4 Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 29.05.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4338 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Д. Н. срещу решение от 21.06.16г.по в.гр.дело № 867/16г.на Окръжен съд – Варна.С него е отменено решение № 921 от 10.03.16г.по гр.дело № 11311/15г.на Районен съд – Варна и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 - т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма] [населено място]. С определение № 265 от 10.03.17г.съдебен състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: При намаляване обема на работата в цялото предприятие,длъжен ли е работодателят да доказва при оспорване на уволнителна заповед,как това намаляване се отразява на съответната трудова функция,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика - решение № 29 от 8.02.11г.по гр.дело № 265/10г.на ІV г.о.; решение № 270 от 2.06.11г.по гр.дело № 1661/10г.на ІV г.о.; решение № 703 от 17.11.10г.по гр.дело № 90/10г.на ІІІ г.о. Според посочената практика намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо,а към конкретна дейност,реализирана чрез дадена трудова функция.Трябва да е намаляла работата,която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови дейността,за която е намаляла работата,като съкрати щата,или като разпредели трудовата функция,за която работата е намаляла,между други работници в предприятието.Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението,именно той е този,който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения работник.Ако такава връзка не е доказана,то не е установено потестативното право на уволнение на работника по чл.328 ал.1 т.3 КТ,съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 5/30.06.15г.на управителя на [фирма],с която е прекратено трудовото правоотношение на С. Д. Н. от длъжността „шофьор на товарен автомобил”на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения ,че е налице приложеното основание за уволнение – от представения по делото отчет за приходи и разходи на дружеството съдът е приел за установено,че за периода 1.01.15г.- 30.06.15г.е налице загуба от обичайна дейност в размер на 51 256 лв,намерила израз в новото щатно разписание,в сила от 1.06.15г.,в което е премахната длъжността,заемана от ищеца.Направен е извод,че предвид дейността,осъществявана от ответното дружество /покупка,строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба,управление на недвижими имоти,транспортна дейност - превоз на пътници,покупка на стоки и други вещи с цел продажба и др./намаляването на обема на работа е в цялото предприятие и по отношение на трудова функция,осъществява от ищеца.Прието е,че за работодателя не е имало задължение да извърши подбор,тъй като длъжността”шофьор на товарен автомобил”е била единствена и не имало друга сходна длъжност. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважат исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответникът по жалбата [фирма]-В. е на становище,че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид касационните оплаквания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК,приема следното: Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на поставения от касатора въпрос настоящият състав на ВКС,ІV г.о.намира,че неправилно въззивната инстанция е приела,че е налице основанието по чл.328 ал.1 т.3 КТ за прекратяване на трудовия договор с ищеца.Работодателят не е доказал по несъмнен начин,че е налице намаляване обема на работата,което да е съотносимо към трудовата дейност,извършвана от ищеца.От представения отчет за приходите и разходите на дружеството за периода 1.01.2015г.-30.06.15г. се установява намаляване на приходите спрямо предходната година,но не става ясно как това обстоятелство се е отразило на дейността,с която е бил ангажиран С. Н. преди уволнението му.Като се има предвид предмета на дейност на дружеството/покупка,строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба,управление на недвижими имоти,транспортна дейност – превоз на пътници и товари в страната и чужбина и др./работодателят не е ангажирал доказателства,че транспортната дейност е отпаднала от предмета му ,след като заеманата от ищеца длъжност „шофьор на товарен автомобил”е единствена. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че следва да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постанови друго по същество,с което да уважи предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ. От представения по делото препис от трудовата книжка на ищеца е установено,че липсват вписвания за други трудови правоотношения през 6 –месечния период след уволнението му,поради което му се дължи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено,че същото възлиза на 3054 лв,но следва да се уважи за заявения с исковата молба размер от 3000 лв. На касатора следва да бъдат заплатени разноските по делото в размер на 570 лв. С оглед крайния изход на спора ответникът следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 330 лв и 130 лв – депозит за вещо лице в полза на бюджета на съда. Водим от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 824 от 21.06.16г.,постановено по в. гр.дело № 867/16г.на Окръжен съд- Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С. Д. Н.,извършено със заповед № 05/30.06.2015г.,издадена от управителя на [фирма],с която на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ е прекратено трудовото му правоотношение. ВЪЗСТАНОВЯВА С. Д. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на товарен автомобил” в [фирма]. ОСЪЖДА [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място],р-н”О.”, [улица] да заплати на С. Д. Н.,ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място], сумата 3000 лв/три хиляди/ представляваща обезщетение за времето,през което е останал без работа поради уволнението,за периода от 1.07.15г.до 1.01.16г.,на основание чл.225 ал.1 КТ,ведно със законната лихва,считано от датата на исковата молба – 9.09.15г.до окончателното изплащане,както и 570 /петстотин и седемдесет/разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати 330 лв държавна такса в полза на бюджета на ВКС и 130 лв –депозит за вещо лице в полза на бюджета на СРС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.