7 Р Е Ш Е Н И Е № 60200 Гр. София, 06 януари 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова к.д. № 779/2021 година по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по подадената касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец И. Н. чрез повереника му – адв. П. от АК Пловдив, срещу частта от присъда № 260050/20.05.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 1850/2020 година по описа на ОС Пловдив, с която подс. Р. П. К. е оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. граждански иск с правно основание чл. 45, ал. 1 НК. Според касатора са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила се обосновават с допуснато от решаващия съд отклонение от процесуалните стандарти към въззивната присъда, установени в чл. 301, ал. 2, чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК при аналитично-оценъчната му дейност, изразяващо се в липса на задълбочена съвкупна оценка на доказателствените източници, избирателно изключване или игнориране на валидни доказателствени средства, което като краен резултат е довело до постановяването на съдебен акт, който в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК почива на предположения. Иска се отмяна на новата въззивна присъда в обжалваните части и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание касационният жалбоподател и неговия повереник поддържат касационната жалба, изложените в нея съображения и направеното искане. Прокурорът от ВКП счита, че жалбата е основателна, тъй като въззивният съд в нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК не е направил обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото, игнорирал е изцяло показанията на свидетелите-очевидци на инцидента – полицейски служители и пострадалия и без анализ на доказателствата декларативно е достигнал до извод за несъставомерност на деянието на подсъдимия по чл. 325, ал. 2 НК. Подсъдимият К. и неговият защитник – адв. Д., оспорват основателността на жалбата на гражданския ищец и частен обвинител и молят да бъде оставена без уважение. Поддържат, че не са налице твърдените от касаторите съществени нарушения на процесуалните правила, а съдът е направил цялостен анализ на доказателствената съвкупност и е достигнал до правилни процесуални изводи. Квалификацията на деянието, за което подс. К. е признат за виновен, е правилна, а наложеното наказание – справедливо, поради което молят съдебния акт на въззивния съд да бъде потвърден. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 2 НПК, но е неоснователна. По протест на прокурора и жалби на подсъдимия, частния обвинител и граждански ищец и техните процесуални представители Окръжен съд – Пловдив е проверил и ревизирал първоинстанционната присъда № 166/08.07.2020 година по н.о.х.д. № 7788/2019 година на РС Пловдив, с която подс. Р. К. е бил признат за виновен в извършването на 15.02.2018 година в [населено място], обл. Пловдив, на две престъпления - по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като е наказан за първото от тях с осем месеца лишаване от свобода, за второто – със седем месеца лишаване от свобода, определено е на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален „общ“ режим, приспаднато е на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК предварителното задържане, считано от 15.02.2018 година и подсъдимият е осъден да заплати на ищеца И. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2018 година до окончателното изплащане на задължението. Искът за горницата до пълния размер на претенцията от 5000 лв. е отхвърлен като неоснователен, а на подсъдимия са възложени и направените по досъдебното и съдебното производство разноски, държавна такса върху уважената част на иска и разноските, направени от гражданския ищец и частен обвинител. С новата въззивна присъда ОС Пловдив е оправдал подс. К. по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, отменил е приложението на чл. 23, ал. 1 НК, отхвърлил е изцяло предявения от И. Н. граждански иск, отменил е първоинстанционната присъда в частта относно присъдената държавна такса върху уважената част от гражданския иск и разноските на частния обвинител и граждански ищец и е преквалифицирал деянието на подсъдимия от квалифициран случай на хулиганство по чл. 325, ал. 2 НК в такова по чл. 325, ал. 1 НК, изменяйки и вида на наложеното наказание - от „Лишаване от свобода“ в „Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК с продължителност на всяка от тях - 8 месеца. В останалата част присъдата била потвърдена. Заявените от частния обвинител и граждански ищец в жалбата и пледоариите доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 301, ал. 2 НПК и изразеното от прокурора становище по повод предложения от контролираната инстанция анализ на доказателствата, довел до преквалификацията на първоначалното обвинение за хулиганство, налагат преди да бъдат обсъдени релевираните от касаторите оплаквания за други съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на които е допуснато и нарушение на закона, да се очертае обхвата на касационната проверка по чл. 346, т. 2 НПК. Неин предмет са единствено тези части от постановената нова въззивна присъда на ОС Пловдив, с които подс. К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, отменено е приложението на чл. 23, ал. 1 НК и предявеният срещу него граждански иск на пострадалия Н. е отхвърлен като неоснователен с отмяна на дължимите от подсъдимия държавни такси и разноски в полза на касатора като последица от това. Останалата част от присъдата, с която първоинстанционният съдебен акт е изменен и потвърден, по своя характер е въззивно решение, постановено на основание чл. 337, ал. 2, т. 2 НПК и чл. 338 НПК, влязло е в сила и не подлежи на редовен инстанционен контрол. По тази причина в касационното производство не може да бъде изследвано дали съдът е спазил разпоредбата на чл. 301, ал. 2 НПК. Извършвайки проверка в така очертаните предели, настоящата инстанция намери касационната жалба за неоснователна. Не са допуснати заявените от касатора нарушения на чл. 14, ал. 1 и чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Въззивният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 314, ал. 1 НПК и е проверил изцяло обжалваната присъда. Констатирал е непълнота в доказателствената съвкупност и е провел въззивно съдебно следствие, при което допълнително са разпитани свидетелите П. и А. и е изискана информация от Института по психология към МВР дали след датата 15.02.2018 година са регистрирани психологични консултации на частния обвинител и граждански ищец Н. като служител на МВР, установени ли са при тях психологични проблеми, в кои области и какъв е техният генезис, както и информация от ОДМВР Пловдив, подкрепена с копия на болнични листове, дали след същата дата Н. е ползвал отпуск по болест и поради какво заболяване. Не се констатира претендираното нарушение на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Действително, мотивите на присъдата са с нетипична структура, доколкото въззивният съд първо е посочил каква фактическа обстановка е приета за доказана от районния съд, а след това е изложил своите съображения кои конкретни факти от нея счита за доказателствено необезпечени и защо. Независимо от това, мотивите на ОС Пловдив като съдържание отговарят на установения в чл. 305, ал. 3 НПК стандарт. От тях става пределно ясно кои обстоятелства се приемат за доказани и от въззивната инстанция и въз основа на кои доказателствени материали. Приетите за установени от контролираната инстанция факти се основават на процесуални валидни доказателствени източници. Спазено е изискването при наличие на противоречия в доказателствените материали съдът да изложи доводите си защо приема едни от тях, а други отхвърля. Не се констатира претендираното нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК. Наличните доказателства, включително показанията на свидетелите Н., В. и К., са обсъдени от въззивния съд, противно на оплакването в касационната жалба. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, относими към доказване на авторството на подс. К. в престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, в което е обвинен, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. Съдът в мотивите си (л.102-105) изключително обстойно и подробно е обсъдил, както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка, показанията на всички разпитани по делото свидетели - Н., В., К., О., А. и П., дадени непосредствено пред първата и втората инстанция или на досъдебното производство, но приобщени по реда на чл. 281 НПК. Съобразени са и всички обстоятелства, които биха могли да имат значение за тяхната достоверност и обективност – че гражданският ищец и частен обвинител Н. е пострадал от престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, че той и свидетелите В. и К. са не само колеги, но длъжностите, които заемат като служители на полицията, поставят Н. в положение на старшинство по отношение на останалите двама, както и че Н. във връзка с изпълнение на службата му е имал предходни взаимоотношения с подс. К., които са в основата на породеното напрежение помежду им. Гласните доказателствени източници са преценявани и от гледна точка на логичност, устойчивост във времето, последователност и вътрешна непротиворечивост. Убедително е аргументиран изводът, че от показанията на свидетелите В., К., О. и А. не се установява възприетият за доказан от първата инстанция факт, че в заведението на св. О. в [населено място] подс. К. се е заканил на св. Н. с убийство с думите „…ако те набарам някъде сам с теб е свършено“. Несъгласието на касаторите с този извод на решаващия съд, е оплакване за необоснованост, която не е самостоятелно касационно основание, а върховната инстанция не може да ревизира фактическите изводи на решаващия съд въз основа на собствен анализ на доказателствената маса и така да подмени вътрешното му убеждение, при положение че аналитично-оценъчната дейност на контролираната инстанция е осъществена в съответствие с процесуалните правила за това. Що се отнася до заканите „Теб ще те убия, боклук, майка ти дейба, заклевам се. Двете ми деца да умрат, ако ти не умреш“, за които районният съд е приел, че са изречени от подсъдимия по адрес на Н. пред заведението, въззивният съд напълно законосъобразно е констатирал, че първата инстанция е излязла от обхвата на фактическото обвинение. Според обвинителния акт подс. К. е отправил всички закани за убийство, включително и тези, вътре в заведението. При липсата на надлежно направено от прокурора изменение на обстоятелствената част на обвинението по реда на чл. 287 НПК, РС Пловдив всъщност е признал подс. К. за виновен и го е осъдил по обвинение за продължавано престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, осъществено чрез две деяния, извършени през непродължителен период от време, каквото обвинение не му е било предявявано и по което той не се е защитавал. Поначало допуснатото от първата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, констатирано от окръжния съд, е обезсмисляло необходимостта от последващото съвкупно обсъждане, обективирано в мотивите на въззивната присъда, на достоверността на показанията на свидетелите Н., В., К., Онов и П. и ревизиране на фактическия извод на първоинстанционния съд, приел този факт за доказан. Процесуалното нарушение е неотстранимо както във въззивното производство, така и при ново разглеждане на делото от друг състав на районния съд, тъй като с приключването на съдебното следствие пред първата инстанция процесуалната възможност за изменение на фактическото обвинение е преминала окончателно. След като съдът е приел, че прокуратурата не е доказала, че подс. К. се е заканвал с убийство на пострадалия Н. в заведението на св. Онов, каквото е било повдигнатото му пред съда обвинение, обстоятелството, че контролираната инстанция не е обсъдила в мотивите си заключението на съдебно-психиатричната експертиза, както и приобщените писмени доказателства – справки и болнични листове, представени от Института по психология към МВР и ОДМВР – Пловдив, не може да бъде преценено като игнориране на доказателствени материали в нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК, след като вмененото на подсъдимия деяние не е извършено. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 260050/20.05.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 1850/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.