Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * електроенергия


12
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60130
гр. София, 31.01.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1681 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „УП България 19“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу решение № 43 от 07.02.2020 г., постановено по в. т. д. № 693/2019 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 514 от 11.06.2019 г. по т. д. № 1899/2018 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от „УП България 19“ ЕООД против „Енерго-Про Продажби“ АД искове за заплащане на сумите 127 810.87 лв. с ДДС и 56 284.82 лв. с ДДС - цена за доставена, но неплатена електрическа енергия за м. ноември 2015 г. и м. декември 2015 г., произведена от възобновяем източник ВяЕЦ „Камен бряг Север - 4“ с обща инсталационна мощност 3 000 kW, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер 35746.21.109 в землището на [населено място] бряг, общ. Каварна, обл. Добрич, дължима на основание договор за изкупуване на електрическа енергия № 98 от 26.08.2009 г., и на сумите 36 786.53 лв. и 16 262.45 лв. - обезщетение за забава върху неплатената цена от 127 810.87 лв. и 56 284.82 лв. за периода от 29.01.2016 г., съответно от 25.01.2016 г., до предявяване на исковете на 29.11.2018 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД. Решенията са постановени при участие на „Национална електрическа компания“ ЕАД в качеството на подпомагаща страна на „Енего-Про Продажби“ АД.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му при наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото до приключване на висящ пред административен съд спор по обжалване на Решение № СП-5/28.03.3019 г. на КЕВР, който има преюдициално значение за изхода на спора за дължимост на претендираната с исковете цена. Навеждат се и оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.31, ал.5 ЗЕВИ вр. с пар.17 ПЗР на ЗИДЗЕВИ. По съображения в жалбата се иска обезсилване или отмяна на решението с произтичащите от това последици и присъждане на направените в хода на делото разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът по касация „Енерго-Про Продажби“ АД със седалище в [населено място] е депозирал отговор по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира разноски.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор и от подпомагащата страна „Национална електрическа компания“ ЕАД - [населено място], в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 208 от 21.04.2021 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на поддържаните касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да потвърди решението на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от „УП България 19“ ЕООД против „Енерго-Про Продажби“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.31, ал.1 ЗЕВИ и чл.86, ал.1 ЗЗД, Апелативен съд - Варна е приел, че ответникът е изпълнил точно и в пълен обем произтичащите от договор № 98/26.08.2009 г. задължения към ищеца за заплащане цената на изкупената през м. ноември и м. декември 2015 г. електрическа енергия, произведена от посочения в исковата молба възобновяем източник, поради което не дължи претендираните с главните и с акцесорните искове суми в размер на 127 810.87 лв. и 56 284.82 лв., съотв. 36 786.53 лв. и 16 262.45 лв.
Въззивният съд е възприел като безспорна установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото : Ищецът „УП България 19“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект ВяЕЦ „Камен бряг Север - 4“ с обща инсталационна мощност 3 000 kW, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер 35746.21.109 в землището на [населено място] бряг, общ. Каварна, обл. Добрич, присъединен към електроразпределителната мрежа на основание договор от 14.11.2008 г. В качеството на производител ищецът е сключил с ответника „Енерго-Про Продажби“ АД - краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия, договор № 98/26.08.2009 г. за изкупуване на електрическа енергия по нормативно регулирана цена, определена от ДКЕВР с административен акт - към момента на сключване на договора Решение № Ц-4/30.03.2009 г. Приложимата към договора преференциална цена за исковия период е определена с решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР и съгласно чл.31, ал.5 ЗЕВИ тя е била дължима до достигане размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, определено в решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. В чл.18, ал.3 на договора е посочена цената, по която ще се продава ел. енергия съгл. Решение № Ц-10/30.03.2009 г. на ДКЕВР - 189 лв./MWh, като в ал.4 е посочено, че при достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове цената за следващите часове ще е 172 лв./MWh; В чл.18, ал.2 е предвидено в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, тя да се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без необходимост от подписване на допълнително споразумение. През м. ноември и м. декември 2015 г. дружеството - ищец е издало фактури за начислена стойност на изкупена електрическа енергия, които са получени в счетоводството на ответника. По фактурите са извършени частични плащания, съответстващи на стойността на изкупената електрическа енергия по цена за излишък на свободния пазар за количествата, надхвърлящи определеното в решение № СП-1/13.07.2015 г. нетно специфично производство в размер на 2 000 МWh за ВяЕЦ с инсталирана мощност 1 kW, работещи до 2 250 часа, и са останали непогасени остатъци в размер на 127 810.87 лв. и 56 284.82 лв., които формират претенциите по предявените главни искове.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е преценил, че спорът между страните е концентриран върху начина за определяне на цената на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник ВяЕЦ, работеща до и над 2 250 часа в рамките на едногодишен период при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2 300 kWh - като преференциална по т.8 и/или т.9 от Решение № Ц-10/30.03.2001 г. и т.1.7 или т.1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия пазар, на основание чл.31, ал.5, т.2 ЗЕВИ, респ. дали след изменението на разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.03.2015 г. на КЕВР една централа може да попадне последователно в две ценови категории, определени в т.1.7 и т.1.8 от решението. За да отговори на посочените въпроси, въззивният съд е анализирал действащата правна уредба в областта на пазарните отношения по повод производството и изкупуването на електрическа енергия, като е съобразил, че с преходните разпоредби на ЗЕВИ (обн. ДВ бр.35/2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) е запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане на закона сила (в т. ч. и договорът между страните, цената по който е определена с решение № Ц-10/30.03.2011 г. и е възпроизведена в договорната клауза на чл.18). Въззивният съд е счел, че към правоотношението между страните е приложима разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, с която е въведена промяна на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия чрез ограничаване преференциално изкупуваното производство по цени и по обем (т. нар. нетно специфично производство), до който крайният снабдител е задължен да изкупи енергията по преференциални цени, а остатъкът от производството подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Във връзка с приложението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ съдът е взел предвид и Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което е запазено разграничението според годишни часове работа на ВяЕЦ и са посочени различни обеми на нетно специфично производство за централи, работещи до и над 2 250 часове годишно. По делото не е имало спор, че цитираното решение на регулаторния орган е отменено с решение по адм. д. № 8522/2015 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с решение по адм. д. № 5284/2018 г. на ВАС, в частта по т.1.7 за определяне нетното специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 000 kWh, релевантно за определената в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР преференциална цена от на 188.29 лв./MWh без ДДС за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа. Въззивният съд е направил извод, че отмяната с влязъл в сила съдебен акт на посоченото решение е породила необходимост регулаторният орган да изпълни законовите си задължения и да определи нетното специфично производство на ел. енергия за преференциалните цени по Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР и че това задължение е изпълнено с приетото от КЕВР Решение № СП-5/28.03.2019 г., с което считано от 31.07.2015 г. е установено нетното специфично производство на ел. енергия в размер на 2000 KWh, въз основа на което е определена преференциалната цена за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. Въпреки, че решението не е влязло в сила, съдът е приел, че то е породило правно действие в хода на първоинстанционното производство съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ и следва да бъде взето предвид при разрешаване на спора съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
В резултат на извършения анализ на приложимата правна уредба и като е взел предвид уговорения в договора от 26.08.2009 г. механизъм за определяне на дължимата от ответника цена за изкупуване на ел. енергия, предвиждащ приложимост в отношенията между страните на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР, въззивният съд е счел, че нетното специфично производство за притежаваната от ищеца ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 2 000 kWh. Поради това и с оглед установения по делото факт, че въз основа на издадените фактури ответникът е заплатил на ищеца по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа годишно, произведеното количество ел. енергия, равняваща се на нетно специфично производство до 2 000 kWh, и е изкупил останалото произведено количество енергия за м. ноември и м. декември 2015 г. по цени за излишък на балансиращия пазар, съдът е формирал решаващия извод, че с извършеното плащане ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи горницата над платената до претенедираната с главните искове разлика в цената за изкупените количества от 2 000 kWh до 2 300 kWh.
Въззивният съд е преценил като неоснователно оплакването във въззивната жалба на дружеството - ищец за недопустимост на първоинстанционното решение поради постановяването му при наличие на процесуална пречка по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за разглеждане на предявените искове - висящо пред административен съд производство по обжалване на Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР. При обсъждане на оплакването съдът е акцентирал върху разпоредбата на § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ, в която е предвидено в срок до 31.07.2015 г. КЕВР да приеме решение за установяване нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в приетите до влизане на закона в сила решения на комисията. С аргумент, че решение № СП-5/28.03.2019 г. е прието след отмяна по съдебен ред на приетото в изпълнение на § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ предходно решение № СП-1/31.07.2015 г., релевантно за определяне на преференциалната цена по Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, въззивният съд е изразил виждане, че евентуалната отмяна на решението от съда няма да има значение за разрешаване на спорните по делото въпроси дали по отношение на една и съща ВяЕЦ, в рамките на една календарна година, са приложими и двете тарифи или само едната тарифа, при достигане размера на която разликата се заплаща по цени за излишък на балансиращия пазар. Отричането на преюдициалното значение на висящото производство по обжалване на цитираното решение е мотивирано и с възприетото в практиката на ВКС обратно действие на отмяната на решенията на КЕВР с характеристика на индивидуален административен акт, както и с изведеното от определение № 442/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1386/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., разрешение, че тъй като обжалваното пред административния съд решение на КЕВР е предварително изпълняемо по силата на чл.13, ал.9 ЗЕ, обжалването не спира неговото изпълнение.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост с оглед въведеното в касационната жалба оплакване за постановяване на решението при наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото до приключване на производството по обжалване на решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР.
Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът спира делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК предполага връзка на преюдициалност между делата, като според разясненията в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното дело. В хипотезата на паралелно висящи производства пред административен и пред граждански съд връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК ще е налице тогава, когато произнасянето по валидността и законосъобразността на обжалвания пред административния съд акт ще е от значение за правилното разрешаване на разглеждания от гражданския съд правен спор и конкретно - за формиране на решаващите изводи на съда относно възникването, изменението или погасяването на спорното материално право, предмет на търсената съдебна защита.
Преценено във връзка с предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и предмета на конкретния правен спор, обжалването пред административен съд на приетото от КЕВР Решение № СП-5/28.03.3019 г. не обосновава необходимост от спиране на производството по предявените от дружеството - касатор осъдителни искове за парични вземания за цена на произведена от възобновяем източник електрическа енергия.
Съгласно чл.31, ал.1 ЗЕВИ, електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители, по определена от КЕВР преференциална цена. С поредица законодателни изменения са въведени изключения от правилото на чл.31, ал.1 ЗЕВИ, като с изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, обн. в ДВ бр.56/24.07.2015 г., общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени за изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар /с изключение на обектите по чл.24, т.3 ЗЕВИ/. С разпоредбата на § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/24.07.2015 г./ е възложено на КЕВР в срок до 31 юли 2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответствие с решенията на комисията, приети до влизане в сила на ЗЕВИ. Поради особената значимост на обществените отношения, попадащи в обхвата на регулация с приеманите от КЕВР решения, законодателят е допуснал отклонение от общите правила на чл.166 и чл.167 АПК относно обжалването и спирането на изпълнението на индивидуалните административни актове и със специална законова разпоредба - чл.13, ал.9 ЗЕ, е предвидил, че решенията на КЕВР от категорията на приетите на основание § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ подлежат на незабавно изпълнение като обжалването им не спира изпълнението и искане за спиране на изпълнението им от съда е недопустимо.
В изпълнение на възложените й с § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ задължения КЕВР е приела Решение № СП-1/31.07.2015 г., с което е определила нетно специфично производство на електрическа енергия въз основа на определените в решение № Ц-010/30.03.2011 г. преференциални цени по т.8. Посоченото решение е отменено по съдебен ред /в частта по т.1.7 относно вятърни централи, работещи до 2 250 часа/ и след това е прието Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което считано от 31.07.2015 г. е определено /установено/ нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 000 kWh при средногодишна производителност на работа 2 000 kWh/kW като ценообразуващ елемент на преференциалната цена за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, по т.8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР вр. Решение № Ц-013/28.06.2006 г. на ДКЕВР. С оглед препращането към вече приети от регулаторния орган решения за определяне на преференциални цени Решение № СП-5/28.03.2019 г. има само констативен характер /факт, отбелязан в мотивите към него/ и произтичащата от закона - чл.13, ал.9 ЗЕ, негова предварителна изпълняемост налага при разрешаване на гражданскоправния спор между страните да бъдат зачетени породените от момента на приемането му правни последици, независимо от предприетото обжалване пред компетентния административен съд. Правните последици на решението /което не е нищожно според произнасянето в служебно известното на съдебния състав решение по адм. д. № 2016/2020 г. на ВАС, III отд./ се свеждат до установяване на нетното специфично производство като един от компонентите за формиране на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, определени в приетите по-рано и влезли в сила решения № Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР и № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР. При сключване на договора, от който касаторът извежда исковите си претенции, страните са постигнали съгласие за изкупуване на произвежданата от „ВяЕЦ „Камен бряг Север - 4“ електрическа енергия по определяните от ДКЕВР, впоследствие КЕВР, преференциални цени и така постигнатото съгласие обуславя приложимост към спорното правоотношение на решенията за определяне на преференциални цени, ведно с решенията за установяване на нетно специфично производство като ценообразуващ компонент - Решение № СП-1/2015 г. и след неговата отмяна в частта по т.1.7 Решение № СП-5/28.03.2019 г. Разпоредбата на чл.13, ал.9 ЗЕ изключва възможността за съдебен контрол върху предварителното изпълнение на решение № СП-5/28.03.2019 г., а спирането на исковото производство от гражданския съд по причина на висящото пред административен съд производство по обжалването му би довело косвено до спиране на неговото изпълнение в противоречие с императива на чл.13, ал.9 ЗЕ. Евентуалната последваща отмяна на решението ще заличи последиците от допуснатото предварително изпълнение, но този факт е относим към задължението на административния орган да определи възстановителни мерки съгласно чл.301 АПК, не и към преценката на гражданския съд относно възникването, изменението и съществуването претендираните с исковете на „УП България 19“ ЕООД вземания.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, с което при наличие на висящо пред компетентния административен съд производство по обжалване на приетото от КЕВР решение № СП-5/28.03.2019 г. Апелативен съд - Варна се е произнесъл по осъдителни искове за заплащане цената на произведена от възобновяем източник електрическа енергия, не е процесуално недопустимо и не подлежи на обезсилване съобразно постановките на Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към момента на постановяването му не е съществувало основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на гражданскоправния спор до приключване на производството пред административния съд. В същия смисъл е произнасянето в решение № 60073 от 16.11.2021 г. по т. д. № 1184/2020 г. на ВКС, I т. о., постановено по повод на аналогичен правен спор с участието на „Енерго-Про Продажби“ АД, практиката в което се споделя от настоящия състав на ВКС.
Неоснователни са въведените с касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон.
За да отрече дължимостта на претендираната от дружеството - касатор цена за изкупена от ответника електрическа енергия, произведена от възобновяем източник и изкупена в периода м. ноември - м. декември 2015 г., въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора факти и обосновано е приел, че правната рамка на търговските взаимоотношения между страните към релевантния за спора период е очертана от сключения помежду им договор № 98/26.08.2009 г. и от съответните решения на КЕВР, имащи значение за определяне цената на този вид енергия.
С договора от 26.08.2009 г., в съответствие с действащата по време на сключването му правна уредба, страните са постигнали съгласие ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД да изкупува цялото количество /с изключение на посочени в чл.1.3 количества/ активна електрическа енергия, за което има издаден сертификат съобразно НИКПЕЕПВЕИ /ДВ бр.10/10.06.2009 г./, произведена от ищеца „УП България 19“ ЕООД чрез ВяЕЦ „Камен бряг Север - 4“, по определена от ДКЕВР регулирана цена, която подлежи на промяна по решение на компетентния орган без необходимост от допълнително споразумение. Според клаузите на чл.18.3 и чл.18.4, към момента на сключване на договора цената е определена съобразно Решение № Ц-04/30.03.2009 г. в размер на 189 лв./MWh без ДДС, а при достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа за електрическата централа, за следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година цената се определя на 172 лв./MWh без ДДС. Залегналият в чл.18 начин за определяне на цената е съобразен с действащата по време на сключване на договора Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия, приета с ПМС № 35/20.02.2004 г., отм. през 2013 г., в която е предвиден специален ценообразуващ критерий за продажбата на електрическа енергия от ветрови електрически централи - наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори с разграничение до 2 250 часа включително и над 2 250 часа включително.
След сключване на договора са настъпили законодателни изменения в сферата на търговията с електрическа енергия от възобновяеми източници, които са рефлектирали и върху договорното правоотношение между страните. От съществено значение за спора е разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ в действащата през исковия период редакция от ДВ бр.56/24.07.2015 г., с която общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в решенията на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. Посочената разпоредба, както е отразено в мотивите към цитираното по-горе решение по т. д. № 1184/2020 г. на ВКС, I т. о., отразява тенденцията в законодателството за постепенно интегриране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на свободния пазар с цел създаване на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика. Посредством чл.31, ал.5 ЗЕВИ законодателят е поставил ограничителен праг под формата на „нетно специфично производство“, до който общественият доставчик, съответно крайните снабдители /каквото качество има ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД/ следва да изкупуват продаваната им от производителите електрическа енергия по преференциални цени. Резултатът от използвания в чл.31, ал.5 ЗЕВИ законодателен подход е от една страна ограничаване на обема, до достигането на който се прилагат преференциалните цени по договорите с производителите на електрическа енергия от разграничените на територията на страната две ветрови зони - зона с пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително и зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2 250 часа, и от друга - намаляване цената, по която ще се изкупува произведената над този обем електроенергия, до по-ниската цена за излишък на балансиращия пазар. Легална дефиниция на понятието „нетно специфично производство“ е дадена в § 1, т.29 ДР на ЗЕВИ /обн. ДВ бр.56/2015 г./ и според нея нетното специфично производство се установява въз основа на годишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно съответното решение за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. В изпълнение на § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ са приети решения на КЕВР, с които е установено нетното специфично производство на централите, за които са определени преференциални цени съгласно приложимата до изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ от 2015 г. правна уредба. В решенията годишна производителност е поставена в зависимост от прогнозните пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори, което предполага различно средно годишно производство за двете ветрови зони и на тази база производителите се категоризират като попадащи в едната или в другата зона. По силата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ при достигане на средната годишна норма на произведена електрическа енергия, залегнала в конкретното решение на регулаторния орган за производителите от съответната категория, предвидената в закона гаранция за изкупуване на електрическа енергия по преференциална цена отпада и за произведеното над достигнатия пределен обем количество електроенергия до края на съответната година се прилагат цените за излишък на балансиращия пазар. В действащата през исковия период правна уредба не е регламентирана възможност след достигане нетното специфично производство за съответната група/категория преди края на календарната година на производителя да се заплаща преференциалната цена, предвидена за производителите от другата група/категория, тъй като ефектът от подобно законодателно разрешение би бил в разрез с една от целите на предприетото през 2015 г. изменение на чл.31, ал.5 ЗЕВИ - да се ограничат приходите от производство на електрическа енергия от възобновяеми източници над нормираната възвращаемост на инвестицията в обществен интерес.
В съответствие с доказателствата по делото и със закона въззивният съд е приел, че по силата на чл.18 от сключения на 26.08.2009 г. договор произведената през исковия период електрическа енергия от ВяЕЦ „Камен бряг Север - 4“ е следвало да се изкупува от ответника „Енерго-Про Продажби“ АД по определената с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена, но при съобразяване на изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ от ДВ бр.56/2015 г. /24.07.2015 г./, предвиждащо ограничение относно обема на изкупуваната по преференциални цени електроенергия на база установеното от КЕВР нетно специфично производство за съответната група производители. По делото не е имало спор, че през м. ноември 2015 г. ВяЕЦ „Камен бряг Север - 4“ е достигнала нетното специфично производство от 2 000 kWh от 1 kW инсталирана мощност, което количество подлежи на заплащане по преференциалната цена от 188.29 лв./MWh без ДДС /т.8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г./, и че ответникът е заплатил определената по този начин цена срещу издадени от ищеца фактури. Остатъкът от произведената до края на 2015 г. електрическа енергия, надвишаваща установеното с Решение СП-1/2015 г. на КЕВР нетно специфично производство за производители от категорията до 2 250 ефективни часа, възприето и в Решение № СП-5/28.03.2019 г., е заплатен от ответника по цена за излишък на балансиращия пазар в съответствие с чл.31, ал.5 ЗЕВИ, поради което крайният извод на въззивния съд, че ответникът е изпълнил точно договора и не дължи претендираните с главните искове суми, е обоснован и законосъобразен.
Поддържаната от ищеца - касатор теза, че произведената през исковия период електрическа енергия следва да се заплаща по определените в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. преференциални цени от 188.29 лв./MWh без ДДС до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и от 172.95 лв./MWh без ДДС след достигане на тази мощност, а едва след достигане на нетно специфично производство от 2 300 кВтч да се преминава към цената за излишък на балансиращия базар, не намира опора в приложимата към спорното правоотношение правна уредба. Преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, определени от КЕВР в изпълнение на законовите й правомощия, са диференцирани съобразно наличния ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори до 2 250 часа и над 2 250 часа. Ищецът е фактурирал първоначално произведената през м. ноември 2015 г. електрическа енергия по цена 188.29 лв./ MWh, т. е. по преференциална цена за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, което означава, че сам е възприел принадлежност към категорията ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа. С Решение № СП-1/2015 г. на КЕВР - т.1.7, за посочената категория централи е определено нетно специфично производство от 2 000 kWh, а след отмяната на това решение същото количество е прието в Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, което по силата на чл.13, ал.9 ЗЕ регулира отношенията между страните през релевантния за делото период. При така изложените обстоятелства на изкупуване по преференциални цени подлежи само произведената до достигане на нетното специфично производство от 2 000 kWh електрическа енергия за м. ноември 2015 г., а цялото останало количество енергия до края на 2015 г. подлежи на заплащане по цени за излишък на балансиращия пазар - така, както е процедирал ответникът при изпълнение на договорните си задължения към ищеца за периода м. ноември - м. декември 2015 г.
Като е приел, че ответникът е изпълнил точно задължението си по договора от 26.08.2009 г. и не дължи на ищеца претендираните с исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД суми, Апелативен съд - Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
В зависимост от изхода на делото дружеството - касатор „УП България 19“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касация „Енерго-Про Продажби“ АД направените в производството пред ВКС разноски в размер на 7 536 лв. (адвокатско възнаграждение с включен ДДС, уговорено в договор за правна защита и съдействие № 20079/14.08.2020 г. и заплатено по банков път с преводно нареждане от 20.08.2020 г.).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 07.02.2020 г., постановено по в. т. д. № 693/2019 г. на Апелативен съд - Варна.

ОСЪЖДА „УП България 19“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], пл. „Позитано“ № 2, ет.5, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], Варна Тауърс - Е, [улица], сумата 7 536 (седем хиляди петстотин тридесет и шест) лв. - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на „Национална електрическа компания“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], в качеството на подпомагаща страна на „Енерго-Про Продажби“ АД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :