4 Р Е Ш Е Н И Е № 12 С., 05.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.З. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 675/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 4 от 08.01.2010 г. по гр.д.№ 1263/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2586 от 30.07.2009 г. по гр.д.№ 4314/2008 г. на Варненския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] в обектгивно съединение искове с правно основание чл.372 ТЗ за сумата 2 760 лв. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 176.30 лв. В касационната жалба се поддържа оплакване за допуснати с въззивното решение нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила и за необоснованост, поради което се иска отмяната му като неправилно. Ответникът по касация [фирма] изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 607 от 29.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на противоречие в практиката на съдилищата по въпроса за допустимостта на възражението за неточно изпълнен превозен договор в хипотезата, в която превозът е приключил с „чисто” оформена товарителница. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е прието за установено, че страните по спора са обвързани от валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е поел задължението да извърши превоз от Италия до България на три броя машини с подробно описани в подадената от ответника заявка-договор от 03.09.2008 г. параметри с бруто тегло 3 900 кг. при посочена в нея превозна цена в размер на 2 760 лв. с ДДС. За извършения по заявка на ответника превоз ищецът представил CMR товарителница, заверена както от изпращача „ТТ С.”, така и от и получателя [фирма] на посочените в нея три броя палети и опаковъчна маса с общо бруто тегло 1 200 кг. След извършване на превоза ищецът издал фактура № 2153/09.09.2008 г., която изпратил на ответника. За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивната инстанция приела, че според представената по делото CMR предадения от изпращача и приет от превозвача товар не съответства на посочения в отправената от ответника заявка. Застъпено е становището, че доколкото нормите на CMR Конвенцията и чл.372, ал.1 ТЗ са диспозитивни, то пряко приложение намират уговорените клаузи в заявката – съобразно т.6 плащането на навлото става изискуемо не при предаването на товара, а след изтичането на 30 дни след представянето на фактура и заверено CMR. Прието е, че в случая представената по делото и заверена товарителница свидетелства за осъществен превоз на стоки, но на различни от заявените от ответника, при което положение според съда настъпват предвидените в т.3 от заявката последици – превозвачът губи правото си на възнаграждение. Посочено е освен това, че товарителницата в случая не установявала изпълнено задължение именно по процесната заявка, тъй като не била установена по несъмнен начин връзката между товародателя /ответника/ и изпращача, който заверил превозния документ. Така направения извод от въззивния съд не може да бъде споделен. Същият е направен в противоречие с данните по делото, сочещи, че ответникът е действал в качеството си на спедитор, но не по отношение на изпращача на стоките. Изрично същият е посочил, че подадената от него заявка - договор е строго конфендициална и не следва да бъде показвана от ищеца на товарния пункт. От изложеното следва, че ответникът е действал като спедитор от името на получателя на стоката, обстоятелство, обуславящо правния извод, че релевантно за изпълнението на възложения превоз е приемането на стоката от получателя, доверител на ответника, заверил без забележки процесната товарителница. По делото не е доказано, че в качеството си на правоимащ по смисъла на чл.20 от Конвенцията за CMR и в предвидените в него срокове получателят e ангажирал отговорността на превозвача за недоставена му по превозния договор стока. Предмет на иска е вземането за цената на превозната услуга, възложена от ответника, осъществена от ищеца и приета от възложителя по спедиторския договор и получател на стоката. Следователно соченото разминаване на осъществения превоз с процесния договор – заявка не обуславя извод за неизпълнение на възложения превозен договор. Като е приел противното и е счел за основателно възражението на ответника за липса на идентичност с възложения със заявката превозен договор, въззивният съд е постановил неправилно решение, което налага то да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се уважат предявените от касатора обективно съединени искове по чл.372 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 4 от 08.01.2010 г. по гр.д.№ 1263/2009 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] на основание чл.372 ТЗ да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 760 лв., представляваща неплатено навло за извършен в международно съобщение превозен договор по заявка – договор от 03.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 176.30 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: