Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 01.03.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Маргарита Соколова Членове: Гълъбина Генчева Геника Михайлова при секретаря Емилия Петрова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4728 по описа за 2016 г. Производството е глава Х. ГПК. Образувано е по молба на [фирма] с искане за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 41/ 28.01.2015 г. по гр. д. № 763/ 2014 г. на Софийски окръжен съд в осъдителните му части. Сочи се основанието на чл. 303, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК. Обосновава се с твърденията, че осъдителното въззивно решение по съдебно предявените вземания с правна квалификация чл. 200 КТ зачита действие на решение № 1026/ 12.06.2013 г. на ТЕЛК (индивидуален административен акт), чиито правни последици установяват професионалния характер на заболяванията на ищеца (сега ответник по молбата за отмяна), а то е било отменено по законния ред с влязло в сила решение на НЕЛК. Претендират се разноски в производството по извънредния способ. Ответникът по молбата Д. Р. Х. възразява, че основанието за отмяна на влязлото в сила решение не е осъществено. Това е така, защото решението на НЕЛК поражда действие от датата, на която е влязло в сила и не рефректира върху установените от въззивния съд правопораждащи вземанията по чл. 200 КТ факти. Също претендира разноски. Възразява, че заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение е прекомерно. С определение № 263/ 21.11.2016 г. по делото на основание чл. 307 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд допуска за разглеждане по същество молбата за отмяна на влязлото в сила осъдително въззивно решение. Молбата е основателна. Съображенията са следните: В осъдителното въззивно решение, с което исковете на ответницата по молбата срещу молителя с правна квалификация чл. 200 КТ са уважени, изводът за професионален характер на нейните заболявания като предпоставка за ангажиране на гражданската отговорност на работодателя за вреди (имуществени и неимуществени) съдът е направил, зачитайки последиците на решението на ТЕЛК. След като съдебното решение е влязло в сила, с решение на НЕЛК № 0528/ 075/ 01.06.2016 г. решението на ТЕЛК е отменено, като е дадена нова оценка на работоспособността на ответника по молбата (60 % вместо 62 %) и е установен професионалния характер само на едно от множеството негови заболявания. Чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК допуска влязлото в сила съдебно решение по гражданското дело да бъде отменено от Върховния касационен съд, когато е основано на постановление на държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Налице са кумулативните предпоставки на законовото основание. Първо, съдът е съобразил, че страните по гражданското дело са тези, за които законът допуска да участват в административното производство по издаденото решение на ТЕЛК, неговото правно действие, което установява професионален характер на заболяванията на ответника по молбата като материално-правна предпоставка на вземането по чл. 200 КТ ги обвързва, а това действие съдът е длъжен да зачете (аргумент от чл. 17, ал. 2, изр. 2 АПК). Второ, актът, с който гражданският съд е обвързал своите изводи, е индивидуален административен и представлява „постановление на държавен орган“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Родовият термин включва всички правни актове на органите на изпълнителната власт, включително индивидуалните административни. Трето, индивидуалният административен акт е отменен по законния ред (с решението на НЕЛК) именно в частта, която гражданският съд зачита в своето решение. Четвърто, отмяната следва датата, на която решението е влязло в сила (13.03.2015 г.), т. е. след приключване на устните състезания пред последната инстанция по съществото на правния спор по чл. 200 КТ. Това е и релевантният момент, към който съдебното решение е породило правни последици, включително сила на пресъдено нещо. Спазено е и изискването от чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК индивидуалният административен акт да е отменен „впоследствие“. Несподелими са възраженията на ответника по отмяна, че решението на Н. отменено в частта по релевантния факт за вземанията по чл. 200 КТ – професионален характер на заболяванията – има действие занапред, а това осуетява осъществяването на въведеното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Правното действие на индивидуалния административен акт, чиято незаконност е установена по съответния ред (в случая по административен) отпада, считано от датата на издаване на акта. Този принцип на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България) законодателят провежда последователно, включително чрез основанието за отмяна на влязлото в сила решение на гражданския съд по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. В компетентност на въззивния съд е да определи при новото решаване на правния спор отговорността за разноските на страните, включително по тези, направени в производството по извънредния способ. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила въззивно решение № 41/ 28.01.2015 г. по гр. д. № 763/ 2014 г. на Софийски окръжен съд в осъдителните му части – на основание чл. 303, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК и по молбата от [фирма]. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд, като производството по делото следва да започне от етапа на разпоредителното заседание по чл. 267 ГПК, в което въззивният съд е длъжен да съобрази задължителното действие на експертно решение № 0528/ 01.06.2016 г. на НЕЛК и да обезпечи правилното приложение на императивната норма на чл. 200 КТ, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.