Р Е Ш Е Н И Е №256/2011г. Гр.С., 20.01.2012 година Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретар ЗОЯ ЯКИМОВА и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело № 1302/2010 г. Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 545 от 27.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 141 от 14.06.2010 г. по в.гр.д.№ 184/2010 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 21 от 02.03.2010 г. по гр.д.№ 89/2008 г. на Чепеларския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите Г. П. Г. и В. В. Г. срещу В. С. П. и С. В. П. иск, че ответниците не са собственици на имот № * по кадастралната карта на [населено място]. С жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението в обжалваната част. Ответниците по касация са на становище, че жалбата е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 1295 от 18.11.2008 г. по гр.д.№ 4496/2007 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 32 от 12.03.2004 г. по гр.д.№ 2590/2002 г. на ВКС, ІV г.о. Преди да се произнесе по основателността на оплакванията срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: Предявените субективно съединени отрицателни установителни искове са за признаване, че ответниците не са собственици на ПИ * по кадастралната карта на [населено място] с площ * кв.м. Ищците /сега касатори/ са се легитимирали като съсобственици на ПИ № *. Според въззивния съд, безпротиворечиво е установено, че имотът, предмет на делото е представлявал път и през него са преминавали както страните по делото, така и трети лица. Прието е по-нататък, че регулационните сметки за придаваемите части от имоти по регулационните планове на [населено място] от *, * и * г. не са били уредени. В. съд е приел, че по силата на чл.35 и чл.17 от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България /Обн., ДВ,бр.67 от 1905 г./, действал до 1941 г. и чл.47 З. /Обн.,ДВ,бр.117 от 13.04.1941 г./ действал до 1949 г., регулацията /в случая планът на [населено място] от 1922 г. / е имала отчуждително действие по отношение на имотите, придадени към парцели на други лица, без да е необходимо заплащане на обезщетение на собственика, от което е достигнал до извода, че претендираният имот е бил включен в патримониума на съсобствениците на парцел *, кв.* по плана от * г. Прието е, че по плана от * г. същият имот се е състоял от части от имот пл. № * /записан на В. П./ и № */ записан на наследниците на С. С./, за които е отреден парцел *,* и част от терен без планоснимачен номер, принадлежащ към отразения по плана път, която част е включена като придаваема към парцел *,*. Според въззивния съд, в разпоредбата на чл.39 З. /в редакцията към * г., след изменението, обн., ДВ, бр. 54 от 06.07.1956 г., считано от 10.07.1956 г./, също не е предвидено плащането на обезщетение за придаваемия се по регулация към парцел на друго лице имот, да е елемент от придобиването на право на собственост по регулация. Предвид на това, въззивният съд е приел, че процесният имот е станал собственост на лицата, легитимирани като собственици на включените в парцел *, * в кв.* по плана от * г. имоти. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че въззивното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт. В. съд е приел, че след като с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* г. /л.33 от делото в Ч./ В. С. П. е бил признат за собственик по давност на парцел *,* в кв.* по плана на [населено място], със застроена площ * кв.м. и незастроено място * кв.м., към този момент той е бил собственик и на част от терен без планоснимачен номер, принадлежащ към отразения в плана път, която част е включена като придаваема към парцела. Прието е по-нататък, че със съдебна спогодба от 01.02.1988 г. по гр.д.№ 28/88 г. на Чепеларския районен съд, в дял на С. В. П. е поставено дворно място от * кв.м., представляващо имоти пл. №№ * и *, включени в парцел *, *, *,* в кв.* по плана на [населено място] от 1978 г. заедно с построената в имот пл. №* жилищна сграда, което застроено и незастроено дворно място е продадено от Р. Р. П. и от ответника С. В. П. с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* г. на другия ответник-В. С. П. /л.119 от делото в Ч./. Прието е, че след като предмет на продажбата от 12.03.2005 г. са били единствено имоти пл. №№ * и *, включени в парцел*,*,*,* в кв.*, с построената в имота пл. № * жилищна сграда, то наследената част от терен без планоснимачен номер, принадлежащ към отразения в плана път, включена в процесния имот, е останала в патримониума на ответника С. В. П.. Този извод на въззивната инстанция е обоснован. От заключението на вещото лице инж. И. Г. М. /л.261-264 от гр.д.№ 89/2008 г. на Ч./ и от устните разяснения на експерта в заседанието на 03.02.2010 г. е видно, че действително, определена графично площта на парцел *,* по плана на [населено място] от * г. който е с неуредени регулационни сметки, възлиза на * кв.м. Ищците /сега касатори/ се основават освен на това обстоятелство, още и на нотариален акт № */* г., съгласно който В. П. е бил признат за собственик на парцел *,* в кв.* по плана от * г. върху площ от * кв.м.; на съдебната спогодба от 01.02.1988 г., с която на ответника С. П. са възложени само имоти пл. № № * и * по плана от * г. с площ * кв.м., както и на нотариален акт № * от * г. по нот.