РЕШЕНИЕ  № 107   София, 18. февруари 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:           Красимира Харизанова                               Марио Първанов   при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3293 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 25.04.2008 г. по гр.д. № 2096/2007, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 28.06.2007 г. по гр.д. № 468/2007, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните въпроси за доказателствената сила на протокола на комисията за подбор и необходимостта от доказване на решението на комисията със свидетелски показания и по материалноправните въпроси за значението на използваните критерии за подбор и съответствието на действителните качества с приетата оценка. По доказателствената сила на протокола на комисията за подбор и необходимостта от доказване на решението на комисията със свидетелски показания едни съдилища приемат, че протоколът доказва извършването на подбора по посочените в него критерии, а други – че като частен свидетелстващ документ, неподписан от работника, той няма материална доказателствена сила и подборът следва да бъде установен с други доказателствени средства. Върховният касационен съд намира, че второто разрешение е по същество правилно, но правните последици на това разрешение са различни. Протоколът на комисията за подбор не е официален документ и представен като единствено доказателство по делото, той не може да докаже нито извършването на подбор, нито критериите, по които е извършен, ако работникът оспорва фактът на извършването на подбора или използваните критерии. В случай на оспорване работодателят може да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. Протоколът е частен свидетелстващ документ, неподписан от работника и своя доказателствена сила той няма, но протоколът не е „правно нищо”. Ако едно или повече от лицата, които са го подписали, потвърдят подписа си, без да е необходимо да възпроизвеждат съдържанието на протокола, той има същата доказателствена сила като свидетелски показания на потвърдилите подписа си участници в комисията. По значението на използваните критерии за подбор и съответствието на действителните качества с приетата оценка едни съдилища приемат, че качеството на работа има значение при равна квалификация, както и че съдът може да проверява съответствието на приетата обща оценка с всички качества на работника, а други съдилища – че работодателят може да избере свободно, каква тежест да има квалификацията и каква – качеството на работа при формирането на общата оценка, а съдът може да контролира само съответствието на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Правилно е второто разрешение. Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест. За извършването на някои дейности квалификацията на работника може да има решаващо значение, а за извършването на други да е почти без значение. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника. Работникът може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е оспорил подписите на членовете на комисията за подбор и в тежест на ответника е да докаже автентичността на положените подписи в откритото производство по чл. 154 ГПК (отм.). Извършването на подбора и неговия резултат не са доказани, тъй като си противоречат показанията на двама от разпитаните свидетели. Свидетелят Ч. – един от 11-те члена на комисията по подбора свидетелства, че комисията е работила по принципни критерии: образование, професионална квалификация, активност и съпричастност към трудовата дейност, както е отразено в оценките. Ищецът не е лош професионалист, дори е добър, но край неговата машина все се събират хора, приказват си, работи недостатъчно организирано. Свидетелят Х. – началник на цеха свидетелства, че никой от комисията не го е викал и не го е питал за работата на ищеца, който има най-висок разряд и работи най-точно и най-качествено на всички машини. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че е налице оспорване и следва да бъде открито производство за проверка на истинността на картата за подбор с последица изключването й от доказателствените средства. Протоколът на комисията по подбора (независимо от това как е озаглавен) е частен свидетелстващ документ, установяващ изгодни за работодателя факти, който не е подписан от работника и следователно няма материална доказателствена сила. Истинността на документ без материална доказателствена сила не може да бъде оспорена, а в случай на оспорване на удостоверените в него факти производство за проверка на истинността на документа по чл. 193 ГПК ( чл. 154 ГПК отм.) не се образува. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени събраните доказателства по делото, намира за установено следното: ищецът е работил при ответника като шлайфист в механичния цех и е уволнен поради съкращение на щата с 2 от 6 щатни бройки след извършването на подбор от 11-членна комисия. Оценката е извършена според изискващото се за длъжността образование и допълнителна квалификация, както и нивото на изпълнение на работата, определено според качеството на изпълнение на поставените задачи, приносът към работата с ефективно изпълнение на служебните задължения, активно участие в работния процес и инициативност, спазване на трудовата дисциплина и съпричастност към работата и желание за развитие и повишаване на квалификацията. Двама от работниците, сред които ищецът, са оценени най-ниско (17 т.). Оценката на работодателя съвпада с установените обстоятелства по делото: ищецът е получил максимални оценки за изискващото се за длъжността образование (4 т.), допълнителна квалификация (3 т.) и качеството на изпълнение на поставените задачи (3 т.). В това отношение свидетелските показания на разпитания като свидетел член на комисията по подбора и прекия ръководител съвпадат напълно. Ищецът е получил максимално висока оценка и по показателя спазване на трудовата дисциплина (3 т.), но ниски оценки по показателите: принос към работата с ефективно изпълнение на служебните задължения (2 т.), активно участие в работния процес и инициативност (1 т.) и съпричастност към работата и желание за развитие и повишаване на квалификацията (1 т.). Тези по-ниски оценки се основават на установеното от свидетеля – участник в комисията обстоятелство, че край машината на ищеца все се събират хора, приказват си и той работи недостатъчно организирано. Тези обстоятелства не се опровергават от други събрани по делото доказателства (и по-специално от показанията на прекия ръководител). По делото не са доказани факти, които да не са взети предвид и да обосновават било по-висока оценка по последните три показатели за ищеца, било по-ниска оценка по други показатели за останалите участници в подбора. Без правно значение е обстоятелството, че друг работник с по-ниско образование (3 т.), без допълнителна квалификация (0 т.) и със същото отношение към трудовата дисциплина (3 т.) е получил по-висока обща оценка (18 т.), тъй като работи по-добре: има по-голям принос към работата с ефективно изпълнение на служебните задължения (3 т.), по-активно участва в работния процес и е по-инициативен (3 т.), по-съпричастен е към работата и с повече желание за развитие и повишаване на квалификацията (3 т.). Показанията на прекия ръководител, че този работник умее да работи само на една от машините и не иска да работи на други машини, както и че при предишно съкращение ищецът е останал на работа, тъй като поради по-високата си допълнителна квалификация единствен е умеел да работи на всички машини, имат отношение към предходното съкращение. При оспорваното съкращение способността да се работи на всички машини не е прието от работодателя като показател за оценка на качествата на работниците. Преценена по отделните показатели, оценката на работодателя не се разминава с оценката на разпитания като свидетел пряк ръководител на ищеца. Разминават се общата оценка на работодателя и общото мнение на прекия ръководител. За законността на уволнението меродавна е оценката на работодателя, който е отчел вярно по-високото образование, допълнителната квалификация на ищеца, качеството на изпълнението на поставените му задачи и неговата трудова дисциплина, но е оценил по-ниско работата му според останалите приети от него показатели: принос към работата с ефективно изпълнение на служебните задължения, активно участие в работния процес, инициативност, съпричастност към работата и желание за развитие и повишаване на квалификацията. Видно от изложеното уволнението на ищеца поради съкращение е законно, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени. На ответника следва да бъдат присъдени 1.174,00 лева разноски за всички инстанции, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 25.04.2008 г. по гр.д. № 2096/2007. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от И. Г. П. от Пловдив срещу “Ю“ А. , Пловдив, за признаване на уволнението със заповед № РД 14-755/14.02.2006 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА И. Г. П. от Пловдив да заплати на “Ю“ А. , Пловдив сумата 1.174,00 лева разноски за всички инстанции.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.