Р Е Ш Е Н И Е № 265 гр. София, 21 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №685/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратурагр.Пловдив и допълнение към него и по касационна жалба, и допълнение към нея от частния обвинител и граждански ищец Х. И. М., срещу нова въззивна присъда №15 от 07.02.2012 год. по внохд№1062/11 год. на Окръжен съд гр.Пловдив. С нова въззивна присъда №15/07.02.2012 год. по внохд№1062 /2011 год. на Окръжен съдгр.Пловдив е отменена присъда № 34 от 17.05.2010 год. по нохд № 235/08 год. на РС гр.Карлово, с която подсъдимият Т. Ц. Т. е признат за виновен, че на 31.05.2008 г. в [населено място] е причинил средна телесна повреда - многофрагмено счупване на лява лакътна кост - довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник на Х. И. М. от [населено място], при повторност, след като деецът е осъждан за друго такова престъпление по НОХД 62/2001 г. на Районен съд гр.Карлово, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т.7 във вр. с чл. 129, ал.2 , във вр. ал.1 във вр. чл. 28. ал. 1 и чл. 54. ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което наказание е отложено по чл.66, ал.1 НК за пет години, считано от влизане в сила присъдата и е признат за невинен, и оправдан по обвинението да е извършил деянието в качеството на длъжностно лице по чл. 131, ал.1, т. 2 НК. Осъден е да заплати на пострадалия Х. И. М. 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева - обезщетение за причинените с деянието по чл. 131, ал. 1 т. 7 във вр. с чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди, като за разликата над 2 500 лева, до пълния предявен размер от 5 000 /пет хиляди/ лева, искът като неоснователен и недоказан е отхвърлен. Разноските в размер 189 лева и държавна такса върху уважената част от гражданският иск в размер на 100 лева са възложени в тежест на подсъдимия. Вместо отменената присъда подсъдимият Т. Ц. Т. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 2 пр. 1 и т. 7 пр. последно, вр. чл. 129 ал. 2 пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК и е отхвърлен предявеният против подсъдимия Т. Ц. Т. граждански иск в размер на 2500 лева. Присъдени са разноските по делото. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. В протеста се развиват основания и доводи за касационна отмяна на оправдателната присъда. Изтъкват се допуснати съществени нарушения на процесуалния закон поради неправилна проверка и оценка на доказателствените източници и тяхното превратно тълкуване - основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Претендира се и нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, който е приложен неправилно като неправилно подсъдимият е оправдан при данните от събраните доказателстствени източници , установяващи деянието и авторството, съгласно обвинението. В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец са развити същите оплаквания за нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Пострадалият е разпознал извършителя. Показанията му кореспондират с останалите доказателствени източници. Неправилната оценка на доказателствените източници е довела до неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и допълнението към него срещу наказателната и гражданската част на оправдателната присъда. Съдът е направил неправилни констатации и неверни правни изводи и иска отмяна на присъдата на ПОС и връщане делото за ново разглеждане. Счита за основателна касационната жалба на частния обвинител и гражданския ищец по същите съображения, каквито са валидни и за протеста. В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец Хр.М. не се явява редовно призован и не изпраща процесуален представител. Подсъдимият Т. Ц. Т. се явява лично и със защитата си, адвокат Г.. Поддържат доводите за оправдаване като правилни и законосъобразни: показанията на свид.М. са противоречиви; вещото лице е изяснило механизма на счупването на лакетната кост, предпоставки за каквото не са установени по делото- например: ударът да е бил нанесен с тежки обувки, тип „кубинки” или да е използван тежък предмет. Свидетелите , които са били с подсъдимия потвърждават, че той си е тръгнал от заведението преди пострадалия. Не са допуснати посочените в протеста и жалбата касационни основания. В своя лична защита подсъдимият поддържа доводите на упълномощеният си защитник. В последната дума иска оставяне в сила на въззивната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА НАВЕДЕНИТЕ КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Протестът на Пловдивската ОП и жалбата на частния обвинител и граждански ищец Х. М. са основателни. При постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради нарушение по чл.107 НПК, във връзка с чл.13 и чл.14 НПК. Извършена е неправилна и превратна оценка на събраните доказателства, които като цяло са довели и до неправилно приложение на закона от контролираната инстанция. В мотивите си ПОС е приел, че е налице фактическата установеност на деянието, но не е установено неговото авторство от подсъдимия Т., поради „оскъдност и противоречия в доказателствената съвкупност” , които не могат да бъдат преодоляни. Според същият съд налице са “само косвени доказателства”, които „не са логически свързани и не водят до единствен извод за идентифициране на автора на деянието.” Въззивният съдебен състав е приел, че първостепенният съд неправилно е дал вяра на показанията на пострадалия свид.М., а е игнорирал обясненията на подсъдимия Т., според който пререкания между охраната на заведението и клиенти не е имало през процесната нощ. В тази насока са ценени и показанията на свидетелите Ю., който потвърждава данните за липса на инцидент с клиент на дискотеката, и на свид.В., според която не е имало инцидент с пострадалия, защото тя е излязла от заведението след 04:00 часа на 31.05./01.06. 2008г. заедно с подсъдимия Т. , който я е закарал с автомобил до дома й. Логиката на съдебния състав при анализа на тези показания е , че след като свидетелите В. и Ю. твърдят, че не са присъствали на инцидент между подс.Т. и свид.М. и твърдят, че работата им в дискотеката е преминала спокойно, такъв инцидент не е имало през процесната нощ. Следователно, според съда, подсъдимият не е автор на побой над пострадалия М., давайки пълна вяра на обясненията на подс. Т. и на показанията на свидетелите Ю. и В. за липсата на инцидент с пострадалия. ВКС намира, че тези констатации са в пълно противоречие с доказателствената съвкупност и дори с показанията на Ю. и В.. Те са произволни поради едностранчивото им ценене и превратен анализ на съдържанието им, както и поради игнориране на оценката на останалите доказателствени средства, установяващи освен факта на деянието и на авторството. Подценен е характерът на обясненията на подсъдимия, които са и защитно средство, освен източник на доказателствени факти. Те не са обсъдени внимателно, наред с всички останали доказателствени източници. Не е проверена тяхната достоверност. Свидетелските показания, които подкрепят тезата на подсъдимия за липса на конфликт с пострадалия са кредитирани с пълно доверие, макар че те сами по себе си не съдържат никаква точна информация , нито по време, нито по място, нито по хронология на събитията , които точно и непротиворечиво описва свид.М.. Разпитан в качеството на свидетел в досъдебната и съдебната фаза свид.М. разкрива непротиворечиво, последователно и детайлно фактите относно инцидента през процесната нощ на инкриминираното място. Той не твърди , че е имало свидетели на нанесения му удар. Напротив, свидетелят посочва , че си е тръгнал сам и последен от всички посетители дискотеката, след 04:00 часа, че е бил употребил алкохол, но не е влизал в пререкания с никого в заведението. Тези данни, при внимателен анализ можеше да намерят подкрепа и в показанията на свид.Ю. и свид.В., първият охранител, втората – сервитьорка в заведението. Според свидетелят М., той е бил нападнат на излизане от дискотеката, на 5-6 метра от изхода й, застигнат от младеж от охраната на заведението, като подробно описва нападателя -мъж относно години , ръст , облекло, подстрижка, физическо състояние, който го е застигнал и „без да каже дума” е замахнал с крак за да го ритне, при което, за да се предпази, свид.М. е подложил напред лявата си ръка, с която е поел удара. Свидетелят твърди, че веднага след удара нападателят се е върнал към входа на дискотеката, но не е влязъл вътре , а е продължил към паркинга, към който се е присъединил втори мъж , който е вторият охранител от дискотеката и двамата са продължили към паркинга. Ако беше направена съпоставка между съдържанието на показанията на свид.М., свид.Ю. и свид.В., съдът щеше да установи липсата на противоречие в показанията им относно факта, че действително нападателят над М. си е тръгнал след нападението с колегите си. При спазване правилата на оценка на доказателствените източници, въззивната инстанция би следвало да приеме, че свидетелите В. и Ю. не са опровергали показанията на свид.М.. Всеки от тях е получил възприятия , които са разпределени в различна последователност във времето. Макар и на малки интервали разделено, времето между напускането като клиент на заведението от страна на пострадалия и нанасянето на удара му от дееца, след което отправянето на нападателя към входа на заведението, но подминаването му и отиването към паркинга, са факти които са установими от показанията на М. и Ю. без противоречия по делото. В случая, показанията на свид.Ю. и съответно на свид.В. не са в конфликт с тези на свид.М.. Следователно, отсъствието на възприятия у В. и Ю. за инцидента пред дискотеката, не е следвало да бъде оценено от като източник за установяване неналичието на нападение над пострадалия по начина, посочен от него, тъй като не тези свидетели, а само пострадалият е бил единственият очевидец на инкриминираното събитие. Двамата свидетели не са имали обективно физическо възприятие за поведението на подсъдимия в момента на удара над пострадалия пред дискотеката , тъй като ударът е нанесен вън, а не вътре в заведението. Те не са били на мястото на инцидента, макар и веднага, малко след това да са се присъединили и с подсъдимия да са напуснали района на паркинга. Следователно, показанията им превратно са възприети като такива, установяващи несъществуване на факта на нападение над пострадалия. По съдържание техните показания могат да се отнесат към извода, че не са имали възможност да възприемат този факт в момента на настъпването му, а не, че такъв факт не е настъпил. Тези данни от показанията на свид.М. не само са напълно игнорирани, но са пренебрегнати и данните от протокола за разпознаване, извършено съгласно правилата на чл.169-чл.171 НПК, в което процесуално действие пострадалия посочва като причинител на увреждането подсъдимия Т., отговарящ на описанието, което е му е дал в първоначалните си показания за разпит на свидетел. В тази насока показанията на свид. П., както и данните от приложената снимка към фотоалбума, част от протокола за разпознаване, указват , че съпоставените лица - обект на разпознаване са имали съществени прилики във външността си по ръст , еднакво телосложение , възраст, и тримата са били късо подстригани към момента на разпознаването. Напълно произволен е изводът в атакуваната въззивна присъда, че от доказателствените източници не е потвърден механизма на причиняване увреждането, така , както го съобщава пострадалият. Точно обратното е вярно, ако беше извършена съответна на правилата на фактическата и правна логика оценка на доказателствата. Вещото лице е категорично и пред въззивната инстанция, че многофрагментарното счупване на лакътната кост на пострадалия М. е в резултат на удар с твърд и тъп предмет , на който му е придадена кинетична енергия, а по –малко вероятно е да е причинен от падане от собствен ръст върху неравен терен, от което не биха се получили многофрагментните счупвания. Най-достоверният начин на причиняване на процесното увреждане, обяснен в заключението и в заявеното от вещото лице по СМЕ, напълно съвпада с даденото от пострадалия описание за причиняването му от подсъдимия. Пострадалият сочи на движение на нападателя си, представляващо замахване с крак за нанасяне на ритник по посока на тялото му , от който удар, за да се предпази, е поставил ръката си на пътя на удара. Следователно , ако съдът беше обсъдил този механизъм , обяснен от пострадалия , щеше да приеме, че той е съответен на обясненията на вещото лице за удар , на който му е придадена кинетична енергия. Тази корелация в съдържанието на доказателствените източници не е отразена в изводите на въззивната инстанция. В случая, макар и по делото да не е установено с какъв тип обувки е бил обут нападателя при отправяне на удара към тялото на пострадалия, при данните , че той е бил физически много здрав и на възраст - много по-млад от пострадалия, все фактори - предпоставящи въздействие със значителна сила, превъзхождаща нападнатия, ноторна е фактическата ирелевантност за наличие или не на определен тип твърда обувка, с която да е въздействано от нападателя, за да причини съставомерния резултат. Показанията на пострадалия не са проверени за достоверност както с изводите от заключението на СМЕ и с обясненията на вещото лице в съдебните заседания пред първостепенния и въвззивен съдебни състави за механизма на причиняване счупването на ръката, така и с показанията на свидетелите Г. и М.- полицейски служители от РПУ [населено място], които са били незабавно (устно и на телефон 166) сезирани от пострадалия за оказване на помощ и съдействие след деянието. Тези служители на реда са видяли пострадалия в ранните часове на деня към 05:00 часа, когато М. е посетил РПУ непосредствено след деянието. Посочили са в показанията си, че макар и в нетрезво състояние, пострадалият е бил адекватен (ведно с тези доказателствени източници следва да се съпостави и оцени и заключението на СПЕ ) и е обяснил за нанесеният му удар с ритник по ръката. Пренебрегнато е от съда съдържанието на показанията им, в които са възпроизвели описанието на механизма на причиняване увреждането и индивидуалността на нападателя, разкрити пред тях от пострадалия, и че може да разпознае нападателя си. Неаргументирано по смисъла на чл. 339, ал. 3,вр. с чл. 305, ал. 3 НПК са отхвърлени като недостоверни показанията на пострадалия само поради факта, че той има качеството и на страна в процеса. Напълно произволно, и в разрез с доказателствената съвкупност въззивната инстанция не е дала кредит на показанията на свид.М. с аргументите за късно потърсена медицинска помощ - на 01.06.2008 г., а не на 31.05.2008 г.; за възможност да е получил травмата и по друг начин, без обаче да даде отговор въз основа на данните по делото ,какъв е този друг начин ;за негативно лично отношение на пострадалия към подсъдимия, каквито данни въобще не намират подкрепа в доказателствата по делото; за предварителна среща на свид.М. с подсъдимия в периода между инцидента и извършването на процесуално-следственото действие разпознаване, опорочаваща действието разпознаване, какъвто факт не е налице. Наред с извода, че разпознаването не е опорочено като отделно процесуално действие, то е елемент и от първоначалните показания на свид.М., в които присъства подробно описание на индивидуалните белези на нападателя, сочещи самоличността на подс.Т.. За установяване данните от предмета на доказване съдът не е направил цялостна проверка на достоверността на доказателствените източници и не е извършил всестранен анализ на съдържанието им, според действителния им смисъл. Не ги е разгледал във взаимната им логическа и фактическа връзка, като съвсем произволно е приел, че тези доказателствени източници страдали от противоречия и съдържали косвени , а не преки доказателства. Известно е от правната теория и съдебна практика, че и косвените доказателства могат да послужат за изграждане изводи за деянието и дееца, стига да представляват единно, логически обусловено фактическо цяло, при което да е възможен само един единствен безпротиворечив извод за релевантните факти по делото. При внимателен и обстоен анализ на показанията на свид.М., на полицейските служители - свидетелите М., Г. и П., от протокола за разпознаване, от заключението на СМЕ и СПЕ, съдът е следвало да формира различни от направените фактически констатации за деянието, механизма на причиненото с него увреждане и за дееца, при това, при спазване стриктно на стандарта за оценката на доказателствените източници съгласно чл. 107, вр. с чл. 13 и чл. 14 НПК. Воден от тези мотиви , ВКС намира , че са налице касационните основания за отмяна , наведени в протеста и в жалбата на частния обвинител и граждански ищец , поради което присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция за правилно установяване на фактите от предмета на доказване. Оплакването за нарушение на закона в наказателната и гражданската част на новата присъда е основателно , доколкото предпоставящото го нарушение е налице и следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото. При тези данни и съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК, Върховният касационен съд, ІІІ н.о., в настоящият съдебен състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА нова въззивна присъда №15 от 07.02.2012 год. постановена по внохд№1062/11 год. на Окръжен съд гр.Пловдив, с която подсъдимият Т. Ц. Т. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 2 пр. 1 и т. 7 пр. последно, вр. чл. 129 ал. 2 пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК и е отхвърлен предявеният против подсъдимия граждански иск в размер на 2 500 лева и ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд, В СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :