2 Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 4 февруари , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 671/ 2010 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъденият И. Н. С. е направил искане за възобновяване на в.ч.н.д.№ 234/ 2010г. на Апелативен съд- Варна и отмяна на постановеното по него определение № 238 от 01.10.2010г.Твърди се, че определението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебното заседание искането се поддържа по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Варненският апелативен съд с определение № 238 от 01.10.2010г. по в.ч.н.д.№ 234/2010г. е отменил определението на Т. окръжен съд, постановено по ч.н.д.№ 111/2010г. като ЗАМЕНИЛ наложеното с влязла в сила присъда наказание по н.о.х.д.№ 62/ 2009г. на Т. „ пробация” с „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Съображенията на осъдения в подкрепа на твърдяните съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до неправилната преценка на съда, че частичното изпълнение на някои от определените пробационни мерки няма значение при решаването на въпроса изпълнявано ли е наложеното наказание. Възраженията са неоснователни и не се споделят от настоящия състав. Пробацията е наказание, предвидено в чл.37, ал.1, т.2 НК, а с чл.42а, ал.1 НК тя е определена като „съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.Съдържанието на наказанието се определя от съда, който е длъжен винаги да наложи първите две предвидени в чл.42а, ал.2 НК пробационни мерки ,след което да прецени и при необходимост да наложи и някоя от другите предвидени в закона пробационни мерки.В конкретния случай точно по този начин е запълнено съдържанието на наложеното на осъдения наказание пробация, поради което неизпълнението на която и да е една от определените мерки без уважителна причина има за последица неизпълнение на наказанието.Дали някоя от определените мерки е била частично изпълнявана няма значение при решаване на въпроса дали наложеното от съда наказание е изпълнено, а неизпълнението му има за последица замяна с наказание лишаване от свобода. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното определение не е допуснато никакво нарушение и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Н. С. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила определение от 01.10.2010г. по в.ч.н.д.№ 234/2010г. на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: