Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 23.02.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 18 септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3907 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. А. Г., чрез адв. Р. К. срещу решение № 220/15.06.2016 г., постановено по в.гр.дело № 279/2016 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 271/26.02.2016 г. по гр.дело № 5186/2015 г. на Русенския районен съд и вместо него е отхвърлен иска на С. А. Г. срещу И. И. И. за заплащане на основание чл.127 ЗЗД на сумата 16 139.14 лв., представляваща 1/2 от платени за периода 05.03.2014 г. до 01.09.2015 г. от С. А. Г. в качеството му на солидарен длъжник суми за погасяване на задължение по договор за инвестиционен кредит от 10.05.2011 г., сключен между М. Ю. АД като кредитор и С. З. О., С. А. Г. и И. И. И. като солидарни длъжници, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2015 г. до изплащане на вземането. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи, че е безспорна практиката, че по договор за заем престацията е неделима, че следва да се отчете спецификата на договора за банков кредит и особено при плаващ лихвен процент, какъвто е и конкретния казус, че няма как 20 години напред да се изчисли индекса софибор, както и приложимата от банката надбавка „от-до, но не по-малко от”. Поддържа, че цената на финансовата услуга е определяема до края на кредитния период, а погасителният план е примерен, че в случая няма равни месечни/анюитетни/ вноски, че има частични плащания на падеж в размер съобразно формиране на договорената цена на услугата – чл.1.6 от договора – едномесечен sofibor + надбавка от 620 базисни точки, но не по-малко от 9.45% включително и със запазеното право на банката при определени обективни условия да изменя цената на финансовата услуга. Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд въз основа на представените банкови бордера и приетата експертиза е установил различни по размер вноски, доколкото лихвеният процент е плаващ и се определя от банката към момента на падежа. Поддържа също, че до края на кредитния период не може да се каже какъв ще бъде размера на дълга, доколкото възнаградителната лихва е променлива величина и се явява цената на процесния договор за банков кредит. След като страните по процесния договор според жалбоподателя са уговорили начина на плащане и кредитора е приел изпълнение на части – периодично/на определен падеж/ - плащани променливи при това вноски отделно годишна такса по ФГК, която е съобразена с нормативните промени, то всяка от страните отговаря за своя дял във всяка една от вноските в това число главница, лихви, такси и комисионни. Поддържа, че ако се приеме предложените в духа на приетото от въззивната инстанция съждение във връзка с неделимостта на престацията, макар да липсва каквато и да било обосновка по предложената практика, то неверен е извода, че ищецът не е надвишил в повече от дължимото по процесния договор, че в тази връзка е и безспорната констатация на първоинстанционния съд, което не е обсъждано. Счита, че въззивният съд е следвало да зачете и погасените от ищеца във висящността на производството суми по процесния кредит, че към момента на висящността на въззивното производство ищецът е погасил дълга с лични средства до размер на 68 879.73 лв. много над припадащата му се част. Изложени са доводи, че ако ищецът престира в повече от своята 1/3 от дължимото след 10 години например, то тогава ответникът би ли му възразил за изтекла обща погасителна давност и как ищецът да обезпечи бъдещото си вземане срещу неизправния длъжник, дори да се суброгира в правата му. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба И. И. И., чрез адв. Д. И. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че въззивното решение е правилно, че не е налице нарушение на материалния закон, че същото е обосновано и постановено съобразно практиката на ВКС. Поддържа също, че правилно и съобразявайки задължителната съдебна практика въззивният съд е приел, че солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл.127 ЗЗД, без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която да надхвърля припадащата му се част, че това разрешение произтича от самото правило на чл.127, ал.2 ЗЗД, което изисква, че за да възникне обратно вземане солидарният длъжник следва да е изпълнил повече от своята част. Сочи, че правилно съдът е приел, че не може да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу другия такъв без първия да е изпълнил, като е платил на кредитора такава част от задължението, която да надхвърля припадащата му се част. Счита, че въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. С определение № 476/27.04.2017 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос: относно предпоставките за приложение разпоредбите на чл.127,ал.2 ЗЗД за солидарен съдлъжник, който е изплатил част от месечните вноски по сключен договор за банков инвестиционен кредит. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение Русенският окръжен съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 127,ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. От фактическа страна е прието, че на 10.05.2011г. между М. Ю. АД / понастоящем ПИБ АД / като кредитор, С. З. О. като кредитополучател, С. А. Г. и И. И. И., като солидарни длъжници /съдружници и собственици на капитала в дружеството-кредитополучател/, бил сключен договор за инвестиционен кредит, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 130 000 лева, който следвало да бъде погасен на 120 вноски в периода 05.06.2011. - 05.04.2021г. Съдът е приел, че на 16.01.2013г. Общото събрание на съдружниците взело решение за промяна на името на дружеството на СИ – З. О., както и за промяна на предмета на дейност. На 06.02.2013г. страните по делото продали дружествените си дялове на М. С. Д.. Прието е за установено от представените по делото писмени доказателства - 24 бр. вносни бележки в ПИБ АД - [населено място], че за периода 05.03.2014г. - 01.09.2015г. ищецът внесъл по кредита общо 33 937,36 лева, от които 31 345,63 лева главница, 2 351,10 лева - такса управление на кредит, и 240,63 лева - такса гаранционен фонд. Фактическите изводи са обосновани и със заключението на вещото лице по назначена и приета съдебно- икономическата експертиза. Прието е според заключението на вещото лице по назначената СИЕ, че при главница на отпуснатия кредит към датата на сключване на договора 130 000 лева лихвата за целия период е 62 729.10 лева. Прието е също от приложеното по делото Решение по гр.д. № 1075/2014 по описа на РРС, че към 26.09.2012г. задължението по договора е в размер на 112 672 лева. Към 05.02.2014г. задължението за главница е в размер на 77 321 лева, а към 07.09.2015 г.- 55 661 лева. Посочил е, че в процесния период - 05.03.2014г.- 01.09.2015г., ищецът е внесъл по кредита сумата 33 937.36 лева, от които 20 577 лева главница и в края на периода остава дължима главница в размер на 55 661 лева, като вещото лице е посочило, че поради променливостта на уговорената лихва не е възможно изчислението й занапред. С оглед на установените факти въззивният съд е преценил за неправилен извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД. Относно възникването на регресно право по чл. 127 ал.2 от ЗЗД за солидарен длъжник, издължил за определен период частично погасителни вноски, чиито размер не надхвърля този на цялата припадаща му се част от солидарното задължение, възникнало по силата на договор за заем въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, според която солидарният длъжник не може да претендира връщане на суми от съдлъжниците, на основание чл. 127 от ЗЗД, без да е платил изцяло на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част. Прието е, че в случая се касае за частични плащания от едно неделимо плащане, каквото е задължението при договора за заем, съгласно задължителната практика на ВКС. Въззивният съд е приел, че за ищеца не е възникнало правото на обратно вземане от солидарния съдлъжник – ответника по иска, тъй като с направените от него частични плащания не е изпълнил такава част от цялото задължение към кредитора, която да надхвърля припадащата му се част, каквото е изричното изискване съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗД. С оглед на това е формиран извод, че искът на С. Г. не може да бъде уважен, преди той да е изпълнил такава част от задължението, която да надхвърля припадащата му се част. При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск. По правния въпрос: Според чл.127,ал.2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. Правната уредба на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции/ЗКИ/. Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Посочените характеристики са присъщи и за договора за банков инвестиционен кредит. Предназначението му е финансиране на кредитополучателя при придобиване на определен дълготраен актив – например недвижим имот, машини, съоръжения и др. При сключен договор банков инвестиционен кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по чл.127 ал.2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски. В тази хипотеза предвиденото в чл.127,ал.2, изр.1 ЗЗД „изпълнил повече от своята част”следва да се разбира платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски по договора за банков кредит. Изводът се извежда от предвиденото в разпоредбата на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции, според която, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. С посочените разпоредби е уредена възможността банката да се снабди с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков кредит, което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа е изискуемо. Във вътрешните отношения между солидарните длъжници всеки от тях дължи плащане на солидарния длъжник, който е платил тази вноска. Ако се приеме обратното при дългосрочните ипотечни кредити – тези със срок на погасяване на задължението от 10 и повече години правото на платилия солидарен длъжник да получи платеното в повече би могло да не се реализира при евентуално възражение на другите солидарни длъжници за погасяване на вземането по давност, което го поставя в по-неблагоприятно положение от солидарните длъжници, които не погасяват задължението. Освен посоченото следва да се съобрази и обстоятелството, че при банковите кредити с променлив лихвен процент, и при изплатени месечни вноски от солидарен длъжник за част от кредитния период е невъзможно да се изчисли останалата неиздължена част от задължението до края на периода, тъй като лихвата е променлива, за да се прецени платилият солидарен длъжник изпълнил ли е повече от своята част от целия кредит. Като взема предвид изложеното и спецификата на договора за банков инвестиционен кредит съдът намира, че солидарният длъжник по този договор с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски, ако е изплатил една или няколко вноски има правото да претендира на основание чл.127,ал.2 ЗЗД от останалите солидарни длъжници да му върнат припадащите им се части от тези вноски. С оглед отговора на правния въпрос съдът преценява, че въззивното решение е валидно, допустимо и като краен резултат е отчасти неправилно. Постановено е при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилност на решаващия правен извод за неоснователност на исковата претенция. Оплакванията в касационната жалба са основателни. Неправилен е решаващият правен извод на въззивния съд, че за ищеца не е възникнало правото на обратно вземане от солидарния длъжник – ответник по иска, тъй като с направените от него частични плащания не е изпълнил такава част от цялото задължение към кредитора, която да надхвърля припадащата му се част. Безспорно е между страните по делото и от приложените по делото писмени доказателства, и заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза се установява, че на 10.05.2011 г. между М. Ю. АД като кредитор и С. [фирма] като кредитополучател, С. А. Г. и И. И. И. като солидарни длъжници е сключен договор за инвестиционен кредит въз основа на който е отпуснат кредит на [фирма] в размер на 130 000 лв., който следвало да бъде погасен на 120 месечни вноски за периода от време от 05.06.2011 г. до 05.05.2021 г. Договорена е лихва с договора за банков кредит едномесечен Софибор + 6.20% надбавка, но не по-малко от 9.45%, такса управление – 1.5% за първата година от срока на договора и 0.75% за всяка следваща година, такса за включване на кредита в Гарантирания портфейл – 1.5 % първа годишна такса върху размера на гарантираната част от главницата и 0.75% за всеки следващ 12 месечен период върху размера на гарантирания размер. Съгласно първоначалния погасителен клан крайният срок за погасяване на кредита е 05.05.2021 г. Към момента на сключване на договора за банков кредит дължимата договорена лихва е в общ размер на 62 729.10 лв. Установява се също, че към момента на сключване на договора страните по делото са съдружници в дружеството кредитополучател. Безспорно е по делото, че страните са солидарни длъжници по сключения договор за банков кредит в качеството на физически лица. От приложените по делото протокол от проведено Общо събрание на [фирма] от 16.01.2013 г., протокол от Общо събрание на [фирма] от 06.02.2013 г., протокол за взети решения на едноличния собственик на капитала на [фирма] от 06.02.2013 г., договор за продажба на дружествени дялове от 06.02.2013 г. се установява, че на 16.01.2013 г. е проведено общо събрание на съдружниците на [фирма] [населено място], на което били взети решения за промяна името на дружеството на [фирма] и за промяна на предмета му на дейност. На проведено общо събрание на съдружниците на „СИ-З.” на 06.02.2013 г. е взето решение за продажба на дружествените дялове от съдружниците С. А. Г. и И. И. И. на М. С. Д., както и за изменение правната форма на дружеството от дружество с ограничена отговорност в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност. На 06.02.2013 г. едноличния собственик на капитала на „СИ-З.” взел решение за одобряване учредителен акт на дружеството, прекратяване членството на С. А. Г. и И. И. И., което се установява от приложен протокол за взети решения от едноличния собственик на капитала на [фирма]. На 06.02.2013 г. съдружниците И. И. И., чрез пълномощника С. А. Г. и С. А. Г. продали дружествените си дялове от капитала на [фирма] на М. С. Д. с писмен договор с нотариална заверка на подписите. От приложените по делото 24 броя вносни бележки в Първа инвестиционна банка клон Р. от 05.03.2014 г., 04.04.2014 г., 07.05.2014 г., 16.05.2014 г., 03.06.2014 г., 03.07.2014 г., 31.07.2014 г., 04.09.2014 г., 02.10.2014 г., 31.10.2014 г., 31.10.2014 г., 02.12.2014 г., 30.12.2014 г., 06.01.2015 г., 04.02.2015 г., 05.03.2015 г., 31.03.2015 г., 28.04.2015 г., 14.05.2015 г., 28.05.2014 г.,01.07.2015 г., 01.07.2015 г., 31.07.2015 г., 01.09.2015 г., и от заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза се установява, че за периода от 05.03.2014 г. до 01.09.2015 г. ищецът е платил по кредита общо 32 278.38 лв., от които 29 686.65 лв. вноски на падеж – главница и лихва, 2 351.10 лв. такса управление на кредит и 240.63 лв. такса гаранционен фонд. От посочените от вещото лице в заключението общо изплатени суми от ищеца съдът намира, че следва да се приспадне сумата 1658.98 лв. платена от ищеца на 05.02.2014 г. и взета предвид по друго дело между същите страни – гр.дело № 1075/2014 г. на Русенския районен съд – факт, който е безспорен между страните по делото. Според заключението на вещото лице „СИ-З.” не е извършвало плащания по процесния договор за банков кредит. Както се посочи по-горе от заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза се установява, че главницата по отпуснатия кредит към момента на сключване на договора е 130 000 лв., а лихвата за целия период е 62 729.10 лв. Договорът за банков кредит е с уговорена променлива лихва. От същото заключение се установява, че към 05.02.2014 г. дължимата главница е в размер на 77 321 лв., съответно към 05.03.2014 г. е 76 238 лв., а към 07.09.2015 г. дължимата главница е 55 661 лв. Тъй като уговорената с договора за кредит лихва е променлива е невъзможно изчислението й като обща сума до края на кредитния период. Вещото лице е посочило, че дължимата вноска на падеж – 05.10.2015 г. е общо 1448.82 лв., от които главница 1083 лв. и 365.82 лв. лихва. За процесния период от време от 05.03.2014 г. до 01.09.2015 г. ищецът е внесъл по кредита сумата 32 278.38 лв. – главница и лихви, такса управление на кредит и такса гаранционен фонд. С оглед на така установените факти от правна страна съдът преценява следното: Съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен загубата се разпределя разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. Установи се по делото, че кредитополучател и длъжник по сключения договор за банков инвестиционен кредит от 10.05.2011 г. е [фирма] [населено място], а ищецът С. А. Г. и ответникът И. И. И. в качеството на физически лица са солидарни длъжници. Установеният факт, че страните по делото, като съдружници в „С. З.” са прехвърлили дружествените си дялове на трето лице не променя качеството им на съдлъжници по договора за банков кредит. Съгласно чл.127,ал.1 ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. В отношенията с кредитора всеки от солидарните длъжници дължи цялата сума по сключения договор за банков кредит – главница, лихви и такси и може да се освободи от отговорност ако общото задължение е изпълнено изцяло. Във вътрешните отношения между съдлъжниците те дължат по равно, освен ако не е установено друго от отношенията между тях. В настоящият случай не са въведени твърдения и не са представени доказателства за изключване на цитираното правило на чл.127,ал.1 ЗЗД – т.е. това, което е платено на кредитора се понася по равно от съдлъжниците. Без значение за този извод е наличието на спорове между страните относно прехвърлянето на дружествените им дялове и участието им в „С. З.”. С оглед на това доводите на ответника по касационната жалба и ответник по иска са неоснователни. Установи се по делото, че в периода от време от 05.03.2014 г. до 01.09.2015 г. кредитополучателя и длъжник по договора за банков кредит [фирма], правоприемник на „С. [фирма] не е заплащал месечните вноски на определения падеж за погасяване на кредита. Установи се също, че за този период от време ищецът С. А. Г. е извършвал ежемесечни плащания на дължимите суми по договора за банков кредит общо в размер на 32 278.38 лв. – главница, лихви, дължими такси за управление на кредита и такса гаранционен фонд. От приложените по делото писмени доказателства - 24 броя вносни бележки и от заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза се установява, че ищецът е превеждал сумите като физическо лице, а не в качеството на управител на [фирма]. Освен това ищецът не е притежавал качеството на управител след 06.02.2013 г., тъй като е бил освободен като такъв с решение на съдружниците на [фирма], взето на проведено общо събрание на посочената дата, което обстоятелство е вписано в търговския регистър. Произходът на средствата, с които са направени месечните вноски от ищеца е неотносим към предмета на спора. Възраженията на ответника в тази насока, че вноските са заплатени с получени от ищеца суми по договори за наем на имущество, собствено на [фирма] и договори за продажба на такова имущество са неоснователни. Като взема предвид отговора на поставения правен въпрос съдът намира, че предявеният иск с правна квалификация по чл.127,ал.2, изр.1 ЗЗД е основателен. След като е изплатил месечни вноски в общ размер на сумата 32 278.38 лв. за процесния период от време, като солидарен съдлъжник по договора за банков кредит ищецът има право да иска от останалите солидарни съдлъжници платеното над неговата част. Съдът намира, че разпоредбите на чл.127,ал.2,изр.1 ЗЗД са приложими за всяка месечна вноска, тъй като съгласно чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК. С тези разпоредби изрично е предвидена възможността банката да се снабди с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков кредит – т.е вземането на банката за неплатената на падежа вноска е изискуемо. Във вътрешните отношения между солидарните длъжници всеки от тях дължи плащане на солидарния длъжник, който е платил тази вноска. Ако се приеме обратното при дългосрочните ипотечни кредити, какъвто е настоящият правото на платилия солидарен длъжник да получи платеното в повече би могло да не се реализира при евентуално възражение на другите солидарни длъжници за погасяване на вземането по давност, което го поставя в по-неблагоприятно положение от солидарните длъжници, които не погасяват задължението. Освен това процесният банков кредит е с променлив лихвен процент и при изплатени месечни вноски от ищеца, като солидарен съдлъжник за част от кредитния период е невъзможно да се изчисли останалата неиздължена част от задължението до края на периода, тъй като лихвата е променлива, за да се прецени платилият солидарен длъжник изпълнил ли е повече от своята част от целия кредит. В случая солидарните длъжници по договора за банков кредит са трима – [фирма], чиито правоприемник е [фирма], ищецът С. Г. и ответника И. И.. Съдът преценява, че от събраните доказателства по делото не е установена неплатежоспособността на търговското дружество. Под неплатежоспособност следва да се разбира обективното състояние на солидарния длъжник, при което регресното задължение не може да бъде изпълнено принудително. За такова обективно състояние на [фирма], съответно на правоприемника [фирма] по делото не са налице данни. С оглед на това не следва да се прилага разпоредбата на чл.127,ал.2,изр.2 ЗЗД, а именно задължението на неплатежоспособния длъжник – в случая търговското дружество, кредитополучател да бъде разпределено между платежоспособните съдлъжници – т.е. между страните по делото. Следователно частта на всеки от солидарните съдлъжници в случая е по 1/3 от всяка платена месечна вноска. Както вече се отбеляза за процесния период от време ищецът е погасил месечни вноски в общ размер на сумата 32 278.38 лв. Частта на всеки от съдлъжниците е по 10 759.46 лв. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи за тази сума, заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявения иск за сумата 10 759.46 лв. Вместо отменената част искът следва да се уважи за тази сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането. В останалата обжалвана част – до пълния размер на отхвърления иск над 10 759.46 лв. до 16 139.14 лв. решението следва да се остави в сила. При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 4006 лв. разноски по делото за всички инстанции. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 220/15.06.2016 г. по в.гр.дело № 279/2016 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 271/26.02.2016 г. по гр.дело № 5186/2015 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. А. Г. срещу И. И. И. за заплащане на основание чл.127,ал.2,изр.1 ЗЗД на сумата 10759.46 лв., представляваща 1/3 от платени за периода 05.03.2014 г. до 01.09.2015 г. от С. А. Г. в качеството му на солидарен длъжник суми за погасяване на задължение по договор за инвестиционен кредит от 10.05.2011 г., сключен между М. Ю. АД като кредитор и [фирма], С. А. Г., и И. И. И. като солидарни длъжници, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 14.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането и е осъден С. А. Г. да заплати на И. И. И. сумата 900 лв. адвокатско възнаграждение и вместо отменената част постановява Осъжда И. И. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Р., [улица] да заплати на С. А. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], , съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Р. К. сумата 10 759.46 лв., представляваща 1/3 част от платените за периода от 05.03.2014 г. до 01.09.2015 г. от С. А. Г. в качеството му на солидарен длъжник суми за погасяване на задължение по договор за инвестиционен кредит от 10.05.2011 г., сключен между М. Ю. АД като кредитор и [фирма], С. А. Г. и И. И. И. като солидарни длъжници, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Оставя в сила въззивно решение № 220/15.06.2016 г. по в.гр.дело № 279/2016 г. на Русенския окръжен съд в останалата обжалвана част. Осъжда И. И. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Р., [улица] да заплати на С. А. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], , съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Р. К. сумата 4006.90 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: