Р Е Ш Е Н И Е № 324 гр. София, 25 септември 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Елеонора Михайлова , при становището на прокурора Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 848 по описа за 2022г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от подсъдимия К. С. М. лично и от защитник си срещу въззивно решение № 234 / 03.08.2022г., постановена по ВНОХД № 453/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, н.о. ,втори състав. С атакуваното решение е потвърдена изцяло осъдителна първоинстанционна присъда № 39/ 09.03.2022г., постановена по НОХД № 3819/2021г. на Софийски градски съд, 3-ти наказателен състав, по която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал.1, б. „н“, вр.чл-342, ал.1, пр. 3 от НК и е осъден на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, които да се изтърпяват при първоначален общ режим, като деецът е лишен по реда на чл.343, „г“ от НК от право да управлява моторно превозно средство за срок от 5 години. С потвърдената присъда съдът се произнесъл и по направените разноски и веществените доказателства. Недоволен е останал касаторът, като в подадената жалба е ангажирал и трите касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК. Оспорва събраните по делото доказателства, като акцентира на съдебноавтотехническа експертиза, както и на комплексна експертиза. Твърди наличие на съществени пороци пир даването на заключение, недостатъчно внимание към детайлите и отчитане на дефект на предна дясна гума, както и на характеристиките на автомобила. Основно се позовава на неотчитане като причина за произшествието внезапно спадане на налягане в предната дясна гума. Твърди, че ударът бил страничен, което не позволявало използване на формула за изчисляване на скоростта при челен удар. Прави позоваване на тестове за безопасност при удар на подобна марка автомобили и прави изводи за различна степен на увреждане, в аспект на по-ниска негова скорост. Като му отказали извършването на допълнителни или повторни експертизи, съдебните състави изградили погрешно вътрешно убеждение относно значимите за доказване обстоятелства. Въззивното решение не било мотивирано, били посочени несъществуващи доказателства – твърдението на съда за увреждания по предна дясна джанта. Съдът от първа инстанция бил посочил друго такова – доказателства – че свидетел мерил пулса на починалия; Не била доказана по време на наказателното производство причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия резултат. Позовава се на различия между обвинителната теза и възприетото от съда от първата инстанция. Съдът се обосновал, ползвайки действия на водача, които са целели да върнат автомобила в първоначалната траектория, което било правилно, от друга страна не било предмет на обвинението. Подсъдимият твърди, че навлизането в завоя със скорост около 93 км/ч. не води неминуемо до загуба на управление и не било достатъчно условие за настъпване на произшествието. Оспорва и наложеното наказание, както и неотчитане на обстоятелства, водещи до приложение на леконаказуемия състав от НК, предвиден при оказване помощ на пострадалите. Утвърждава, че моментално се бил включил да изпълнява разпорежданията на пожарникарите, с което по същество твърди оказване на помощ. Посочва, че не била неправилна оценката за неговото поведение като водач до момента на произшествието, тъй като той бил само собственик на автомобила, а го управлявали тримата членове на семейството. Издаваните административни наказания били връчвани на него като собственик на превозното средство, но това не означавало, че той извършвал нарушенията. Необжалването на административното наказание не означавало признание, а желание да се намали размера на глоба чрез плащане в гратисен период. Оспорва възприемането като застрашаващо поведението му като водач и на други участници в движението, защото доказано такива нямало и той не можел да формира интелектуалния момент, че дори и да е извършил подобни действия, то са застрашили когото и да било. На последно място твърди, че не били изследвани множеството увреждания по пострадалия В., които са били приети като отегчаващо отговорността обстоятелство, както и не било отговорено на възраженията в тази насока.. Иска в заключение отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на предходната инстанция, алтернативно иска преквалифициране на деянието, като се приеме, че е направил всичко за оказване помощ на пострадалия. В касационната жалба, депозирана от защитника се повтаря възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила, което било съществено във връзка с изготвянето и изслушването на автотехническа експертиза, както и нейното приемане. Акцентира се участие на разследващия орган при изготвянето на заключението, което опорочавало непоправимо всички извършени действия с този разследващ орган. Оспорва фактическата обстановка, установена от инстанциите по същество, като я съпоставя с обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди, че съдилищата са приели различаващи се факти, като подсъдимият не е имал възможност да се защити своевременно срещу такова обвинение. Развива идентични с предходната касационна жалба тези по оспорване на причинно следствената връзка и относно дефектирала предна дясна гума, както и изводите на експертите в тази връзка. Повтаря възраженията относно отчетените административни наказания, уврежданията на пострадалия В. при определяне на наказанието. Повтаря и искането за връщане на делото или преквалифициране на деянието като такова, при което е оказал помощ. Подадено допълнение и от втори защитник. В него се акцентира на действия по време първоинстанционното съдебно следствие, свързани с изменение на обвинението. Позовава се на различни хипотези, изложени от експертите, във връзка с възможните причини за загубата на контрол над движението на превозното средство и величината на скоростта, при която може да бъде загубен този контрол. Отново се излагат съображения относно дефекта на предна дясна гума, че не е забелязана при техническия преглед от експерта, че при завъртането на волана експерта не е можел сам да установи завъртане и на предно дясно колело. Развива недоволството си с ползването на данните от техническия преглед от комплексната експертиза по делото и твърди невярно отразяване. Не била обсъдена възможността автомобилът да е попаднал на заледен участък от пътя и поради това да е станал неуправляем. Оспорва експертните доводи относно липсата на поставен предпазен колан на задна седалка, както и възприемането на първостепенния съд, че е било без значение в коя част на автомобила се е возел пострадалия и че е бил без предпазен колан. Според защитата това противоречало на нормативната уредба, задължаваща поставянето на такъв колан. Твърди се едностранчив анализ пак от първостепенния съд при позоваването му на показанията на св.А. и В. относно скоростта на управление от подсъдимия. Оспорва изводите на този съд относно показанията на св. В. и демонстрираната липса на спомен, както и наличие на възможна заинтересованост. В допълнението, като се основава на едностранчив анализ от страна на първостепенния съд, се твърди, че въззивната инстанция е следвало да направи самостоятелен анализ на фактите по делото. Посочва се наличие на декларативен извод за добросъвестност на анализа на съда от първата инстанция, който бил в противоречие с изводите на самата въззивна инстанция за липса на обоснованост относно показанията на св. В. и възприемането на първостепенния съд на негова недобросъвестност. Твърди, че независимо от критиката на въззивната инстанция към решението на съда от първата инстанция за създаване на впечатление за известна колебливост относно установените по делото релевантни факти, същата колебливост е повторена от втората инстанция, след като е възприела напълно фактически данни от атакувания пред нея съдебен акт. Отново се оспорват получените данни от техническото изследване на произшествието, като се акцентира на състоянието на предна дясна гума, оспорват се доводите на въззивната инстанция, че устните разяснения, без предварително поставени задачи на експертите и без допълнителни изчисления, могат да допълват фактическата обстановка. Възразява срещу възприемането от въззивната инстанция на параметрите на скоростта и въз основа на какво е установена, като твърди, че по делото нямало никакви обективни находки за определяне на тази скорост, а тя е определена от експертите само въз основа на критичната скорост, при която може безпрепятствено да се премине през завой с такъв радиус. Позовавайки се на отговорите на въззивната инстанция относно поведението на подсъдимия и дали е оказвал помощ на пострадалия, защитата счита, че даденият отговор, съгласно който самият подсъдим не е твърдял оказване на помощ, е формален, мотивите като цяло не съдържат отговори на поставените от защитата въпроси. Поради това защитата твърди, че атакуваното с касационна жалба се явява немотивирано. На второ място се твърди, че е нарушен закона при постановяване на актовете по същество. Оспорва отново възприетата фактическа обстановка, съгласно която подсъдимият не е оказал помощ. Посочва, че е бил възпрепятстван от св. А. и св. В. го били спрели да не отива към пострадалите, за да види кой е починал. По този начин подсъдимият бил обективно възпрепятстван, но пък защитата се позовава на въззивната инстанция, че оказал помощ на останалия жив пострадал – В.. Затова защитата настоява за приложение на привилегирования състав на мл-343а от НК. На трето място защитата в допълнението се позовава на явна несправедливост на наложеното наказание, в съпоставка с доказателствата, които имат отношение към определянето му. Въпреки, че въззивната инстанция е приела, че съдът от първата инстанция неправилно е приел превес на отегчаващите отговорността обстоятелства над смекчаващите, самата тя при приет от нея баланс на тези обстоятелства, е потвърдила размера на наказанието. Възразява срещу доводите на въззивната инстанция за потенциално създадена опасност за участниците в движението, с високата скорост и с уврежданията на постр. В.. Посочва,че други автомобили, освен този на св. В. не е имало, скоростта не била категорично определена, а можела и да е по- малка. В допълнението се иска да се отчете, че подсъдимият обективно е възпрепятстван от свидетелите А. и В. да оказва помощ, че подсъдимият студент и сам е пострадал от произшествието. Настоява да се отчете обстоятелството, че починалия пострадал е бил без обезопасителен колан. Излага съображения, почерпени от изявления на експерт, че на същото място, при този завой и непочистено пътно платно, със сняг, покриващ маркировката. Не било отдадено нужното внимание на чистото съдебно минало, добри характеристични данни, на изразеното съжаление и разкаяние. Твърди, че целите на наказанието могат да се постигнат и с приложение на условното осъждане. В допълнението се отправят същите процесуални искания – отмяна на решението и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, като алтернатива се иска намаляване на наказанието и приложение на чл.66 от НК. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира за неоснователност на касационната жалба, като посочва, че се спекулира с участието на разследващия орган. Единственото заявено от прокурора било, че е присъствал на гледа на автомобила и това е отразено в експертиза, а самият оглед е извършен от разследващия орган и нямало никакво нарушения на процесуалния закон. Подсъдимият, според прокурора, е осъден в рамките на повдигнатото му обвинение, фактите, установени по време на съдебното следствие, отговарят на правната квалификация на описаното деяние. Заключенията на експертите били ясни и непротиворечиви, поради което нямало основание за допълнителни или повторни такива. В решението на въззивната инстанция и отговорено на всички изтъквани в касационното производство възражения, включително и по отношение на спукана предна дясна гума. Прокурорът твърди, че спукването е в резултат на произшествието и няма отношение към причините за настъпване на отклонението на автомобила. Защитната версия се опровергавала от обективните находки, свидетелските показания и експертни заключения. Посочва, че е извършен анализ на поведението на подсъдимия след произшествието и с основание било прието, че няма основание за приложение на привилегирован наказателен състав за оказване на помощ. Наложеното наказание било справедливо, следвало да се отчита, че има и друго пострадало лице, освен починалия, скоростта била почти двойно превишена при изключително сложна пътна обстановка, при валеж на мокър сняг и при създаване на опасност за другите участници в движението, като за това се съдело по показанията на св. В.. Посочва, че са налице множество административни нарушения и наказание именно на подсъдимия, а не във връзка с автомобила. Моли да се остави в сила въззивното решение. Частните обвинители Л. К., В. М. и Н. М., редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереници. Първият повереник оспорва възраженията за дефектирала предна гума, която не била от такъв тип, за да се спука и да се намали рязко налягането. При повреда в движение автомобилът е следвало да се отклони наляво. Относно участието на разследващия орган повереникът посочва, че това не е от значение тъй като експертът е заявил, че състоянието на гумата се усеща при завъртането на волана, тоест от него. Заключението по тази експертиза е идентично с констатациите при огледа – че системите на автомобила работят в нормален режим. По отношение на оказването на помощ, повереникът посочва, че подсъдимият не е давал обяснения и няма доказателствена основа за подобен извод. Подсъдимият единствено е поискал цигара от оказалите нему помощ свидетели. Пледира, че целите по чл.36 от НК могат да се постигнат само с ефективно наказание. Вторият повереник посочва, че въззивната инстанция е дала отговор на всички изтъкнати въпроси, възражения и доводи от страните. Съдът подробно бил отговорил каква е скоростта, как и дали е била спукана гумата, дали има оказвана помощ. Силата на удара е отсичане на дърво, а след това врязване в стълб. Позовава се на поведението като водач на подс. М. с наложените му наказания, с предходното поведение на пътя непосредствено преди инцидента и го определя като опасно. Подчертава разясненията на експертите относно вида на гумата и обстоятелството, че тя спада бавно, поради което може да не бъде забелязано увреждането и. Счита решението за правилно и моли да бъде потвърдено; Подс. М. се явява лично и се представлява от защитници. Първият от тях пледира , като поддържа касационните жалби, твърди ,че не била ценен оказаната помощ на пострадалия В.. Акцентира на становище за техническа неизправност на автомобила, което било дадено от разследващ орган, който не бил разпитван. Поддържа исканията от касационната жалба. Вторият защитник поддържа предоставеното допълнение, посочва, че намесата на въззивната инстанция относно фактите по делото не била само редакционна, а отклоненията, установени от въззивната инстанция, рефлектирали на фактическата обстановка, на правната квалификация и на наказанието. Този защитник се фокусира върху възприетата величина на скоростта, която била в основата на размера на определеното наказание. Излага съображения от жалбата и допълнението си за скоростта и експертните заключения. Били изложени различни хипотези, а извършилия технически оглед експерт не бил забелязал дефектирала предна дясна гума, което било установено при двата предходни процесуални огледа. Неговия пропуск бил в основата и на последващите технически експертизи. Повтаря тезата си за едностранчив анализ на доказателствата на база на грешна автотехническа експертиза. Повтаря тезата си за оказване помощ на пострадалия В.., като твърди, че показанията му не са недобросъвестни. Пледира за връщане на делото, алтернативно за приложение на законовата привилегия при оказване на помощ, а в краен случай и намаляване на наказанието на самостоятелно основание, свързано с превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съответно за намаляване на наказанието и приложение на чл.66 от НК. В реплика този защитник поддържа становището си относно първия експерт и несъответствие на втората част на заключението с констатациите при двата огледа. Твърди, че силата на удара на била съобразена от експертите, заявено при устните им разяснения.0 Подсъдимият поддържа пледоарията на защитниците си. При последната си дума подс. М. се извинява на родителите, изказва съжалението си за случилото се. Посочва, че първият му спомен бил при идването на пожарникари и той пазил лицето на пострадалия от изгаряне. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С първоинстанционна присъда № 39/ 09.03.2022г., постановена по НОХД № 3819/2021г. на Софийски градски съд, 3-ти наказателен състав, подсъдимият К. С. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал.1, б. „н“, вр.чл-342, ал.1, пр. 3 от НК и е осъден на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, които да се изтърпяват при първоначален общ режим, като деецът е лишен по реда на чл.343, „г“ от НК от право да управлява моторно превозно средство за срок от 5 години. С присъдата съдът се произнесъл и по направените разноски и веществените доказателства. С атакуваното по жалба на подсъдимия и неговите защитници въззивно решение № 234 / 03.08.2022г., постановена по ВНОХД № 453/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, н.о. ,втори състав първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Подадените касационни жалби са допустими, подадени са в срок, от надлежно легитимирани лица – подсъдимият лично и от неговият защитник. Разгледани по същество, ведно и с направеното в срок допълнение от втори защитник, те се явяват неоснователни. Не са допуснати претендираните съществени процесуални нарушения, които да са опорочили волята на решаващия съд и да се довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Всички възражения, които по същество се повтарят и пред касационната инстанция, са подложени на анализ, както и самата доказателствена основа, като е даден и съответен отговор, основан на закона и правната логика. Въззивната инстанция е разполагала с необходимите и достатъчни доказателства, за да вземе мотивирано и обосновано решение. Следва да се отбележи, че повечето възражения възразяват срещу направените изводи от доказателствената съвкупност, което сочи на оспорване на обосноваността на въззивния съдебен акт, което не съставлява касационно основание. На първо място допуснато изменение на обвинението е изцяло прерогатив на държавното обвинение, с което съдът по начало не може да не се съгласи. Това е конституционно правомощие на прокурора, което не може да бъде замествано от волята на съда, независимо от ролята му на арбитър и на водещ процеса и именно поради това, тъй като законодателят изисква равна отдалеченост от страните. Съдилищата са били задължени да се съобразят с обвинението, съответно с обстоятелствената му част, както и с обстоятелствената част на самия обвинителен акт. Последната се отличава с известна оскъдност, но в противовес на възраженията на защитата, основната обвинителна теза не е била напусната или видоизменена. Държавното обвинение неотклонно поддържа като причина за настъпването на произшествието поддържаната висока скорост при управлението на МПС от подсъдимия, при силно усложнената и неблагоприятна пътна обстановка. Това обстоятелство се установява дори и от ползваните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. В., потвърдено и от возещия се при него св. А.. Последният предимно потвърждава възприятията на водача В., тъй като не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и движението на автомобилите, както на този, в който се е возел, така и на подсъдимия. Независимо от възражението за субективно възприятие, не може да се отрече, че св. В. има средство за обективен контрол на собственото си движение, което е задължен да следи и от закона. Той уверено свидетелства, че се е движел със скорост близка и равно до максимално разрешената – 50 км/ч. за този участък от пътя. Не може да се отрече неговата възможност да прецени движението и съответно скоростта на изпреварилия го подсъдим М., изхождайки от собствената му скорост. Начина на придвижване по пътното платно на подсъдимия не е възведен като причина за настъпване на произшествието, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в обстоятелствената част на обвинението – самият диспозитив. Действително не може да се поддържа от процесуална гледна точка това пътно поведение да е причина за настъпване на произшествието, колкото и вероятно да изглежда това. В тази връзка възражението на защитата следва да се приеме за частично основателно, но от друга страна няма процесуална забрана това пътно поведение да бъде отчитано като елемент от характеристиката на подсъдимия и като личност изобщо, и като водач на моторно превозно средство – частност. Нужно е освен това да се отбележи, че начина на задвижване на превозното средство и кои са двигателните колела, не може да е от съществено значение при мокра и хлъзгава, покрита със сняг, настилка. При всяко едно превозно средство, в зависимост именно от скоростта и конкретното сцепление, може да бъде загубен контрола над управлението. Не може да бъде прието възражението с позоваване на тестови данни при инициирани удари на превозното средство, включително и при странични такива. Такива тестове се провеждат на равна повърхност до момента на съприкосновение с определената преграда. В случая имаме страничен удар, който първо е настъпил в бордюра(наличието на който добре се вижда от скицата към произшествието) и след това, след преодоляването му, в дърво и страничния стълб, което само по себе си предполага погасяване на кинетичната енергия в някаква степен. Възраженията по отношение на техническото състояние и възможните причини за загуба на контрол над превозното средство са детайлно обсъдени от въззивната инстанция, доводите, с които тези възражения са отхвърлени, са напълно споделими. Касационният състав иска да допълни, че експертните познания в случая са много важни, включително и с развитите различни хипотези за възможни причини на удара, изложени при отговори на многопосочните въпроси на страните по делото. Независимо от научните познания, инструментариума на наказателния процес позволява при съвкупния анализ на доказателствената маса да избере именно тази хипотеза, която съответства на обективната действителност. Този анализ трябва да съответства на правната и житейска логика, като в настоящия казус въззивната инстанция не се е отклонила от тези изисквания. Обсъдени са всички възражения относно пропуска на експерта Т., който не се явява решаващ за изхода на делото. Няма съмнение за съприкосновение на превозното средство, управлявано от подсъдимия, с бордюра, въпреки липсата на видими следи при огледа, нещо впрочем напълно обяснимо при продължаващия снеговалеж. Логически е изводимо това съприкосновение, от което следва дефектирането на гумата чрез отлепването й, добре видно на снимка № 8 от фотоалбума, приложен към втория протокол за оглед на местопроизшествие, извършен на дневна светлина. Никакви доказателства не са събрани за други удари преди и по време на движението на подс. М. преди този, освен това, както добре е обяснено от експертите, дефекта е единствено в отлепването на гумата от джантата, което не предизвиква внезапно и пълно декомпресиране, за да може да се изтъкне като причина за загубата на контрол. Всъщност при удара в бордюра, който е последващ загубата на контрол, изобщо не може да бъде поставено на обсъждане спадането на предна дясна гума като причина за тази загуба. Може с положителност да се отговори, че възраженията относно експертното участие в процеса се явяват неоснователни, не е допуснато претендираното процесуално нарушение, тъй като са получени всички необходими отговори, изискващи специални научни познания, с изискуемата се от закона яснота и пълнота. Не е установена проявена заинтересованост от изхода на делото на нито един от експертите, допуснатия пропуск не е от съществено значение и не може да опорочи по искания от защитата начин процеса. Въззивната инстанция не се е отклонила от предмета на обвинението в ущърб на подсъдимия, тъй като осъждането му е въз основа, както се отбеляза по-горе, на неотклонното придържане към обвинителната теза. Не са въведени нови обстоятелства, които да представляват сами по себе си процесуална изненада, при която подсъдимият да не може да се защити своевременно. Подробното излагане на факти по делото, впрочем известни още от досъдебното производство правят процесуалния преразказ на обвинението по-пълен, без обаче да се напуска линията на обвинението и неговата рамка. Това не е недостатък на правната дейност на въззивната инстанция, който да засяга правото на защита на подсъдимия, а и да беше недостатък, не е съществен. Основният извод при прочита на обвинителната теза, както и на доказателствената съвкупност, която напълно я потвърждава, е, че причина за загубата на контрол е превишената скорост, като в съответната норма имплицитно включва задълженията на водача по смисъла на чл.20, ал.2, изр.1-во от ЗДвП. Нужно е да се знае, че в градски условия законодателят принципно е определил скорост от 50 км/ч. като максимално допустима. Има изключения от това общо правило, но в зависимост от вида на пътя в градски условия се допуска и по-висока скорост при специално указване с пътен знак. Случаят не е такъв и определената скорост е допустима при максимално добри условия на пътя. Дори и скорост от 50 км/ч. при максимално усложнената пътна обстановка би се явила несъобразена. Въпреки това е установено, че при тази скорост, съобразена със закона, подсъдимият е имал възможност да овладее превозното средство и да спре своевременно, а ноторно е, че при по - ниската скорост кинетичната енергия и въздействието върху човешки организъм е значително по – малко и щадящо. При тази висока скорост подсъдимият практически не е дал шанс на пострадалия за оживяване. При оценката на показанията на свидетелите по делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени. Като цяло те са еднопосочни, а що се отнася до показанията на св. В., каквато и да е преценката на съдилищата, предимно на този от първата инстанция, те нямат никакъв принос в установяване на обективната истина по делото, тъй като се отличават с неопределеност и по същество с липса на спомен. По твърдението за нарушаване на закона касационната инстанция намери, че то е неоснователно във всички негови аспекти. Правилно съдилищата са заключили, че няма основание за приложение на привилегирования състав, предвиден по – лека наказуемост при оказване помощ на пострадалия или пострадалите. Подсъдимият М. не е оказал помощ на нито един от двамата пострадали. От една страна не е бил в състояние първоначално, неговата реакция е задействана едва към момента на узнаване за фатален изход от произшествието. Тя определено не е била за оказване на помощ. Недопускането към мястото на произшествието от страна на свидетелите А. и В. е било по причина да запазят психическото здраве на дееца, който видимо е бил разстроен, а и не допуснат евентуално увреждане на някой от пострадалите. Важното обстоятелство обаче за крайната преценка е липсата на обективно проявена система от телодвижения, насочена към оказване на помощ. Законодателят има предвид обективирани физически действия по оказване на помощ, включително сигнализиране на специализираните органи за оказване на медицинска помощ. Такива не се открояват в доказателствата по делото. Вербалното отношение към постр. В. не може да бъде счетено за оказване на реална или ефективна помощ, поради което претенцията на подсъдимия и защитата се отхвърля напълно. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание касационният състав намери, че то също не е основателно. Както е известно, не всяко несъответствие на наказанието с изискванията за справедливост подлежи на корективна намеса, а само това, което е явно по смисъла на закона. Не е надценена дейността на подсъдимия като водач на моторно превозно средство. Не е основателно оплакването за отчитане на административните нарушения. Влезлите в сила наказателни постановления несъмнено имат сила на пресъдено нещо, тоест силата на надлежно установени по законен ред факти. Подсъдимият е имал възможност да оспори своето авторство, но не го е сторил. Д., че това е сторено в стремеж да се заплати по-малка глоба, не е основателен. По смисъла на ЗДвП подсъдимият е имал възможност да посочи действителния според него нарушител, като възможността за намалено наказване глоба би била налична по отношение на това друго лице. По-важното обстоятелство е, че веднъж издадено наказателно постановление по отношение на такова поведение по необходимост следва да дисциплинира самия подсъдим, независимо от субективното му виждане кой е автор или не на нарушението. Това обаче в този казус не се е случило, поради което има основание да се приеме характер на повтаряемост в поведението му. Наказанието следва да се определя с отчитане на относителната тежест на деянието и на обществената опасност на дееца, както и относителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства спрямо смекчаващите, а не по чисто механични, математически изразени като величина съпоставяния. Деецът се отличава от останалите водачи със завишена степен на обществена опасност, изводимо от неговите характеристични данни на водач и пътно поведение. Деянието също се отличава с по-висока степен на обществена опасност от подобните нему, предвид отбелязаното застрашаващо останалите участници в движението – случая св. В. и св. А.. Както е възприела съдебната практика, едни и същи обстоятелства могат да характеризират както обществената опасност на деянието, така и на дееца. Възражението за липса на застрашаващо други участници пътно поведение поради липса на такива други е алогично, тъй като двамата свидетели са именно такива участници в движението. Непоставянето на обезопасителен колан от починалия пострадал не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като и самият водач има задължението да не превозва пътници без да взети всички мерки за сигурност. Нещо повече обаче, това по същество административно нарушение не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, както е добре обяснено от експертите. В случая не се поставя въпрос за неспазването на закона, а за причинната връзка и при липса на такава не може да бъде възприето търсеното от защитата намаляване на отговорността на дееца. Правилно е отчетено наличието на такива увреждания на пострадалия В., които показват наличието на такива, които самостоятелно покриват характеристиките на средна телесна повреда – отчитат се две такива, видно от съответната съдебномедицинска експертиза, като е налице и едно несъставомерно увреждане, имащо характеристиката на лека телесна повреда. Тъй като за наличието на средна телесна повреда е достатъчно да е причинено само едно от двете съставомерни увреждания, не може да не бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство, както правилно е сторила въззивната инстанция наличието на повече от едно съставомерни увреждания, както трябва да бъдат отчетени и причинените страдания от увреждането, покриващо признаците на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. При наличието на тези обстоятелства може да се определи като снизходително наложено наказанието към минимума на предвидената наказателна санкция, както впрочем е приела по същество и въззивната инстанция. Действително за постигане на целите на наказанието е наложително да бъде определено то в подходящ размер, който да реализира в пълен обем както индивидуалната, така и генералната превенция. При превоза на не просто пътници, а негови приятели, подсъдимият е проявил безотговорност, която е причинила смъртта на Д. М. и уврежданията на втория пътник – В., поради което наказанието трябва да е именно в този размер, без да се налага корективна намеса и съответно - намаляването му. В заключение касационният състав отчете, че няма несправедливост на наложеното наказание, която да е явна, не е допуснато нарушение на закона, както и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 234 / 03.08.2022г., постановена по ВНОХД № 453/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, н.о., втори състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.