1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр.София, 23.06.2020г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове:ЗОЯ АТНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА при секретаря В.Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3709 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 19.07.2019г. по гр.д.№181/2019г. на ОС Силистра, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Допуснато е касационно обжалване по въпроса до каква степен искането на обяснения от работника по чл.193 КТ трябва да е конкретизирано, за да не се счита същото за формално, спазено ли е изискването за мотивиране на заповедта съобразно чл.195 КТ, когато има позовава на официални констатации в друг документ. Жалбоподателят – ТП”Държавно ловно стопанство ”Каракуз”-гр.Дулово чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени. Ответникът Ц. Х. Ц., редовно призован не се явява и не взема становище по делото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на Ц. Х. , като е отменил същото, извършено със Заповед № 221/11.10.2018 г. на Директора на ТП „Държавно ловно стопанство „Каракуз“ [населено място] за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение, възстановил е Ц. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” и е осъдил ТП „Държавно ловно стопанство „Каракуз“, [населено място], да заплати на Ц. Х., обезщетение за незаконно уволнение в размер на 6 630 (шест хиляди шестстотин и тридесет) лв., ведно със законна лихва от 12.04.2019 г. до окончателното изплащане. Установено е по делото, че със заповед № 221/11.10.2018 г. директорът на ответното предприятие е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, заемащ длъжността „горски надзирател“, като са посочени правни основания чл.195, във вр. с чл.188, т.3 и 187, т.3 и 8, чл.190, ал.1, т.7 и по критериите на чл.189, ал.1 и чл.194 от КТ, както има и позоваване на ЗГ, ППЗГ, Наредба № 8/2011 г. и Инструкция № 17/1999 г. Установено е, че в заповедта са посочени и фактическите основания за уволнението : „не е изпълнил основни функции и задължения…да спазва дисциплината на ползване на горите, да охранява поверения му охранителен участък, да изпълнява разпоредбите за извършване и извеждане на сеч, да опазва горите от незаконна сеч и да изпълнява дейностите в кръга на служебните си задължения“ и „извършеното нарушение се изразява във виновно бездействие, доколкото не е констатирал незаконна сеч на немаркирани дървета в поверения му участък…съгласно длъжностната му характеристика за пазене на поверените му охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди…не е изпълнил задълженията си по служба…да отбележи пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя и при установени нарушения да състави констативен протокол, който представя на прекия си ръководител“. Констатирано е, че в заповедта са цитирани и по делото са приложени два доклада на РДГ-Русе № 2203 и № 2204 от 10.10.2018 г., от заключенията на които става ясно, че без маркиране на терен и без редовно позволително за сеч в изброени „подотдели“ в землището на [населено място] и [населено място] са отсечени съответно: по първия доклад - 119 бр. дървета, от които биха се добили около 53 кв.м. дървесина на стойност 3 200 лв. и по втория – 776 бр., 297 кв.м. за 18 000 лв. Съдът е приел, че от изложеното в заповедта и цитираните доклади не става ясно кой е допуснал незаконна сеч, кога е извършена тя, какво конкретно е нарушението на ищеца в този процес – кога и как е проявил бездействие, съответно и кога е трябвало, но не е отбелязал незаконно отсечените дървета. Прието е, че липсата на яснота е нарушение на чл.195, ал.1 от КТ, както и че е изискано писмено обяснение по реда на чл.193 КТ, но писмото е формално и също не става ясно за кои нарушения се отнася, поради което може да бъде приравнено на липса на изслушване или приемане на писмени обяснения по смисъла на ал.2 на текста. Изложени са съображения за това, че изпълнението на чл.193 и чл.195 КТ са задължителни за служебна проверка и при констатираното им нарушение, само на това основание заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна без разглеждане на спора по същество. Като допълнителен довод е посочено, че ако се приеме, че тези нарушения са несъществени, разглеждането на спора по същество води до същия извод. Прието е, че не се касае до обикновена инцидентна незаконна сеч, а такава извършена скрито от крадци. Съдът е посочил, че очертаната фактическа страна на спора сочи, че дори да се приеме наличие на нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 и 190, ал.1, т.7 КТ, то тяхната тежест не обуславя най-тежкото дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че няма данни на ищеца да са налагани предишни наказания, а той работи в предприятието от 30 години, както и че в заповедта е цитиран чл.187, ал.1, т.8 КТ без никакво уточнение коя от хипотезите се има предвид. Ако се касае за злоупотреба с доверие и уронване доброто име на предприятието. Предвид изложените съображения съдът е счел, че процесното уволнение е незаконно, а основният и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са основателни и ги е уважил. Допуснато е касационно обжалване по въпроса до каква степен искането на обяснения от работника по чл.193 КТ трябва да е конкретизирано, за да не се счита същото за формално, спазено ли е изискването за мотивиране на заповедта съобразно чл.195 КТ, когато има позовава на официални констатации в друг документ. Настоящият състав констатира противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, изразена и в а решение № 722/2011г. по гр.д. № 518/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 68/2014г. по гр.д. № 3145/2013г. ІV г.о. ВКС и решение № 270/2013г. по гр.д. № 1328/2012г. ІV г.о. ВКС, където е прието, че в искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Приема се, че както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Посочва се, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в посочените решения становище по прилагането на чл. 193 КТ. Изискванията на посочената правна норма са изпълнени, когато според обстоятелства за всеки конкретен случай несъмнено е установено, че уволненият работник/служител е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина се искат обясненията. Предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се възпроизвеждат факти от констатираните нарушения свидетелства, че работникът е разбрал за какво е наложено дисциплинарното наказание. Налице е противоречие на въззивното решение и с практиката на ВКС, застъпена и в решение № 642/12.10.2010 г. по гр. дело № 1208/2009г. на ВКС, ІV г.о., според която мотивирането за обстоятелства, поради които е издадена заповедта за уволнение може да се съдържа и в друг документ, към който препраща заповедта, след като същият документ е станал достояние на работника или служителя. ВКС в настоящият си състав намира практиката в цитираното решение за правилна. С оглед целта на мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение – преценка на изискването за еднократност на наказанието, съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ, възможността на наказания работник или служител да осъществи ефективна защита на своите права, настоящият състав на ВКС приема, че излагането на обстоятелства, поради които се налага дисциплинарното уволнение трябва да се обективира в документи на работодателя, изразяващи неговите или на негови служители, на които е възложил проверка по случая констатации, за които се преценява налагане на наказание по чл. 188 КТ. При така дадения отговор на поставените за разглеждане въпроси настоящата инстанция следва да постанови решение по същество. Не е налице основанието по чл.193, ал.2 КТ за отмяна на уволнението, на което се е позовал въззивния съд. Заповедта е издадена от субекта на дисциплинарната власт, в срока по чл.194 КТ и има определеното в чл.195 КТ съдържание. Установено е от доказателствата по делото, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед , в която са цитирани и по делото са приложени два доклада на РДГ-Русе № 2203 и № 2204 от 10.10.2018 г., от заключенията на които става ясно, че без маркиране на терен и без редовно позволително за сеч в изброени „подотдели“ в землището на [населено място] и [населено място] са отсечени съответно: по първия доклад - 119 бр. дървета, от които биха се добили около 53 кв.м. дървесина на стойност 3 200 лв. и по втория – 776 бр., 297 кв.м. за 18 000 лв. Установено е, че работникът е осъществил виновно бездействие, доколкото не е констатирал незаконна сеч на немаркирани дървета в поверения му участък и не е изпълнил задълженията си по служба да отбележи пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя и при установени нарушения да състави констативен протокол, който представя на прекия си ръководител. Настоящият състав намира, че допуснатите от него нарушения, описани в заповедта, съставляват дисциплинарни нарушения и с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от работодателя наказание "уволнение". Преценени съобразно с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищцата следва, че съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение” е съответно на нарушението. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по жалба следва да заплати на жалбоподателя сумата 1727,70 лева разноски за всички инстанции. По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени, а предявените искове като неоснователни да се отхвърлят. Предвид изложените съображения съдът, Р Е Ш И : О Т М Е Н Я решение от 19.07.2019г. по гр.д.№181/2019г. на ОС Силистра, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ исковете на Ц. Х. Ц. срещу ТП ” Държавно ловно стопанство ”Каракуз”-гр.Дулово с правно основание чл.344, ал.1, т.1 - 3 КТ, за отмяна на наложеното със Заповед № 221/11.10.2018 г. на Директора на ТП „Държавно ловно стопанство „Каракуз“, гр. Дулово наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановявяне на Ц. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” и за осъждане на ТП „Държавно ловно стопанство „Каракуз“, гр.Дулово, да заплати на Ц. Х., обезщетение за незаконно уволнение. ОСЪЖДА Ц. Х. Ц. да заплати на ТП ” Държавно ловно стопанство ”Каракуз”-гр.Дулово сумата 1727,70 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: