Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140

гр. София, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2126 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 264137/6.10.2020 г., подадена от В. Т. Т., чрез адвокат Н. А., срещу определение (имащо характера на решение) № 260155 от 18.09.2020 г. по гр. д. № 233/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е допълнено постановеното по същото дело решение № 555 от 8.06.2020 г., като е оставено без уважение възражението на В. Т. Т. за намаляване на направеното в полза на В. А. П. дарение от наследодателя й Т. П. Т. до размера на запазената й част относно недвижим имот, представляващ 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ****по КК на [населено място], с адм. адрес: [населено място], [улица], с площ от 307 кв. м, ведно със СОС в сграда с идентификатор ***** по КККР, с адм. адрес: [населено място], [улица], ет. 4, намиращ се в сграда № 2, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 123.09 кв. м, прилежащи части, приземна стая, ведно с 1/3 ид. ч. от таванско помещение и 1/3 ид. ч. от изба, при описани граници на имота, както и върху СОС с идентификатор *****, намиращ се в сграда № 2, разположен в същата сграда, с предназначение: гараж, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 28.47 кв. м, с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид. ч. от таванско помещение и 1/3 ид. ч. от изба, ниво 1, при описани съседи на имота, оформен с нот. акт № 79, том II, дело № 263/2015 г. по описа на нотариус С. К., както и договор за покупко-продажба на правото на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху същия ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 307 кв. м, ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху СОС в същата сграда № 2 с идентификатор № ***** по КККР на посочения адм. адрес: [населено място], [улица], ет. 4, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 123.09 кв. м, прилежащи части, приземна стая, ведно с 1/3 ид. ч. от таванско помещение и 1/3 ид. ч. от изба, при описани граници на имота, както и върху СОС с идентификатор *****, намиращ се в сграда № 2, разположен в същата сграда, с предназначение: гараж, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 28.47 кв. м, с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид. ч. от таванско помещение и 1/3 ид. ч. от изба, ниво 1, при описани съседи на имота, предмет на нот. акт № 79, том II, дело № 263/2015 г. по описа на нотариус С. К., като неоснователно.
Съдът е посочил в акта си от 18.09.2020 г., че е сезиран с молба от В. Т. Т. за допълване на постановеното решение по делото по отношение на направеното от молителката възражение за намаляване на извършено дарение до размера на запазената й част. Визирал е, че с изложените мотиви по постановеното по делото основно решение № 555/8.06.2020 г. въззивният съд е намерил за неоснователно въпросното възражение за намаляване на направено дарение до размера на запазената част, предмет на процесната дарствена сделка по нотариален акт № 79, том II, дело № 263/2015 г. по описа на нотариус С. К., поради което и с оглед мотивите на касационната инстанция в решение № 17 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1748/2019 г. на ВКС, І г. о., постановено при обжалване на предходното въззивно решение по спора, е счел, че следва да допълни диспозитива на решение № 555/8.06.2020 г., като възражението се остави без уважение.
Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно. Сочи, че в същото липсват конкретни мотиви за отхвърляне на възражението, както и че по делото са налице достатъчно данни, за да се произнесе съдът по него.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите:
1. Приложима ли е въобще разпоредбата на чл. 34 ЗН, когато предмет на делбата е един единствен имот и направеното от наследодателя дарение касае именно процесния делбен имот, като искането за възстановяване на запазената част се отнася именно до този имот, предмет на делбеното производство;
2. Следва ли съдът, ако действително счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 34 ЗН, да даде срок на лицето, в чиято полза е направено дарението, да посочи спрямо кой от имотите следва да се извърши намалението;
3. Кой трябва да направи избора - страната, която е поискала намалението, или лицето, в чиято полза е дарението.
Излага се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие със съдебната практика (в частност - с решение № 123/12.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г. на ВКС, І г. о.), съгласно която нормата на чл. 34 ЗН намира приложение, когато предмет на самата делба са няколко сънаследствени имота, при извършени дарствени разпореждания с тях, или с някои от тях, като в този случай следва да се прецени съобразно изискванията на чл. 36 ЗН дали въобще да се допусне делбата или не, и ако такава се допусне - на кои от тези имоти. Само при тази хипотеза - делба на няколко имота, с които има извършени дарствени разпореждания, намира приложение посочената разпоредба на чл. 34 ЗН.
Сочи се, че в определение № 174/30.03.2018 г. по гр. д. № 3536/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. съдът е приел, че когато наследодателят е завещал (респ. подарил) на едно лице няколко недвижими имота и от тях в производство по делба могат да се обособят по правилата на чл. 36 ЗН реални дялове, които да съответстват на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместно прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН, тъй като тези две норми не се намират в колизия (в същия смисъл - и определение № 417/4.10.2019 г. по гр. д. № 748/2019 г. на ВКС, II г. о.). Тези хипотези обаче могат да бъдат приложени, когато наистина лицето е направило избор по чл. 34 ЗН. В случая споменатите от съда дарения на други имоти, които са предмет на представените 2 бр. нотариални акта, имат за предмет дарени идеални части от имоти, в които участват и други съсобственици, т.е. е налице съсобственост с трети лица, и е съвсем ясно, че тези имоти не са и не могат да бъдат предмет на делбата, предмет на настоящето производство, което има за предмет конкретен недвижим имот, с други съсобственици. В конкретния казус става въпрос за делба на конкретен имот, а самото искане за намаляване е също на конкретното дарение, касаещо имота, предмет на делбата. Следователно твърдението на съда, че след като тези други имоти не са предмет на настоящата делба, това прави искането на Т. да й се възстанови запазената част неоснователно, е едно напълно незаконосъобразно твърдение, противоречащо на закона и практиката.
Визира се, че хипотезата на чл. 34 ЗН е специална в производство по възстановяване на запазена част, като основната хипотеза е тази на чл. 31 ЗН.
От друга страна, въззивният състав не се е съобразил и с това, че в случая, именно във връзка с приетото за разглеждане още в първата съдебна инстанция възражение за запазена част, съдът на практика е пристъпил към приложение нормата на чл. 31 ЗН - формиране на наследствена маса от имуществата, които са известни на страните, към която да се прибавят вече направените дарения, остойностени към момента на откриване на наследството. В тази връзка пълномощникът на ищеца е заявил, че не му е известно наследодателят Т. да е оставил друго имущество освен процесния недвижим имот, предмет на самата делба, както и движимите вещи, които също са ясно установени чрез тяхното посочване в извършеното от В. Т. приемане на наследството по опис, доколкото става въпрос за дарение на трети лица, извън кръга на законните наследници.
В изложението се сочи и че Районен съд – Асеновград практически е пристъпил и към остойностяване на масата по чл. 31 ЗН, приемайки заключения на вещи лица.
Относно втория въпрос от изложението се излага, че дори да се приеме за верен изводът на съда, че при условията на чл. 34 ЗН възстановяването следва да се извърши по избор на надареното лице, което да посочи спрямо кой от дарените имоти (които не са предмет на делбата) следва да се извърши намалението, съдът е бил длъжен да укаже на страната това и да й даде срок за изпълнение. Визира се в този смисъл практика на ВКС, обективирана в: определение № 115/14.03.2019 г. по гр. д. № 2655/2018 г. на ВКС, I г. о. и решение по същото дело № 111/8.08.2019 г., решение № 802/19.11.2009 г. по гр. д. № 1710/2008 г. на ВКС IV г. о.
Излага се и че това, че лицето не е направило избор (ако се приеме, че такъв е трябвало да се направи), не означава, че искането на страната със запазена част, каквато е жалбоподателката, се явява неоснователно, както се приема от съда, тъй като ЗН в посочената разпоредба на чл. 34 ЗН е указал как следва да се постъпи в този случай.
От насрещните страни е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред първоинстанционния съд е предявен от В. А. П. и М. Г. П. срещу В. Т. Т. иск по чл. 34 ЗС.
Ищците твърдят, че заедно с ответницата са собственици на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 123.09 кв. м, прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид. ч. от таванско помещение и 1/3 ид. ч. от изба, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта *****, над обекта: няма, ведно с 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ: 307 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1527, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. В. П. придобил своите идеални части на основание дарение и покупко-продажба в режим на СИО, М. П. - на основание покупко-продажба в режим на СИО, а В. Т. - по наследство от майка си И. А. Т.. Тъй като съсобствениците не могат да поделят доброволно имота, молят да бъде допусната съдебна делба на същия. Ответницата е оспорила иска за делба. Изложила е твърдения, че сделките, с които Т. Т. се е разпоредил с притежаваните от него идеални части върху процесните недвижими имоти в полза на ищците, са относително недействителни спрямо нея на основание чл. 76 ЗН. Ето защо е предявила срещу Т. П. Т., В. А. П. и М. Г. П. инцидентен установителен иск за обявяване на относително недействителни спрямо нея на сделките по нотариален акт № 79/18.03.2015 г., том ІІ, рег. № 1844, дело № 263/2015 г., вписан под № 83, том IV, дело № 531/2015 г. по описа на СВ при АРС, и по нотариален акт № 100/23.03.2015 г., том ІІ, рег. № 1922, дело № 283/2015 г., вписан под № 126, том IV, дело № 568/2015 г. по описа на СВ при АРС, извършени с имотите, предмет на иска за делба. При условията на евентуалност е направила възражение по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението, извършено от Т. Т. в полза на В. П. с първия визиран по-горе нотариален акт.
Т. Т. е починал на 24.02.2017 г., като е оставил за свой единствен законен наследник В. Т. Т..
Първоинстанционният съд е приел, че В. Т., в качеството си на наследник на И. Т., е предявила иск за прогласяване на относителната недействителност на горепосочените сделки, тъй като сънаследникът Т. Т. се е разпоредил с притежаваните от него идеални части от отделни наследствени предмети, които не са се паднали в негов дял. Посочил е, че разпоредбата на чл. 76 ЗН, обаче, е приложима само за актовете на разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава, а не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания - Тълкувателно решение № 72/9.04.1986 г. по гр. д. № 36/1985 г. на ОСГК на ВС. Тъй като в случая се касае до съсобственост, възникнала вследствие прекратяване на съпружеска имуществена общност и наследяване, е направил извод, че цитираната правна норма не намира приложение, поради което предявеният инцидентен установителен иск следва да бъде отхвърлен. Намерил е, че в производството пред него не може да бъде разгледано възражението за намаляване на дарение, като същото неправилно е било прието в съдебно заседание. Това е така, тъй като в делбената маса не са включени всички вещи, притежавани от Т. Т., съответно дарени на В. П., поради което последният не би могъл да упражни правото си по чл. 34 ЗН, съгласно която разпоредба, когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32-33. Ето защо съдът е заключил, че правото на собственост върху имота, предмет на предявения иск за делба, принадлежи общо на страните, като В. П. е придобил на основание дарение 1/4 ид. ч. от него, той и съпругата му са придобили 1/2 ид. ч. в режим на СИО, а В. Т. – 1/4 ид. ч. по наследство от майка си. С постановеното от него решение е допуснал делба на процесните имоти при така определените квоти.
След въззивна жалба на В. Т., Пловдивският окръжен съд е постановил решение № 236/22.02.2019 г. по гр. д. № 2123/2018 г., с което е обезсилил първоинстанционното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел, че след като е разгледал и отхвърлил предявения иск по чл. 76 ЗН, първоинстанционният съд не е разгледал направеното възражение за намаляване на дарението, извършено от Т. Т. в полза на В. П., което възражение представлява преюдициален въпрос, доколкото съставлява част от фактическия състав по придобиване на претендираните собственически права на ответницата. Заключил е, че това на практика има за последица постановяване на решение по непредявени искове; първоинстанционното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.
С решение № 17/29.01.2020 г. по гр. д. № 1748/2019 г. ВКС, І г. о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд. Касационната съдебна инстанция е дала указания за произнасяне по същество по подадената от В. Т. Т. въззивна жалба, включително по оплакванията, касаещи произнасянето на първоинстанционния съд по предявения по реда на чл. 76 ЗН иск и по направеното чрез възражение искане за възстановяване на запазената й част от наследството на Т. Т..
При повторното разглеждане на спора от състав на Окръжен съд - Пловдив е постановено решение № 555/8.06.2020 г., с което е потвърдено атакуваното първоинстанционно решение. Това решение е влязло в законна сила.
С него въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск по чл. 76 ЗН, като е взел предвид и постановките на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Относно възражението по чл. 30 ЗН, заявено при условията на евентуалност, въззивният съд е изложил, че в случая е спазено изискването на ал. 2 на същия член за приемане от В. Т. по опис на наследството на Т. Т.. Посочил е, че е формулирано искане да бъде намалено дарението по нотариален акт № 83/19.03.2015 г. до размера на запазената част, който акт на вписване в СВ-АВ касае нотариален акт № 79/2015 г. на нотариус Св. К., направено от наследодателя на В. Т. в полза на първия ищец по делото - В. П., на идеални части от процесния поземлен имот и от апартамент и гараж в него. Съдът е посочил, че съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя, която принципно се определя по реда на чл. 31 ЗН, като по този ред се определя и размерът на запазената част на наследника, съответно чрез образуване на една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2, след което се прибавят към нея даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. Визирал е, че от доказателствата по делото се установява, че наследодателят на ответницата по исковата молба е извършил в полза на първия ищец В. П. множество безвъзмездни разпоредителни сделки на земеделски недвижими имоти, които не са предмет на делбата. Действително, съгласно чл. 34 ЗН, когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в даден му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32-33. Доколкото в случая не е упражнено право на избор на надареното лице, принципно би бил приложим реда по чл. 33 ЗН, но предмет на процесната делба не е цялото наследствено имущество на наследодателя, което следва да участва във формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН като база за определяне на разполагаемата част по чл. 28 ЗН, съответно запазената част на наследника, доколкото запазената част е цифрова величина, дроб, но от общата стойност на наследствената маса, формирана от цялото имущество на наследодателя, определена по реда на чл. 31 ЗН, а не от конкретен имот, вкл. доколкото е недопустимо възстановяване на запазена част чрез намаление на дарението да става чрез обикновена дроб, посочена в разпоредбата на чл. 29 ЗН.
С определение № 60372 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 2126/2021 г. настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба вх. № 264137/6.10.2020 г., подадена от В. Т. Т., като е приел, че спорът във връзка с направеното възражение по чл. 30 ЗН следва да се счита приключен с влизане в сила на решението по допускане на делбата при определените от съда права на съделителите от съсобствеността, доколкото с влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК е преклудирано правото на Т. да иска намаляване на дарението на допуснатия до делба имот и възстановяване на запазената й част.
С определение № 29 от 26.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4918/2021 г. ВКС, състав на второ гражданско отделение е отменил определение № 60372 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 2126/2021 г. по описа на ВКС.
Въз основа на така изложеното настоящият съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая предмет на касационно обжалване е не решение № 555 от 8.06.2020 г. по гр. д. № 233/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, а единствено това по чл. 250 ГПК (№ 260155 от 18.09.2020 г.). В тази връзка настоящият съд следва да отбележи, че съгласно нормите на ГПК и установената трайна съдебна практика, когато съдът се е произнесъл по иск или възражение на страна в мотивите на решението си, но е пропуснал да стори това и в диспозитива му, е налице допусната очевидна фактическа грешка (несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно обективиране в диспозитива на решението), която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, а не по чл. 250 ГПК. Въпреки че Окръжен съд - Пловдив е постановил решението си от 18.09.2020 г. по реда на чл. 250 ГПК, вместо на чл. 247 ГПК, това не се отразява на валидността и допустимостта на акта.
След като се атакува единствено решението по чл. 250 ГПК, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК може да е обосновано само с въпроси (материалноправни или процесуалноправни), по които въззивният съд се е произнесъл в този съдебен акт и по отношение на които е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, както и с вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2 ГПК). Преклудирана е възможността да се иска допускане касационно обжалване на решението по чл. 250 ГПК по съображения, основани на приетото от въззивния съд в решение № 555 от 8.06.2020 г., влязло в законна сила.
Формулираните от В. Т. въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, визирани по-горе, са относими към решаващите мотиви на Окръжен съд – Пловдив, изложени във влязлото му в сила решение. Те са ирелевантни по отношение на решението, срещу което е подадена касационната жалба вх. № 264137/6.10.2020 г., в което съдът е разсъждавал единствено за наличието на предпоставките на чл. 250 ГПК за постановяването му. Същевременно решението от 18.09.2020 г. е валидно и допустимо; същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата имат право на 800 лв. разноски за адвокат пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение (имащо характера на решение) № 260155 от 18.09.2020 г. по гр. д. № 233/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по реда на чл. 250 ГПК.
ОСЪЖДА В. Т. Т. да заплати на В. А. П. и М. Г. П. разноски пред ВКС в размер на 800 лв. (осемстотин лева).
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: