Р Е Ш Е Н И Е № 20 София , 24.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Ил.Рангелова и в присъствието на прокурора Т.Комов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело №1215/2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба от подсъдимия М. Ц. Г., подадена чрез неговия защитник адвокат Д. Х. от АК - гр. Враца, против присъда от 30.09.2019 г. по внохд № 48/2019 г. на Окръжния съд в гр. Монтана. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Принципно се атакуват изложените мотиви като неясни и недостатъчни и „несъответстващи на доказателствения материал”. Изтъква се, че съдът е ценил показания на подсъдимия, дадени в качеството на свидетел. Към въззивния съдебен състав се отправя и упрек за проявена избирателност към доказателствата и за превратно възприемане на тяхното съдържание във вреда на подсъдимия. Касаторът изразява несъгласие и с направените изводи за спазване на реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества и техните аналози . Справедливостта на наложената санкция се оспорва с доводи за несъответствие на лишаването от права по чл. 37, т.7 от НК с установения превес на смекчаващи обстоятелства. В заключение с жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане или за редуциране на лишаването от права до дванадесет месеца. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. Враца с присъда № 58 от 20.11.2018 г. по нохд № 472/2018 г. признал подсъдимия М. Ц. Г. за невинен и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Окръжният съд в гр. Монтана с присъда от 30.09.2019 г. по внохд № 48/2019 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал М. Ц. Г. за виновен в това, че на 04.02.2018 г. в [населено място], по [улица]управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Р.” с концентрация на алкохол в кръвта 1,65 на хиляда, установена по надлежен ред с техническо средство „ Алкотест Дрегер” 7510, поради което и на основание чл. 345б, ал. 1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева, както и на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осемнадесет месеца. Съгласно чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба против така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: 1.Съдържанието на присъдата удовлетворява стандарта на чл. 305, ал. 3 от НПК. Съдът е посочил установените обстоятелства, обсъдил е доказателствените материали и е обосновал правната квалификация на деянието. Това е сторено по достатъчно ясен и недвусмислен начин, който разкрива вътрешното убеждение на съдебния състав както по фактите, така и по правото, който не поставя препятствия от информативен характер пред защитата на подсъдимия. В мотивите на присъдата се съдържа имплицитно и отговор на становището на адвоката на подсъдимия, изложено в съдебните прения пред въззивната инстанция. Бланкетното твърдение на жалбоподателя, че мотивите „ не почиват на доказателствения материал”, реферира към оплакване за необоснованост, която, както е добре известно, не е касационно основание и не подлежи на обсъждане при проверка по глава двадесет и трета от НПК. 2. При изследване на допустимостта на доказателствените средства въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като се е позовал на показания на подсъдимия, дадени в досъдебното производство при разпита му като свидетел. Абсолютната процесуална забрана за инкорпориране на доказателствен материал по извършения от окръжния съд начин не се нуждае от пространна обосновка, достатъчно е да се посочи, с изцяло дидактична цел, че обвиняемият не може да бъде едновременно и свидетел в същото наказателно производство (частният случай по чл. 118, ал.1, т. 1 от НПК е относим към различна от обсъжданата процесуална ситуация). Останалите твърдения на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила са неприемливи. Основното усилие на защитата е насочено към разколебаване на изводите на съда, базирани върху информация, съдържаща се в показанията на свидетелите Д. и К.. Касационната проверка не констатира, че тя е интерпретирана избирателно или превратно - напротив, обсъдена е според действителното й съдържание и в контекста на цялата доказателствена съвкупност, включваща показанията на свидетелите И. И. и Д. Д., както и писмени доказателства – протоколи и копия от документи , посочени на л.2 от мотивите. В този процес на анализ не са допуснати други процесуални грешки извън вече отбелязаното позоваване на недопустимо доказателствено средство. Въззивният съд логично е направил извод, че подсъдимият М. Г. е бил водача, управлявал лек автомобил „Р.” преди момента на полицейската проверка. Присъдата се позовава на поредица от взаимно свързани факти, които не само насочват към подсъдимия, но и категорично изключват възможността друго лице да е било зад волана. В тази връзка заслужава да се отбележи, че свидетелите Д. и К. са възприели изпреварващ ги автомобил марка„Р.” и минути след това видели на пътя съшия автомобил и до него подсъдимия, който събирал счупени части от него и ги прибирал в багажника, а по късно влязъл в купето. Както свидетелите Д. и К., така и дошлите на мястото на злополуката полицейски служители - свидетелите И. и Д. Д., не възприели друго лице, имащо отношение към катастрофиралия автомобил. Късният час, липсата на трафик, както и късия времеви период между изпреварването и пристигането на проверяващите полицаи убедително, логично и непротиворечиво подкрепят заключението на съда за авторство на деянието. Присъдата не почива на предположения и не подлежи на отмяна поради нарушаване на разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК. 3. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на закона, тъй като не бил спазен надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, регламентиран в. Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества и техните аналози (Наредба № 1). Въззивният съд правилно се е позовал на чл..6, ал.9 от Наредба № 1 , съгласно който при отказ на лицето да получи талон за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. В разглеждания казус това е станало с „Алкотест Дрегер” 7510 , който регистрирал концентрация на алкохол 1,65 на хиляда. Доказателствено незащитимо е становището, че подсъдимият се е съгласил на изследване на кръвта, но последното не е надлежно документирано. Обратното се установява от приложения на л.21 от досието на делото от досъдебното производство талон за изследване, който подсъдимият е отказал да получи. Отказът му е удостоверен по реда на чл.6, ал.8 от Наредба № 1 с подпис на един свидетел - П. Д. П.. При това положение е било ненужно отвеждането на подсъдимия в ЦСМП – гр. Враца, тъй като той вече е манифестирал нежелание за продължаване на процедурата по установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Ето защо небрежното оформяне на протокола за медицинско изследване , в който отказът на лицето де се подложи изследване не е удостоверен с подпис на свидетел, е обстоятелство, ирелевантно за предмета на доказване по делото. Единствено за пълнота на изложението и в отговор на касационната жалба се налага бележката, че нежеланието на М. Г. да даде кръв за проверка на концентрацията на алкохол в нея е документирано и в амбулаторния журнал на лечебното заведение по реда на чл. 16, ал.7 и ал.8 от Наредба №1. 4. Наложеното наказание лишаване от право до управлява моторно превозно средство за срок от осемнадесет месеца не е явно несправедливо. То е съобразено с приетия от предходните съдебни състави превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е адекватно на обществената опасност на дееца и деянието. Съдът не е бил длъжен да сведе неговия размер до този на определеното лишаване от свобода, тъй като се касае до различни по вид наказания с различен превъзпитателен и предупредителен потенциал. В рамките на общата санкция лишаването от право да управлява моторно превозно средство е в състояние да постигне целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК , и не подлежи на изменение в желаната от подсъдимия насока- Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 30.09.2019 г. по внохд №48/2019 г. на Окръжния съд в гр. Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.