Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
София, 03.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 859 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 775 от 06.07.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 390/ 14.12.2016 г. по гр. д. № 1386/ 2016 г. на Старозагорски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от С. П. Т. от [населено място], [община] против И. а. „Р. и а.“ (ИА „РА“) за признаване на незаконно на уволнение, извършено със заповед № 80/ 19.05.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1400 лева.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 269 ГПК вр. с чл. 133 ГПК относно обусловеността на правомощията на въззивния съд в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ от въведените във въззивната жалба оплаквания и допуснатите от първоинстанционния съд съдопроизводствени нарушения и по материалноправния въпрос относно обхвата на подбора по чл. 329, ал.1 КТ.
По процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 269 ГПК вр. с чл. 133 ГПК вр. с чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните, както и когато следи служебно за интересите на страна по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Въззивният съд не следи служебно и за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила при доклада на делото. Само в случаите, когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати нарушения при докладване на делото от първоинстанционния съд, въззивният съд дължи указания до страните какви процесуални действия да предприемат по посочване на относими към правния спор доказателства – действия, които са пропуснали да направят в първата инстанция поради непълнота или неточност на доклада и дадените указания – т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС.
В производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, нито по невъведени от ответника възражения. Когато въведените от страната възражения или твърдени факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на страната да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях, като в доклада по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, първоинстанционният съд трябва да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните.
Въззивният съд се произнася по правилността на посочените от първоинстанционния съд процесуални действия само при въведено във въззивната жалба оплакване. При констатация за основателност на оплакването, въззивният съд е длъжен да даде на страната указания за дължимите от нея процесуални действия и да приеме при условията на чл. 266, ал.3 ГПК представените доказателства. В решението си, въззивният съд може да обсъжда само доказателства, които страната е представила своевременно след като са и били дадени прецизни указания за подлежащите на доказване факти. В този смисъл 92 от 14.04.2016 г. по гр.д. № 4515/2015 г. ІV г.о. ВКС; решение № 54 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 3066/2013 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По материалноправния въпрос по приложението на чл. 329, ал.1 КТ.
В практиката на Върховния касационен съд последователно се приема, че когато съкращава част от щатните бройки за определена длъжност, работодателят е задължен да извърши подбор по чл. 329, ал.1 КТ. За да е законно извършен подборът, в него следва да са включени всички служители, изпълняващи идентични с оглед естеството на работата трудови функции в съответното обособено, относително самостоятелно структурно звено на предприятието. Критерият за структурна обособеност на звено в предприятието на работодателя може да се основава на териториален принцип (населено място, регион, област); на финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка) или на функционален принцип. Преценката дали подборът е извършен в рамките на структурно обособеното звено е с оглед конкретиката на делото - наличие на организационно-управленска обособеност в съчетание със специфични функционални, финансово-икономически и/или териториални характеристики. В този смисъл решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 1073/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 191 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 626/2016 г. ІV г.о.; решение № 178 от 20.10.2015 г. по гр.д. № 844/2015 г. ІІІ г.о. и др. актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В обжалваното въззивно решение на Старозагорски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е изпълнявал при ответната агенция по безсрочно трудово правоотношение длъжността „главен специалист РК” с място на работа ГД „Рибарство и контрол” в [населено място]. Със заповед № РД-233 от 21.04.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по рибарство и аквакултури е било утвърдено ново щатно разписание въз основа на извършена вътрешна реорганизация – отдел „Рибарство и контрол” в [населено място] е бил закрит поради обединяването му с отделите в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] в общ отдел „Рибарство и контрол”- Ю. България, като щатните бройки за длъжността „главен специалист РК” са били намалени от шестнадесет на осем. Трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено със заповед № 80 от 07.07.2014 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради извършеното съкращаване и след проведен подбор по чл. 329, ал.1 КТ между изпълняващите длъжността „главен специалист РК” в ГД „Рибарство и контрол” в [населено място]. При така установените факти, съдът е приел, че уволнението на ищеца е извършено в нарушение на закона – при надлежно мотивирана и връчена заповед, издадена от компетентен орган; без да са допуснати нарушения на предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т. 4 КТ и след извършено реално съкращаване на щатната бройка за изпълняваната длъжност, но в нарушение на изискванията на чл. 329, ал.1 КТ за извършване на подбор между всички служители, изпълнявали длъжността. Прието е, че подборът е следвало да бъде извършен между служителите от всички териториални звена (в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]), тъй длъжността не е била изцяло премахната, нито отдел „Рибарство и контрол” закрит в рамките на предприятието на ответника работодател. Независимо от това, съдът е приел, че подборът не е доказан, тъй като възражението на работодателя за извършването му не е въведено в едномесечния срок за отговор на исковата молба. Въз основа на така формираните изводи, съдът е уважил като основателни исковете за отмяна на уволнението като незаконно извършено; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от И. а. „Р. и а.“, [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за нарушение на чл. 329, ал.1 КТ, тъй като уволненият служител не е заемал длъжност в новосформираният отдел „Рибарство и контрол” – Ю. България. Изложени са доводи и за неправилност на извода, че правото за възражение и доказателствата за извършен подбор са представени след установения за това срок, тъй като твърдения за спазване на изискването на чл. 329, ал.1 КТ и доказателства за това са представени преди първото по делото заседание и приети от съда.
Ответникът по касационната жалба С. П. Т. я оспорва като неоснователна.
По въведените касационни оплаквания, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Формираният в решението на въззивният съд извод, че правото на възражение на ответника работодател срещу довода за неизвършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ е преклудирано е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото. С изтичане на срока по чл. 131 ГПК, правото на ответника да противопоставя възражения основани на съществуващи и известни му към този момент факти се преклудира. В отговора си от 11.08.2015 г. е въвел подробни възражения срещу твърдените от ищеца доводи за незаконност на уволнението (относно компетентния орган, издал заповедта за уволнение, реално извършеното съкращаване на щата и спазване на изискванията за закрила по чл. 333, ал.1 КТ), без да оспори твърдението за неизвършен предварителен подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Възражение, че подбор между служителите е извършен е въведено от ответника едва на 30.09.2015 г., след изтичане на срока за отговор и постановяване на разпореждане на съда от 11.09.2015 г., в което е извършен доклад по чл. 146 ГПК. Въведеното след срока възражение не следва да бъде зачетено предвид изричната разпоредба на чл. 133 ГПК, поради което формираният във възззивното решение краен извод за основателност на иска за отмяна на уволнението поради нарушение на чл. 329, ал.1 КТ е правилен.
Касационното оплакване за неправилност на извода за незаконност на подбора поради стесняване на обхвата му е основателно. От представените по делото доказателства е установено, че регионалното звено, в което е работел уволненият служител е притежавало структурна и териториална обособеност, поради което работодателят не е имал задължение да извърши подбор между всички служители от обединените отдели на територията на територията на южна България. Изводът на въззивният съд за нарушение на подбора по чл. 329, ал.1 КТ на това основание е не само неправилен, но и формиран в нарушение на съдопроизводствените правила – съдът не е следвало да обсъжда доказателствата за извършен подбор при липса на възражение на ответника срещу този довод за незаконност на уволнението.
Независимо от изложеното, въззивното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила - искът за отмяна на уволнението е основателен, тъй като трудовият договор е прекратен в нарушение на изискванията на чл. 329, ал.1 КТ за извършване на предварителен подбор между служителите, изпълняващи еднородни трудови функции, респ. основателни са и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 390/ 14.12.2016 г. по гр. д. № 1386/ 2016 г. на Старозагорски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: