Р Е Ш Е Н И Е № 338 гр. София, 24 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №782 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитника на осъдения А. С. Й. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №775/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Хасково. С решение №39 от 08.03.2013 г., постановено по ВНОХД №775/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Хасково е изцяло потвърдена присъда №403 от 01.11.2012 г., постановена по НОХД №149/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Харманли, с която осъденият Й. е признат за виновен в това, че на 12.10.2010 г. в [населено място], в лек автомобил „марка”, с ДК № е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон- 3100 бр. кутии цигари "марка", на обща стойност 23 250 лева, като случаят не е маловажен и предмета на престъплението е в големи размери, като на основание чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание две години и пет месеца „лишаване от свобода”, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и два месеца, наложено на осъдения Й. по НОХД №240/2003 г. по описа на Районен съд- гр. Ямбол, като същото е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. С присъдата на основание чл.234, ал.3 НК са отнети инкриминираните акцизни стоки без бандерол. В искането са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че предходните съдебни състав са направили погрешен анализ на доказателствените материали и незаконосъобразно са игнорирали на гласните доказателства, подкрепящи защитната теза, като с тези свои действия са допуснали съществено нарушение на процесуални правила. В искането е посочено, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.68, ал.1 НК и е приведено в изпълнение предходно наказание, наложено на Й., като в нарушение на материалния закон съдът е преценил, че настоящото инкриминирано деяние е извършено в изпитателния срок по предходното осъждане. Оспорва се и справедливостта на наказанието, което е наложено на осъдения, като се поддържа, че то е явно несправедливо и при отмерването му е трябвало да бъде отчетено това, че осъденият не е извършил престъпление в изпитателния срок по предходното осъждане. На това основание се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като оспорва изводите на първоинстанционния и въззивния съд за това, че Й. е знаел какво превозва в управлявания от него автомобил. Моли да бъде отчетено това, че протокола за оглед на местопроизшествието е съставен на 13.10.2010 г.- в момент, когато изпитателния срок по предходното осъждане е бил изтекъл. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се моли да бъде отчетено това, че същото е завишено. На тези основания се предлага искането да бъде уважено, като бъдат отменени осъдителните съдебни актове или алтернативно да бъде редуцирано, наложеното на Й. наказание. Представителят на държавното обвинение поддържа, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила или нарушения на материалния закон. Предлага да бъде отчетено това, че момента на извършване на инкриминираното деяние не съвпада с този на извършване на оглед на местопроизшествието. Ето защо няма как да бъде възприето оплакването на защитата, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.68, ал.1 НК. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на защитника на осъдения А. С. Й. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №775/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Хасково е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. С него се иска ревизия на съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационната инстанция прецени, че оплакванията за неправилен анализ на доказателствените материали, събрани в хода на приключилото наказателно производство са неоснователни. Не може да бъде приета тезата на защитата, че незаконосъобразно решаващите съдилища са кредитирали показанията на свидетелите- полицейски служители (Г., И., П. и Г.) и са игнорирали другите гласни доказателства, между които и обясненията на осъдения Й.. От всички доказателствени материали може да бъде направен извод, че в хода на наказателното производство е установено по несъмнен и категоричен начин това, че именно осъденият е управлявал моторното превозно средство и в него са се намирали инкриминираните 3100 бр. кутии цигари "марка", на обща стойност 23 250 лева, поставени в различни чанти и сакове. Основният спор на страните в производството е свързан с въпроса за това дали осъденият той е знаел какво се съдържа в багажа, превозван с микробуса. От показанията на полицейските служители Г., И., П. и Г. се установява, че след спирането на автомобила за проверка осъденият е направил значителни усилия да я осуети, като е подал банкнота заедно с документите си, впоследствие е обяснявал, че повод за пътуването е погребение и е молил да не го проверяват, като всяко едно от тези действия е дало основание да бъде направен верния извод, че той е знаел естеството на превозваните от него стоки. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в началото на проверката Й. е извадил чанта, в която са се намирали вещи, различни от инкриминираните и е обяснил, че превозва единствено такъв багаж. Това, че осъденият е знаел за превозваните цигари без бандерол се установява и от действията, които той е предприел след откриването им от полицейските служители- дал е обяснение, че цигарите са негови, че ги е закупил от Гърция (на един от свидетелите обяснил, че ги бил намерил на сметище до [населено място]) и потвърдил, че са предназначени само за него. Не могат да бъдат споделени оплакванията, че решаващите съдилища са кредитирали само показанията на разпитаните свидетели- полицаи, тъй като същите обстоятелства са установени и от показанията на свидетеля М., които случайно се е намирал в автомобила и е напълно незаинтересован от изхода на делото. Действително в хода на производството са разпитани и свидетелите А. и С., като правилно показанията на първата не са били кредитирани в цялост (в частта, че осъденият е бил нает да кара микробуса, а багажа е принадлежал на неустановени по делото лица, които искали той да го превози), тъй като те противоречат на всички останали, събрани в хода на производството доказателствени материали. Що се отнася до показанията на свидетелката С. те не допринасят за установяването на факти, относими към предмета на производството и не подкрепят или опровергават обсъдените по- горе гласни доказателствени материали. Правилно не са кредитирани в цялост и обясненията на осъдения Й., в частта им за това, че той не е знаел, че превозва цигари без бандерол, като законосъобразно решаващите съдилища са приели, че същите се опровергават от показанията на останалите свидетели, не са логични и по съществото си представляват защитна версия. Касационната инстанция сподели изцяло анализа на доказателствените материали, направен от предходните съдебни състави, като прие, че същият е верен и е направен при липса на фактически или логически несъответствия. Правилно са били установени релевантните за изхода на делото факти, като доказателствените материали са обсъдени в цялост и задълбочено. Именно този анализ е довел до единствения възможен извод за това, че доказателствата установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на осъдения Й.. Ето защо касационният съд прецени, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, във връзка с анализ и оценка на доказателствата и доказателствените средства и не са налице предпоставките за възобновяване на производството и отмяна на постановените съдебни актове. По оплакването за нарушение на материалния закон: В основата на оплакването, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е становището на защита, че неправилно на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено на Й. по НОХД №240/2003 г. по описа на Районен съд- гр. Ямбол. Тази теза не може да бъде споделена, тъй като предпоставките за приложение на посочения законов текст са налице, ако в изпитателния срок по предходно осъждане е извършено друго умишлено престъпление от общ характер. Няма спор, че Й. е осъждан, като с присъдата по НОХД №240/2003 г. по описа на Районен съд- гр. Ямбол му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и два месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години. Тази присъда е влязла в сила на 13.11.2006 г., респективно изпитателния срок към инкриминираната дата- 12.10.2010 г. не е изтекъл. Няма спор, че именно на тази е осъществено престъплението по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 НК, като към този момент осъденият е държал инкриминираните акцизни стоки. Това, че огледа на моторното превозно средство, в което същите са намирали, е извършен в ранните часове на 13.10.2010 г. по никакъв начин не може да промени извода да това, че престъплението е осъществено на предишния ден- в изпитателния срок по предходното осъждане на Й.. Ето защо с приложението на чл.68, ал.1 НК първостепенният и въззивният съд не са допуснали нарушение на материалния закон, а напротив същият е приложен правилно. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция категорично не може да сподели изводите на първостепенния съд (останали без да бъдат обсъдени от въззивната инстанция), че наказанието на Й. е определено при липса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Няма как наказанието, по което и да е наказателно производство да бъде индивидуализирано без да бъдат обсъдени тези обстоятелства, респективно без да бъде направена преценка дали те са в баланс по между си или е налице превес на едни от тях. В това производство като смекчаващо отговорността обстоятелство трябва да бъде ценена сравнително младата възраст на Й., а като отегчаващи предходното му осъждане и лошите характеристични данни. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието на осъдения е определено към минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.234, ал.2 НК и същото не може да бъде преценено като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Обстоятелството, че предходните съдилища не са направили подробен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства не може да е предпоставка за уважаване на искането, тъй като крайният им извод за вида и размера на наказанието на Й. е верен и то е правилно определено. Наказанието е съобразено с доказателствата, относими към личността на осъдения и обществената опасност на извършеното от него престъпление и е достатъчно да гарантира постигане на целите на чл.36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения А. С. Й. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №775/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.