Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр. София, 28 април 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова и с участието на прокурора Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 93/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК по искане на и.ф. градски прокурор при СГП за възобновяване на нохд № 21788/16 г. по описа на СРС, в частта относно извършеното на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК групиране на наказанията на осъдения С. А. А.. В искането се сочи, че при групиране на наказанията извършено на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК по внохд № 5459/18 г. на СГС, /с решение влязло в сила на 31.05.2019 г./ съдът не е взел предвид наложеното на С. А. А. наказанието по нохд № 2076/19 г. на СРС, „лишаване от свобода“ в размер на пет месеца и глоба в размер на 700 лв. /в сила от 26.04.2019 г./, като е формирал две съвкупности и е постановил отделното изтърпяване на наказанието наложено по нохд № 2925/18 г. на РС- Пловдив. За това се настоява, с оглед съблюдаване принципа на по- благоприятното групиране, наложено по нохд № 2925/18 г. наказание да не се търпи отделно, а да се включи в една от съвкупностите. Сочи се, че изисканата справка за съдимост към 21.11.2019 г., давала основание да се приеме наличието на новооткрито обстоятелство, което не е било известно на съда и което има съществено значение по делото. Последното, налагало отмяна на направеното групиране по нохд № 21788/16 г. и възобновяване на делото в тази част. Настоява се ВКС да извърши това ново групиране, като формира, освен направените две съвкупности и трета, в която да се включат наказанията, наложени по нохд № 2076/19 г. и по нохд № 2925/18 г. В съдебно заседание пред ВКС осъденият С. А. А. се явява лично и моли делото да не се възобновява. Защитникът му- адв. В. намира, че липсва необходимост от извършването на ново групиране на наложените на осъдения наказания, тъй като към настоящия момент, всички те са изтърпени и искането за възобновяване не е в интерес на осъдения, защото ако бъде уважено, би се стигнало до изместване на юридическия край на осъжданията, което не е в полза на лицето. Представителят на ВКП намира искането за основателно и моли да бъде уважено. ВКС –трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в рамките на правомощията си, намери следното : Последният влязъл в сила съдебен акт, постановен спрямо осъдения А. С. А. е по нохд № 21788/16 г. на СРС- 130 състав, с който с присъда № 123820 от 18.05.2017 г., влязла в сила на 31.05.2019 г., е признат за виновен в това, че на 2.10.2016 г. в [населено място], по [улица]управлявал МПС л.а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 1,25 промила, установено по надлежния ред /чл. 6 от Наредба № 30/2001 г./, след като е било осъден по нохд № 371/16 г. в сила от 7.04.2016 г. за престъпление по чл. 343 б, ал.1 от НК , поради което и на основание чл. 343б, ал.2 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при „общ“ режим и глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 68, ал.1 от НК СРС привел в изпълнение наложеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода по нохд № 371/16 г. на РС-Пловдив и определил „общ“ режим на изтърпяване. Привел в изпълнение, наложеното по нохд № 1/16 г. на РС- Радомир наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, като определил „общ“ режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал.1 от НК определил на осъдения А. едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода измежду наложените му по нохд № 1/16 г на РС- Радомир и нохд № 371/16 г. на РС-Перник и е определил „общ“ режим на изтърпяването му. На основание чл. 25, ал. 2 от НК към определеното общо наказание съдът присъединил наказанието глоба в размер на 300 лв., наложена по нохд № 371/16 г. на РС- Перник. Приспаднал времето, през което А. е бил задържан под стража по нохд № 1/16 г. и нохд № 371/16 г. Осъдил А. да заплати направените разноски. В СГС по жалба на осъдения е образувано внохд № 5459/18 г. С решение № 498 от 31.05.2018 г. СГС изменил присъдата, в частта относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, като го отменил в тази част и извършил ново групиране на наложените на А. наказания както следва : На основание чл. 25, вр. чл.23 от НК определил едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, а именно най- тежкото измежду наказанията наложени по нохд № 1/2016 г. по описа на РС -Радомир, нохд № 371/16 г.,по описа на РС- Перник и по нохд № 6018/16 г. на СРС, при общ режим, като присъединил наложеното наказание по нохд № 371/16 г. на РС-Перник- глоба в размер на 300 лв. Определил на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК втора съвкупност от наказания в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, наложени по нохд №23132/16г. по описа на СРС и по нохд № 21788/16 г. на СРС , като присъединил глоба в размер на 1000 лв. и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години по нохд № 23132/16 г. Постановил отделно изтърпяване на наказанието наложено по нохд № 2925/18 г. в размер на „пет месеца лишаване“ от свобода, /което вече е било изтърпяно от осъдения/ и глоба в размер на 450 лв. СГС потвърдил присъдата в останалата част. Междувременно преди постановяване на въззивното решение по внохд № 5459/19 г., А. е бил осъден по нохд № 2076/19 г. от СРС, 129 състав на „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца и глоба 700 лв. Този съдебен акт е влязъл в сила на 10.04.2019 г. По него СРС обособил съвкупност между наложените на А. наказания по нохд № 2076/19 г. и по нохд № 2925/18 г., като определил едно общо наказание от пет месеца „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при общ режим Именно осъждането по нохд № 2076/19 г., според прокуратурата, не е взето предвид от СГС при формиране на съвкупностите от наказания, които осъденият е следвало да изтърпи, тъй като не е било отразено в свидетелството за съдимост на осъдения. В хода на въззивното производство СГС изискал ново свидетелство за съдимост,/актуално към 11.03.2019 г./ което е приобщено към материалите по делото в съдебното заседание провело се на 29.03.2019 г. Въпреки наличието на влязло в сила /на 31.05.2019 г./ решение по внохд № 5658/19 г., с което било извършено групиране на наказанията на осъдения, по указание на САП на 5.11.2019 г. СРП внесла в СРС на основание чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК предложение за извършване на ново групиране, като предложила обособяване на три групи съвкупности, като в тях да се включи и наказанието нохд № 2076/18 г. СРС, 94 състав образувал нчд № 17585/19 г., като в съдебно заседание провело се на 2.12.2019 г. прокурорът не е поддържал предложението. С определение, влязло в сила на 18.12.2019 г., СРС оставил без уважение искането за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения А., тъй като е приел, че спрямо него е извършено пълно и цялостно групиране, което обхваща всички негови наказания, което не налага преразглеждане на определените съвкупност. Независимо от обстоятелството, че е депозирано в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, насочено е срещу подлежащ на отмяна по реда на глава тридесет и трета от НПК съдебен акт и изхожда от легитимирана страна, искането е недопустимо. Този извод се налага при проследяване хронологията на съдебното произнасяне по приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. След постановяване на решението по в. н. о. х. д. № 5459/18 г. на СГС и независимо от обстоятелството, че по нохд № 2076/18 г. съдът е наложил най-тежкото измежду наказанията по това дело и по нохд № 2925/18 г., районният съд е бил сезиран с ново искане за кумулация, в което изрично е посочено наказанието по нохд № 2076/18 г., като прокурорът е настоял то да бъде групирано с това по нохд № 2925/18 г. С произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК въпросът за формиране на съвкупност между деянията по нохд № 2925/18 г. и нохд № 2076/18 г. е решен с влязъл в сила съдебен акт. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че това е сторено двукратно – веднъж по нохд № 2076/19 г. (което безспорно предхожда влизането в сила на присъдата по нохд № 21788/16 г. на СРС) и втори път с оставяне без уважение на искането по нчд № 17585/19 г. (след влизането ѝ в сила). При това положение възобновяването на нохд № 21788/16 г. по описа на СРС с цел извършване на групиране по предложения от държавното обвинение начин, който е идентичен с вече формираните съвкупности, би представлявало грубо нарушение на принципа non bis in idem. Ако прокурорът е считал, че независимо от кумулацията, направена по нохд № 2076/19 г., следва да бъде извършено ново групиране, той е следвало да поиска отмяна на последния влязъл в сила съдебен акт – определението по нчд № 17585/19 г., постановено на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Едва след възобновяването на това дело би могло да се обсъжда налице ли са предпоставките на чл. 422 от НПК по отношение на решението по внохд № 5459/18 г., с което е изменена присъдата, постановена по нохд № 21788/16 г. по описа на СРС. Ето защо искането за възобновяване на нохд № 21788/16 г. по описа на СРС се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по настоящото дело – да бъде прекратено. С оглед изложеното ВКС - трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на и.ф. градски прокурор при СГП за възобновяване на нохд № 21788/2016 г. по описа на СРС. ПРЕКРАТЯВА производството по к. н. д. № 93/2021 г. по опис на ВКС. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.