дело № */* г., с който е извършено разпореждане също с площ от * кв.м. от *, *,*,* в кв.* и е посочено, че имоти пл. № № * и * граничат с пътека. Според касаторите, всичко това, заедно с удостоверението за регулационно положение № */*/ от * г. и нотариалният акт № *, т.*, нот.дело № */* г. на свидетелката Д. Я., в които като граница на съответните имоти също е посочена пътека, сочи че както В. П., така и неговият си-нега ответник не са считали, че процесният имот съставлява принадлежност към техните имоти и * по плана от *. В. съд правилно е намерил тези доводи за неоснователни, като законосъобразно е приел, че след като с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № * от 12.03.2005 г. Р. Р. П. и С. В. П. са се разпоредили в полза на ответника В. С. П. с дворно място от * кв.м., съставляващо имоти пл. №№* и *, включени в парцел *,*,*,* в кв.*, ведно с построената в имота пл. № * жилищна сграда, последният се явява съсобственик и на процесния имот със съответните идеални части от имоти пл. № * и № *, включени в имота, предмет на делото. За да достигне до този извод, въззивният съд е преценил правилно заключенията на съдебно-техническите експертизи и на събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които най-напред е приел, че по плана на [населено място] от * г. процесният имот, включващ в себе си част от имот пл. № *, придаваема се към парцел * и част от имот пл. № *, за който е отреден парцел *, е включен в патримониума на собствениците на парцел * в кв.* по силата на непосредственото отчуждително действие на самия регулационен план. Правилно е съобразено по-нататък, че по плана от * г. същият имот се е състоял от части от имот пл. № * и пл. № *, за които е отреден парцел *,* и от част от терен без планоснимачен номер, принадлежащ към посочения в плана път, която част е включена като придаваема към парцел *,*/ на скица № 5 към заключението на в.л.инж. М. е показано каква част от този терен съответно е от имот пл. № * и каква част от имот пл. № * по плана от * г./. К. обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК заради противоречие с решение № 1295 от 18.11.2008 г. по гр.д.№ 4496/2007 г. на ВКС, ІV г.о., доколкото в мотивите въззивният съд е приел, че и в редакцията към * г. /след изменението, обн.,ДВ., бр. 34 от 06.07.1956 г./ в разпоредбата на чл.39 З. /отм./ също не е предвидено плащането на обезщетение за придаваемия се по дворищнорегулационния план имот като елемент на придобиването на правото на собственост по регулация. В цитираното решение на ВКС, ІV г.о. е посочено, че новият текст на чл.39, ал.1 З. /отм./ спрямо заварени към изменението от 1956 г. улични регулации се прилага в зависимост от осъществяването на новите предпоставки или отчуждителното действие на уличнорегулационния план зависи от превеждането на обезщетение, освен в случаите, когато имотът е бил зает. В случая, обаче е установено, че имотът не е бил елемент на уличната регулация и никога не е предвиждан за улица /срвн. заключението на в.л. инж.М./, независимо, че спрямо него се е употребявал терминът „път” или „пътека”, като понятие на кадастъра, докато уличната регулация е синоним на подробен устройствен план. Ето защо, противоречието относно приложението на чл.39 З. /отм./ не е пряко относимо към настоящия казус и не може да послужи като основание за отмяна на решението. Законосъобразно е решението и относно приложението на чл.33, ал.1 и чл.182а З. /отм./, § 6, ал.2 и § 8 от ПР на ЗУТ, като след правилна преценка на доказателствата въззивният съд е приел, че не се установява заемане на придадените по плана от 1978 г. имоти /чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 З. /отм./, чрез въвод във владение или чрез заплащане на парично обезщетение за придаваемите се части, което обуславя включването им в новия регулационен план към имотите на първоначалните собственици, а именно: към имот пл. № * /записан в разписната книга на Р. С./ и към терен без планоснимачен номер, принадлежащ към отразения в плана път, който е бил собственост по регулация и давностно владение на наследодателя на ответниците по касация-В. П. съгласно плана от * г. Неоснователни са и оплакванията за нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане в пълнота на свидетелските показания, респ. неизлагане на съображения защо не са кредитирани част от тях за сметка на други. Действително, въззивният съд не е обсъдил поотделно показанията на свидетелите Р. К. П. и Д. П. Я., които са заявила, че никой не е искал разрешение /позволение/ от П. да минава през процесния имот, който е представлявал път, а се е позовал на свидетелката Р. М., според която за осъществяване на достъп до своя имот, тя е минавала през процесния път, но след разрешение от страна на П.. Доколкото за крайния извод за неоснователност на отрицателния установителен иск не е решаваща преценката на свидетелските показания, а тази на писмените доказателства и на съдебно-техническите експертизи, този пропуск на въззивния съд не е от съществено значение за изхода на делото и не може да обоснове необходимост от отмяна на решението. В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на основание за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 14.06.2010 г. по в.гр.д.№ 184/2010 г. на Смолянския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: