Р Е Ш Е Н И Е № 460 София, 16 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1295 по описа за 2013 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения А. А. Б. за възобновяване на чнд № 229/12 г. по описа на Районен съд-гр.Генерал Тошево, отмяна на постановеното по него определение № 171 от 18.12.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за удовлетворяване на искането. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С посоченото определение, в производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, ГТРС на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК определил на осъдения Б. едно общо наказание по влезлите в сила присъди по нохд № 655/12 г. по описа на РС-гр.Добрич и нохд № 197/12 г. по описа на ГТРС, като наложил най-тежкото от тях, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.24 НК ГТРС увеличил определеното общо наказание с 6 месеца лишаване от свобода и определил наказанието от 2 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.25, ал.2 НК съдът приспаднал от определеното общо наказание изцяло изтърпяната част от наказанието 1 година лишаване от свобода по нохд № 655/12 г. на ДРС, с начална дата 04.10.2012 г. На основание чл.59, ал.1 НК ГТРС приспаднал от общо определеното наказание времето, пред което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по нохд № 197/12 г. на ГТРС, считано от 07.08.2012 г. до 04.10.2012 г. и отхвърлил искането на Б. за приспадане на времето на предварителното му задържане по нохд № 177/98 г. на Военен съд-гр.Варна. Определението не е оспорено от страните и е влязло в сила в съответствие с чл.412, ал.2, т.3 НПК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – частично основателно. 1.Осъденият заявява недоволство от отказа на съда да приспадне при изпълнение на общо определеното наказание лишаване от свобода времето, през което Б. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по нохд № 177/98 г. по описа на Военния съд-гр.Варна, приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 28.03.2000 г. По това наказателно дело молителят е бил задържан за времето от 05.09.1997 г. до 19.01.1999 г. Вярно е, че по реда на чл.59, ал.3 НК при изпълнение на общо определено наказание може да се приспадне времето пред което осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е завършило с оправдателна присъда, ако обаче по отношение на деянията – тези предмет на групирането по правилата на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК и това по нохд № 177/98 г. на ВВС, би могла да се приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 НК, т.е. да са в съвкупност. Очевидно между престъпленията, предмет на нохд № 655/12 и нохд № 197/12 г. и престъплението, предмет на нохд № 177/98 г., не е налице тъкмо това изискване на закона. Поради това и правилно съдът по същество е отказал приложението на чл.59, ал.3 НПК. 2.Както е известно разпоредбата на чл.24 НК се прилага, когато наложеното по реда на чл.25, във връзка с чл.23 НК най-тежко наказание не е достатъчно за постигане на посочените в чл.36 НК цели. Такъв извод не следва от обстоятелствата по делото за личността на осъдения и за тежестта на престъпленията. Действително Б. е извършил две отделни престъпления след като е бил осъждан за други умишлени престъпления, за които обаче не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. ВКС намира, че поправянето и превъзпитанието му би се постигнало чрез изтърпяване на определеното по реда на чл.25, във връзка с чл.23 НК общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което по вид, размер и начин на изтърпяване способства постигането на целите на наказанието по чл.36 НК. В този смисъл, при условията на чл.425, ал.1, т.3 НПК, доколкото констатираното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е в полза на осъдения, ВКС следва да измени атакуваното определение, като го отмени в частта по приложението на чл.24 НК. Водим от изложеното на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ определение № 171 от 18.12.2012 г., постановено по чнд № 229/12 г. по описа на Районния съд – гр. Генерал Тошево, като ОТМЕНЯ приложението на чл.24 НК спрямо осъдения А. А. Б.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: