Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 222   гр. София, 16.03.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на десети март през две хиляди и десета година в състав:         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 489 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 13.12.2004 г. по гр. д. № 5366/03 г. СРС е отхвърлил предявения от С. Г. И., Л. Г. И., К. Г. Х. и П. Г. И. срещу Т. Д. Т., Е. Ч. Т., Д. Ч. Т. и С. Е. Т. - Ж. иск за собственост на нива с площ от 1 116 кв. м. в м. “К”, имот пл. № 5351а, част от имот № 5* по КП от 1954 г., а по действуващия план на гр. С.*. С решение № 310 от 03.07.2008 г. по гр. д. № 1083/08 г. Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от С. И. , Л. И. , К. Х. и П. И. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. О. по касация Т. Т. , Е. Т. , Д. Т. и С. Т. - Ж. оспорват жалбата. С определение № 382 от 08.05.2009 г., постановено по делото, ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по съществения въпрос, дали решението на ОСЗ е достатъчно за да легитимира ищците като собственици на възстановената земеделска земя. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Делото се разглежда за втори път от въззивния съд. Съгласно указанията на ВКС в отменителното решение, въззивният съд е подложил на косвен съдебен контрол решението на ОСЗ досежно възражението на ответниците по иска, че наследодателката на ищците не е била собственик на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, както и че липсва идентичност между заявения и възстановения имот. Приел е за недоказани фактите, че наследодателката на ищците е била собственик на процесния имот преди образуване на ТКЗС и че е внесла същия в ТКЗС. Освен това, ищците притежавали само решение, но не и скица на имота заверена от ОСЗ, затова процедурата по възстановяване правото им на собственост върху имота не била завършена. Не била доказана и идентичност на заявения за възстановяване имот и този който се владее от ответниците. В касационната жалба се твърди че правото на собственост е доказано със справка от емлячния регистър, удостоверена от кметството, която била достатъчно доказателство за да се докаже собствеността на наследодателката. Към делото освен това имало приложена скица, тъй като имотът бил в регулация. Доводите в жалбата са неоснователни. Спорът е за собственост на бивш земеделски имот, който е възстановен на ищците като наследници на Г. И. През 1992 г. тя подала заявление за възстановяване на земеделски земи, включително и на нива от 1.5 дка в м. „К” на с. К.. С решение № 5* от 15.12.2000 г. ОСЗ възстановила на наследниците на Г. И. право на собственост в стари реални граници върху нива от 1.116 дка в м. „К”, част от имот пл. № 5* от КП на селото от 1954 г., парцел **** от кв. 7 по РП на селото от 1959 г. Ответниците са наследници на Ч. Т. С нот. акт № 125 от 14.12.1960 г. Стоилка Т. била призната за собственик на парцел ****, представляващ празно място с площ 1 130 кв. м., след продажба от ТКЗС съгласно чл. 11 от П. устав на ТКЗС. Един от нейните наследници е Ч. Т. Затова правилно е прието, че конкуренцията на права между страните следва да се реши съобразно приложимия материален закон - чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ и разясненията дадени с т. 2 от ТР № 6/06 г. на ОСГК на ВКС. За да се приложи разпоредбата обаче, както е прието и в отменителното решение на ВКС, в тежест на ищците е да докажат че тяхната наследодателка е била собственик на имота към момента на обобществяването му. Възражението на ответниците не е недопустимо с оглед обстоятелството, че правото на собственост на наследодателката на ищците е признато в административна процедура в която те не са участвували, независимо че не заявяват свои права върху имота по земеделската реституция. С ангажираните доказателства ищците не са доказали че наследодателката им е била собственик на процесния имот, т. е. че страните заявяват права върху един и същи имот. От удостоверение на К. с. К. е видно, че на името на наследодателката били записани 13 имота, вкл. и нива в м. „К” от 1.5 дка. Дори да се приеме за доказано твърдението на ищците че записът в данъчния регистър е от 1949 г., това записване не доказва право на собственост именно на процесния имот, тъй като от него не може да се направи извод дали заявения имот е идентичен с възстановения, след като в удостоверението не са посочени граници. Не са представени доказателства кога е придобит имота и на какво основание, какви са били неговите граници и факта на внасянето му в ТКЗС от наследодателката. Вещото лице е посочило в приетата по делото експертиза, че поради липса на посочени съседи не могат да се сравнят границите на бившата нива на ищците с продадения през 1960 г. имот от ТКЗС. С оглед на обстоятелството, че след проведен косвен съдебен контрол от въззивния съд на решението издадено от ОСЗ правото на собственост на ищците не е доказано, безпредметно е да бъдат обсъждани твърденията в жалбата, че ищците разполагат със скица на имота, както и че са налице предпоставките за приложение на чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, поради което и на основание чл. 295 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 295 ал. 1 ГПК ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 310 от 03.07.2008 г. по гр. д. № 1083/08 г. на Софийски градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: