / гл.ІІ/. Съгласно чл.24 от регламента извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава-членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 22. Съгл. чл.26, когато срещу ответник с местоживеене в една държава-членка е предявен иск в съд на друга държава-членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен ако компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент. В случая ответното дружество има местоживеене в страна на държава – членка на ЕС – М., където са седалището и адресът му на управление по устав, съгл. чл.60 от регламента. Правилото на чл.2 от регламента не изисква друг тип връзка на делото с територията на държава – членка, освен местоживеене на ответника. Ищецът може да е гражданин или с местоживеене както в държава – членка, така и в трета страна/Регламентът „Б. І”, коментар от авторски колектив, изд. 2012 г./. В регламента се съдържа специална уредба на международната компетентност по определени спорове, произтичащи от индивидуални тр. договори / какъвто е процесният/ – чл.18 -21, когато се предполага, че една от страните е в значително по –слаба позиция от другата и се нуждае от по–голяма степен на защита. Основна идея е да се защити по –слабата страна / работникът или служителят/, като й се даде възможност да предяви иска си пред благоприятен за нея национален съд, дори когато работодателят – ответник е с местоживеене в друга държава – членка. Наред с възможностите на работника за избор на съд в хипотезите по чл.18 и 19, стои и възможността по чл.24, раздел 7 - ми от регламента за мълчаливо учредяване на международна компетентност на съда на държавата – членка, пред която е предявен искът.. Ако ответникът по делото с международен елемент не оспори своевременно компетентността на съда на държавата членка, която не следва от регламента, се приема, че мълчаливо е формирана воля за учредяване на международна компетентност, с мълчаливия избор на страните. Институтът по чл.24 от регламента е особено проявление на автономията на волята на страните в рамките на международния граждански процес. Автономията на волята на страните е ограничена от разпоредбата на чл.22 от регламента, уреждаща изключителната международна компетентност на съдилищата на държавите –членки по граждански и търговски дела с международен елемент / презгранични последици/. Изключителната компетентност по чл.22 от регламента не може да бъде дерогирана по волята на страните. Правилата за определяне на международната компетентност по чл.8-21 от регламента обаче не представляват ограничение за мълчаливо учредяване на компетентност. Ответникът има възможността да се позове на липса на международна компетентност на съда на държавата –членка за разглеждане на конкретния спор. От съображения за процесуална икономия се приема, че ако липсва такова възражение и двете страни намират избрания с мълчаливия им избор съд за еднакво приемлив и удобен. Според преобладаващото тълкуване на регламента, чл.24 от него се прилага единствено в случай, че една от страните по делото има седалище или местожителство в юрисдикционното пространство на Съюза / както е в процесния случай/. В тази връзка, в чл.26 от регламента е предвидено изискване за служебна проверка на компетентността на сезирания съд, а именно: когато срещу ответник с местоживеене в една държава членка е предявен иск пред съд на друга държава –членка и ответникът не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен. По основателността на жалбата: частната жалба е основателна. В случая ответното дружество е с местожителство в една държава – членка – М., а искът е предявен в съда на друга държава – членка – РБ.Спорът не е от посочените в чл.22 от регламента, за които е предвидена изключителна компетентност. Затова българският съд не следва да се обявява служебно за некомпетентен, преди да връчи препис от исковата молба и приложенията й на ответника и да изчака явяването му / отговора по чл.131 ГПК/. Българският съд следва да приеме, че му е учредена мълчаливо международна компетентност по чл.24 от регламента, ако ответникът се яви и не оспори компетентността му. Българският съд следва да прекрати производството, ако ответникът се яви и оспори компетентността му или ако не се яви пред съда. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр.отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненски окръжен съд по ч.гр.д. №2655/14 г. от 9.12.14 г. ОТМЕНЯ това въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно по гр.д. №11158/14 г. на районен съд В. от 22.10.14 г. Връща делото на Варненски районен съд за извършване на действията по чл.129-131 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: