Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр. София, 19.11.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 98 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия В. С. Х. против въззивна присъда от 24.11.2017 г. на Софийския градски съд, НО, пети въззивен състав, постановена по ВНОХД № 4965/2017 г. В касационната жалба и допълнението към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия служебен защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В последната си дума подсъдимият моли за уважаване на жалбата му. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 07.07.2017 г., постановена по НОХД № 6273/2017 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия В. С. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 16.10.2016 г. до 07.11.2016 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с две деяния противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1 бр. таблет марка „Л.”, модел „А.” на стойност 210 лева и 1 бр. мобилен телефон марка „С.”, модел „Д. ...” на стойност 133 лв., които владеел по силата на договор – предоставени му за послужване от Х. Б. Б. и Й. А. К., поради което и във връзка с чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, приспадайки задържането му за периода от 09.11.2016 г. до 07.07.2017 г. Оправдал е подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното му с присъда по НОХД № 19063/2013 г. на Софийски районен съд наказание от 1 година лишаване от свобода. Постановил е изтърпяване на посочените наказания при първоначален строг режим. Произнесъл се е по разноските по делото, които е възложил в тежест на подсъдимия. С въззивната присъда, предмет на настоящата касационна проверка, Софийски градски съд е отменил първоинстанционната присъда в частта й, с която подсъдимият В. Х. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че в периода от 16.10.2016 г. до 07.11.2016 г., в [населено място], с две деяния на посочените дати, при условията на продължавано престъпление, след извършени от него кражби, при които бил заварен на мястото на престъплението, за да запази владението върху откраднатите вещи, употребил спрямо собствениците на вещите – Х. Б. Б. и Й. А. К. съответно сила и заплашване, като общата стойност на отнетите вещи е в размер на 343 лева, както следва: На 16.10.2016 г., около 06.30 ч. в [населено място], в района на площад „М.”, след като извършил кражба – отнел чужда движима вещ – 1 брой таблет марка „Л.”, модел „...” на стойност 210 лева от владението Х. Б. Б., при която бил заварен на мястото на престъплението, за да запази владението върху откраднатата вещ, употребил спрямо Б. сила – блъснал го няколко пъти в тялото с двете си ръце; На 07.11.2016 г., около 18 ч. в [населено място], на [улица], след като извършил кражба – отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „С.”, модел „Д. ...” на стойност 133 лева от владението на Й. К., при която бил заварен на мястото на престъплението, за да запази владението върху откраднатата вещ, употребил спрямо К. заплашване – извадил нож с 15 см. острие и го насочил към него, както и стрелял по него четири пъти с неустановен газов пистолет, поради което на основание чл. 303, ал. 2, вр. чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание 4 години лишаване от свобода. Въззивният съд е потвърдил присъдата в останалата й част. ВКС намира касационната жалба за основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея, а с оглед присъствието на допуснато съществено процесуално нарушение, което пречи същата да бъде разгледана по същество. Съвсем видно е, че с първоинстанционната присъда подсъдимият Х. е бил осъден за престъпление по чл. 206, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С въззивната присъда първоинстанционният съдебен акт е бил отменен само частично – единствено относно осъждането за престъпление по чл. 206 от НК, но не и относно оправдаването на Х. за престъпление по чл. 198 от НК. Въпреки това СГС е осъдил подсъдимия по това предявено по-тежко обвинение, а в останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда. Така конструираният диспозитив на въззивната присъда е в противоречие с правилото по чл. 336, ал. 1, т.2 от НПК, съобразно което прилагането на въззивните правомощия за постановяване на нова присъда за осъждане на оправдан подсъдим е логично следствие от отмяна на първата присъда, с която той е бил осъден. В конкретния случай е налице осъждане на оправдан от първата инстанция подсъдим, без обаче първоинстанционната присъда в оправдателната й част да е била надлежно отменена във връзка с подаден по този повод протест. Нещо повече, дори е заявено потвърждаване на първата присъда в останалата й част (което с оглед отмяната на осъждането само относно чл. 206 от НК, създава двусмислие коя всъщност е потвърдената част). По начина, по който СГС е процедирал, осъждайки подсъдимия по предявеното му в първата инстанция обвинение за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 198 от НК (за което той е бил оправдан), но без да отмени присъдата в тази й част (а само досежно осъждането му за по-леко наказуемо деяние по чл. 206 от НК), е реализирано непреодолимо противоречие в диспозитива на присъдата, което освен, че е накърнило съществено правото му на защита, то не предоставя и възможност за нейната адекватна проверка по касационен ред. Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на СГС от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 и вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 24.11.2017 г. на Софийски градски съд, пети въззивен състав, постановена по ВНОХД № 4965/2017 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.