Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. София, 13 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МИТЕВА
ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря Мариана Иванчева и в присъствието на прокурора И. Симов изслуша докладваното от съдия Каракашева наказателно дело № 672/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия И. Д. И. срещу решение № 182/17.06.2020г., постановено по внохд № 265/20г. по описа на Апелативен съд - София, в частта, с която е изменена присъда №2/29.01.2020г. на ОС - София по нохд № 200/2019г. , относно наложената на И. санкция, като е намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода на една година и този на определения изпитателен срок на четири години, и е потвърдена относно признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал. 4 от НК.
С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като към ВКС са отправени алтернативни искания за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция на основание чл.354, ал.1, т.5 от НПК или изменение на решението с индивидуализиране на наказанието при условията на чл.55 от НК.
Процесуалната незаконосъобразност на въззивният акт в обжалваната му част се аргументира с нарушения по смисъла на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.В тази насока се оспорва процесуалната дейност на съда по оценка на доказателствата, като се настоява за превратност, изопачаване и надценяване на някой от доказателствените източници.Сочи се, че присъдата почива на предположения, както и че липсват преки доказателства, а наличните косвени такива не изграждат единна и непротиворечива верига, позволяваща несъмнен извод за виновността на подсъдимия.Настоява се, че вътрешното убеждение на съда е изградено на принципна основа, след което е търсена подкрепата му в доказателствените източници.Неоснователно са игнорирани доказателства, подкрепящи тезата на подсъдимия, а са кредитирани само и единствено тези, обслужващи обвинителната теза.Не е изпълнен дължимият стандарт по чл. 305, ал. 3 от НПК.Не са обсъдени защитните възражения; липсват мотиви по релевантни за предмета на делото обстоятелства.
Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за неправилно осъждане на подсъдимия, произтекло като последица от допуснатите процесуални нарушения по установяване на значимата за процеса фактология.Акцент е поставен върху това, че подсъдимият не е имал качеството на технически ръководител, с оглед на което не е бил адресат на вменените му от обвинението разпоредби.
Явната несправедливост на наказанието е аргументирана с отказа на въззивния съд да го индивидуализира при условията на чл.55 от НК.Извън вниманието на решаващия съд са останали обстоятелствата, свързани със значителното съпричиняване от страна на пострадалия, както и тези, установяващи чисто съдебно минало, добри характеристични данни и трудова ангажираност при подсъдимото лице.
На съдебно заседание пред ВКС подсъдимият е представляван от адв. Д. М., който поддържа изложените в жалбата съображения и отправените искания.В допълнение към аргументите, ангажиращи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК развива съображения, че подс.И. не е бил на работа в деня на инкриминираната трудова злополука, с оглед на което не е бил адресат на законовите задължения по спазване на безопасните условия на труд, вменени му от държавното обвинение.В тази насока поддържа, че в материалите по делото липсва надлежно издадена заповед от управителя на дружеството, в което е работел подсъдимия за извършване на строително-монтажни работи на инкриминираната дата, която е била неработен ден.Изразява се също несъгласие с фактическите изводи, че подсъдимият е допуснал нарушение на нормите и правилата за здравословни и безопасни условия на труд; че е налице причинно-следствена връзка между това нарушение и настъпилия резултат; че подсъдимият е субект на задължения по приетите от инстанциите правила, както и че не е упражнявал правомощия по организацията или контрола на работниците и на използваното оборудване при извършване на СМР. Изтъква се, че по време на злополуката подсъдимият не е бил на обекта, не е извършил разпределението на работниците и не им е указал какви дейности следва да извършат при поставянето на бетоновия пръстен. Липсвали и мотиви относно устното разпореждане на св.З., съгласно което е следвало да се извършват СМР в почивен ден.В връзка с оплакването за явна несправедливост на наказанието е поставен акцент върху това, че не подсъдимият, а свидетелят З./управител на дружеството/е инициирал извършването на СМР на инкриминираната дата, което е следвало да бъде съобразено от инстанционните съдилища като смекчаващо отговорността на подсъдимото лице обстоятелство.
При реализиране правото си на лична защита, подсъдимият поддържа доводите и съображенията, изложени в жалбата и на съдебно заседание от защитата си.
Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а съдебният акт в атакуваната му част е правилен и законосъобразен.
Повереникът на частното обвинение –адв.П. се придържа към становището на държавното обвинение.Счита, че не са налице поддържаните с жалбата касационни основания.Намира за неприемлива тезата, според която отговорността за настъпилия вредоносен резултат следва да бъде понесена единствено и само от работодателя на подсъдимия, а не от последния.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.
С постановената от Окръжния съд - София първоинстанционна присъда № 2/19.01.2020г. по нохд № 200/2020г., касационният жалбоподател И. Д. И. е признат за виновен, в това, че на 28.06.2014г. в [населено място], [община], на [улица], срещу /№/ и /№/, на строителен обект „име [населено място], [община]“, подобект „име" към проекта за канализация на [населено място], [община]“, поради немарливо изпълнение на занятие и правно и правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, в качеството си на реално изпълняващ функцията на технически ръководител, назначен на длъжност „Техник строителство и архитектура“ в „фирма“, при извършване на строително-монтажна дейност на горепосочения обект, състояща се в изправяне на поставен /монтиран/ накриво строителен елемент /бетонен канализационен пръстен/ в канализационна шахта, в нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд, установени в чл.15, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.26, т.1, т.3 и т.5 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; т.т.1.25.2. и 1.25.3 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, създал предпоставки за възникване на трудова злополука, при която багеристът В. Й. Т. с работния орган на багера е нанесъл удар в областта на главата на М. Н. Б., следствие на което, при условията на независимо съпричиняване с В. Й. Т. и с М. Н. Б., е причинил по непредпазливост смъртта на М. Н. Б. /починал на 14.07.2014г./, като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което на осн. чл.123, ал.4 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1, пр.2 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване отложил за срок от пет години на основание чл.66, ал.1 от НК.Съдът оправдал подсъдимия И. по първоначалното обвинение да е извършил деянието по чл.123, ал.1 от НК.
Със същата присъда признал подсъдимия В. Й. Т. за виновен в това, че на 28.06.2014г. в [населено място], [община], , на [улица], срещу /№/ и /№/ на строителен обект „име [населено място], [община]“, подобект „име [улица]от о.т.247 до о.т. 248, [улица]от о.т.245 до о.т. 246, [улица]от о.т. 277 до о.т. 272, [улица]от о.т. 272 до о.т.271 към проекта за канализация на [населено място], [община]“, поради немарливо изпълнение на занятие и правно и правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, в качеството си на „машинист на пътностроителна машина“- „Машинист на многокофов багер“, при управление на многокофов багер марка „марка", с рег.№ С., при извършване на строително-монтажна дейност, състояща се в изправяне на поставен /монтиран/ накриво строителен елемент /бетонен канализационен пръстен / в канализационна шахта в нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни изисквания за труд, установени в т.т.1.25.2. и 1.25.3 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;чл.57, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл.33 и чл.34, ал.1 от ЗЗБУТ /ДВ, бр.40, в сила от 18.05.2010г./, вследствие на което по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с И. Д. И. и М. Н. Б. е причинил смъртта на М. Н. Б., като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което на осн. чл.123, ал.4 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1, пр.2 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване отложил за срок от четири години и шест месеца на основание чл.66, ал.1 от НК.Съдът оправдал подсъдимия Т. по първоначалното обвинение да е извършил деянието по чл.123, ал.1 от НК.
Разпоредил се с веществените доказателства по делото и възложил разноските по същото в тежест на подсъдимите.
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият И. Д. И., който чрез защитника си адв.М. я обжалвал в частта, в която е бил признат за виновен и осъден.С атакуваното пред ВКС решение въззивният съд утвърдил фактическите и правните изводи на окръжния съд относно отговорността на подсъдимите по чл.123 от НК, като не се съгласил с размера на наложеното на подс.И. наказание лишаване от свобода и този на определеният му изпитателен срок, като ги намалил съответно:лишаването от свобода на една година, а изпитателния срок - на четири години.
Отменил присъдата, в частта относно разноските, като осъдил двамата подсъдими да заплатят по равно разноски в размер на по 590,51лв. по сметка на ОДМВР София и 135лв. по сметка на СОС.
Предмет на настоящата касационна проверка е въззивният съдебен акт в осъдително-санкционната му част, касаеща подсъдимия И..
І.На първо място подлежат на обсъждане релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като евентуалното наличие на такива би предопределило крайния изход на делото-отмяна на съдебният акт в проверяваната му част.Произнасянето по касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК по необходимост предпоставя законосъобразно установени от процесуална гледна точка фактически положения по делото.
Следва обаче още отначало ясно да се дефинира предметът на касационната проверка, за да се изключи опасността от произнасяне по невъзведени в закона касационни основания.В този ред на мисли, ВКС счита за необходимо изрично да коментира касационната жалба и допълнението към нея, направено на съдебно заседание пред касационната инстанция и от гледна точка на съдържанието на формулираните в тях оплаквания срещу атакувания съдебен акт на САС.
Констатира се, че част от залегналите в сезиращия документ доводи се отнасят до неправилно установяване на фактическата обстановка от страна на въззивния съд.Настоящият съдебен състав припомня, че касационната инстанция не дължи отговор на възражения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт.Аргументите, насочени срещу правилността на фактическите констатации на въззивния съд, съставляват доводи за фактическа необоснованост, която не е самостоятелен касационен повод по чл.348, ал.1 от НПК.ВКС контролира единствено юридическата правилност на атакуваните съдебни актове, без да преценява верността на изложената фактическа обстановка и да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.Именно защото е ограничен от установените от въззивния съд факти /във всички случаи, извън хипотезата на чл.354, ал.5, пр.2 от НПК, каквато в конкретния случай не е налице/, изначално е ясно, че няма как да бъде уважено отправеното с жалбата искане за отмяна на решението на САС и оправдаване на касатора.Това би означавало ВКС сам за първи път да приеме нови фактически положения, с каквото правомощие тази инстанция не разполага.При касационния контрол фактологията на деянието може да се изследва само с оглед процесуалната законосъобразност на конкретните действия на контролирания съд по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган.С оглед на тези принципни положения настоящият съдебен състав ще обсъди само онези възражения на касатора, които се отнасят до конкретни фактически положения, оспорени като изведени в нарушение на конкретни процесуални правила.
Доводите, по които касационната проверка е допустима, позволяват общото им обсъждане, още повече, че те са били поставени на вниманието на въззивният съд, който задълбочено, ясно и подробно им е отговорил. Без всякакво основание е възражението за липса на мотиви – апелативният съд стриктно е съблюдавал изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК относно съдържанието на съдебния акт – изложените в него доводи и аргументи позволяват извода, че заключенията в тях са не само ясни и достатъчни, на са и убедително защитени. Прецизно е проследена хронологията на събитията, подробно са отграничени фактите във връзка с конкретно реализираното от касатора поведение, механизма на протичане на злополуката, като съвсем последователно и точно е посочено въз основа на кои доказателствени материали, преценени съвкупно и поотделно, са направени изводите по фактите. Изпълнението на това му задължение въззивният съд е осъществил не формално, тъй като макар и да е утвърдил изводите на първоинстанционния съд, към аргументацията на последния е добавил и своя, подкрепяща и основана на трайната съдебна практика, аргументация. Подробно е защитил и изводите си както относно допуснатите от касатора нарушения на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.Посочил е също, и защо именно неговото поведение, реализирано в разрез с тези изисквания, е в каузална връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат - смъртта на работника М. Б..Фактическата обстановка е изведена законосъобразно от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда.Доказателствените материали са оценени съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, опорочаващи вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав.Не се констатира заявената с жалбата превратност или изопачаване на доказателствените източници, нито пък надценяване на едни за сметка на други.Не е налице и неоснователно кредитиране единствено и само на доказателствата, обслужващи обвинителната теза, и съответно игнориране на тези, подкрепящи защитната позиция.
Основното оплакване на касатора в аспекта на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е съсредоточено върху оборване на онези фактически констатации на съда, обуславящи в съвкупността си верните му изводи, че подсъдимият И. фактически е осъществявал служебната дейност на технически ръководител, макар и формално да не е бил определен за такъв.Доказателствените усилия на защитата са насочени към оборване на приетото от съда авторство в лицето на подсъдимия и установяване на твърдените в жалбата факти, че св.Р. А. е бил технически ръководител на обекта, като именно последният е адресат на законовите задължения, вменени на подсъдимия.Застъпена е и тезата, че подсъдимият И. случайно се е намирал на строителния обект, както и че св.Н.З., пострадалият Б. и подсъдимият Т. са решили самоволно да извършат корекцията на бетоновия пръстен в неработен ден и без надлежно издадена заповед от работодателя, с която денят да бъде обявен за работен.
Защитната теза последователно е била приета за опровергана от двете предходни съдебни инстанции със законосъобразни от процесуална гледна точка доводи, макар и да се констатира известна пестеливост при последните.
На първо място, при прочита на решението на САС не се констатира липса на мотиви по някой от въпросите, съществени за правилното решаване на делото.На л.35-37 от съдебния акт по ВНОХД № 265/2020г. са отразени подробни съображения, въз основа на които е прието за установено, че свидетелят Н.З. заедно с пострадалия Б. /каналджии/ и багериста /подсъдимия В.Т./ са извършвали дейност по коригиране на поставен накриво през деня, предхождащ инкриминираната дата, бетонен пръстен на канализационната шахта на [улица]в [населено място].Коментираната дейност е била възложена на посочените лица и на подсъдимият И., който фактически изпълнявал длъжността „Технически ръководител“ на обекта от управителя на дружеството-изпълнител-св.М.З..Отразено е също, че тази дейност е извършвана по стандартния за фирмата-изпълнител начин-чрез багер, като първо бетонните пръстени се поставяли отстрани до изкопания ров, а след това, със стоманено въже, което свързвало кофата на багера с металните халки на бетоновите пръстени, последните се спускали в изкопа.Напасването на бетонните пръстени с положените в изкопа тръби обичайно се извършвало ръчно от един или двама каналджии, които се намирали в изкопа и подавали гласни команди към багериста, който нямал видимост към мястото, на което поставял пръстените посредством рамото на стрелата на багера.Посочено е също, че подсъдимият И., изпълнявайки фактическите функции на технически ръководител на обекта, присъствал на строителния обект при започване на корекционната дейност от посочените по-горе лица, като наблюдавал извършваните от тях действия, след което се отдалечил, като бил повикан на мястото на злополуката, незабавно след като последната станала факт.
Касаторът не е посочил кои точно доказателствени източници, поставени в основата на изложените по-горе фактически изводи са оценени едностранчиво или превратно от инстанционните съдилища.Липсва конкретика и по отношение на това, кои доказателствени източници са надценени и съответно им е даден превес в полза на обвинителната теза.Очевидно, доколкото инстанционните съдилища са отказали кредит на доверие единствено и само на част от обясненията на подсъдимия И. /в която се отрича да е изпълнявал коментираната длъжност/, това е и доказателственият източник, който е неоснователно игнориран.Възражението за порок в аналитичната дейност на въззивния съд не се споделя.Гласните доказателствени източници, поставени в основата на фактическите изводи относно това, че подсъдимият е изпълнявал реално длъжността „технически ръководител“ на обекта; че е бил на работа на инкриминираната дата, както и че на последната, макар и да е била почивен ден се е извършвала трудова дейност по устно указание на управителя на фирмата-изпълнител, са интерпретирани в тяхното действително съдържание.Следва да се отбележи, че гласните доказателствени източници, въз основа на които инстанциите по същество са формирали изводите си по фактите относно оспорените от касатора обстоятелства са единни и безпротиворечиви.В противовес на установеното от свидетелите, работещи на обекта, както и на тези, които не са били ангажирани с осъществяваната дейност, но са присъствали на инцидента се явяват единствено обясненията на подсъдимия И., които при това положение, правилно са оценени като изолирани и в този смисъл недостоверни.Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е отхвърлил настоятелно лансираната от касатора теза, че св.Р.А. е бил технически ръководител на обекта.По делото няма никакви сигурни данни този свидетел да е упражнявал коментираната длъжност.Точно обратното- всички разпитани по делото свидетели, работещи на обекта и във фирмата-изпълнител, включително и управителя на последната-св.З., сочат именно подсъдимия И. като лицето, което е осъществявало реално длъжността „технически ръководител“.При еднопосочността на заявеното от свидетелите, в контекста на обективния факт, че именно подсъдимия И. са възприемали като технически ръководител, няма как да бъде споделена тезата, че той не е бил такъв.
На следващо място, не са споделя и оплакването за превратност и изопачаване на доказателствените източници, поставени в основата на фактическите констатации, според които подсъдимият И. е бил на работа на инкриминираната дата.Установено е по делото, че на същия е било указано от св.З. да сформира екип на инкриминираната дата за корекция на поставения накриво бетонен пръстен.Указания да отидат на работа са получили и св.Н.З. и пострадалия Б. /каналджии/, както и багериста-подсъдимия Т..Установено е също, че подсъдимият И. е бил на обекта на инкриминираната дата, съблюдавайки задълженията си на технически ръководител, като е наблюдавал отпочването на възложената корекция, която е била реализирана по обичайния и в други сходни ситуации начин.Безспорен е и факта, че е бил на работното си място от момента, в който са започнати корекционните дейности, до момента, в който пострадалия Б. е получил нараняването, довело до леталния му изход, като именно подсъдимият И. е указал на работниците да преустановят дейността си за този ден.При това положение, няма как да се сподели оплакването, че подсъдимият И. се е намирал случайно на инкриминираното място, на базата на което са развити доводите за недостоверност на доказателствените източници, поставени в основата на извода, че в деня на инцидента той е бил на работа.
Ирелевантно е обстоятелството, че денят на инцидента е бил събота.Установено е по делото, че обичайна практика във фирмата-изпълнител е било да се извършват дейности и в неработен ден, като участващите в трудовия процес работници са получавали допълнително възнаграждение за тази си заетост.Без значение за съставомерността на деянието е и обстоятелство, че работодателят не е издал надлежна заповед, с която денят на инцидента да бъде обявен за работен.Независимо, че както подсъдимия, така и останалите работници са получили устно указание от работодателя си да се явят на работа в неработен ден, това не променя верния извод на инстанционните съдилища, че на инкриминираната дата се е извършвала трудова дейност.
На последно място, неоснователно е възражението, че не е налице причинна връзка между поведението на подсъдимия И. и настъпилия вредоносен резултат.
От съдържанието на въззивното решение ясно е видно обосноваването на причинно-следствената връзка между поведението на подс.И. и настъпилия резултат /л.42 гърба от въззивното решение/, поради което оплакването е неоснователно. Принципно причинната връзка е елемент от обективната страна на деянието, тъй като протичането на каузалния процес е обективен факт от действителността. В него могат да се включват различни фактори, които да произтичат както от действия/бездействия на дееца, така и да стоят извън неговото поведение. За отговорността на дееца е от значение неговия конкретен принос за настъпването на престъпния резултат, като причинната връзка е налице и тогава, когато деянието създава предпоставки за настъпване на резултата. В настоящия случай правилно инстанциите по същество ясно са посочили конкретното поведение на подсъдимия И., с което същият е допринесъл за настъпването на тежкия резултат, както и защо този резултат се явява следствие именно на неговото поведение. Подсъдимият И., при ясна представа, че за извършването на корекцията на положения накриво бетонен пръстен се използва земекопна, вместо повдигаща техника; че при използвания начин багериста няма видимост към каналджията, който слиза в изкопа за да направлява ръчно, с гласови команди полагането на пръстена, е наблюдавал инкриминираните действия на подсъдимия Т., на св.З. и на пострадалото лице, които последните изпълнявали под неговия контрол и ръководство, тъй като го възприемали като „технически ръководител”.Подсъдимият И. не е провел и задължителния ежедневен инструктаж, при който да укаже на посочените лица какъв е безопасният начин за извършване на инкриминираните строително-монтажни дейности. Видно е, че по този начин той е създал предпоставки за извършване на последвалите действия от страна на другия подсъдим Т. и на пострадалия Б., като последният е слязъл в изкопа за да направлява ръчно корекцията на пръстена, при което е получил травмата, довела до леталния му изход.Отсъствието на подсъдимия И. към конкретния момент на причиняване на травмата, не променя изводите относно развитието на причинно-следствения процес. Известно е, че съгласно ППВС №2/79 год. субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат и лица, които по време на злополуката не са били на работа поради напускане или поради отпуск, щом като тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда при условие, че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат. Така въпросът за последователното наслагване на конкретно осъщественото от подсъдимите И. и Т. и на пострадалото лице поведение при и каузалния принос на всеки един от тях към настъпилия тежък резултат е правилно разрешен от съдилищата.
Въз основа на изложените дотук съображения може да се обобщи, че предвид законосъобразната в процесуален план доказателствена дейност на съдилищата по фактите, ВКС не констатира процесуалните права на подсъдимия И. да са били нарушени в аспекта на претендираното касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 от НПК.Установените от САС фактически положения са изведени в резултат на процесуално издържан анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност.В мотивите на атакувания съдебен акт е даден мотивиран отговор, макар и лаконичен, на всички доводи на касатора, отправени с въззивната му жалба и застъпени в пледоарията на защитника пред въззивния съд.От съдържанието на решението е видно, че отделните възражения са обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и недвусмислено са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно.С оглед на това касационната инстанция прие, че доказателствената дейност на въззивния съд е процесуално изрядна, а залегналата в атакувания съдебен акт аргументация в необходимата степен е съобразена със стандарта на чл.339, ал.2 от НПК.
ІІ. Касационният съд не установи наличие на релевираното от жалбоподателя основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК –нарушение на материалния закон.На л.41 гърба до л.42 гърба от атакуваното въззивно решение въззивната инстанция е изложила верни и изчерпателни съображения относно съставомерността на поведението на подсъдимия И. по чл.123, ал.4 от НК, които се споделят от настоящия състав.Дадена е законосъобразна и аналитична правна оценка на установената специфика на дейността по осъществяване на СМР, в частност по изграждане на улична канализационна мрежа, при извършване на работа с багер, нейната регламентация, вменените на подсъдимия И. задължения които той е пренебрегнал, причинната връзка между поведението му и настъпилите общественоопасни последици, субективното му отношение към тях.Съдържанието на атакуваният съдебен акт в тази му част категорично опровергава възражението за липса на мотиви относно вменените на подсъдимия релевантни нарушения на съответните материалноправни норми, които са щателно и детайлно обсъдени.Юридическата част на въззивното решение е съобразена с константната съдебна практика на ВКС по трайно и еднопосочно разрешаваните въпроси на професионалната непредпазливост.
Доводите в касационната жалби на подсъдимия И. са основани на съображенията за неправилни изводи по фактите, както и на принципното оспорване на възможността подсъдимия да е субект на задължения по вменените му подзаконови правила, запълващи бланкетния състав на чл. 123 от НК.
Настоящият касационен състав не споделя изтъкнатата аргументация. Както бе посочено по-горе, заключенията по фактите са направени при стриктно спазване на процесуалните правила по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствен материал. На базата на правилно установените факти законът е приложен правилно, като въззивната инстанция убедително е защитила изводите си по правото. Подсъдимият И. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 123, ал. 4 във връзка с ал.2 във връзка ал.1, пр.2 от НК, тъй като в качеството си на реално извършващ дейността на технически ръководител, при извършване на строително-монтажна дейност на горепосочения обект, състояща се в изправяне на поставен /монтиран/ накриво строителен елемент /бетонен канализационен пръстен/ в канализационна шахта, е нарушил правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд, установени в чл.15, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.26, т.1, т.3 и т.5 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и т.т.1.25.2. и 1.25.3 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.Поведението на подсъдимия е в разрез с установеното в посочените подзаконови нормативни актове, тъй като същия не е провел ежедневния инструктаж на пострадалия М. Н. Б.; не е осъществил контрола по спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи от страна на подчинените му работници М. Б. и В. Т.; допуснал е използване на земекопна строителна машина-многокофов багер за повдигане на строителен елемент в нарушение на технологиите за повдигане на такъв елемент и на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд ; не е забранил на багериста В. Й. Т. повдигане и преместване на обемист предмет –строителен елемент „бетонен пръстен от канализационна шахта с работния орган на земекопна строителна машина многокофов багер марка „марка"с рег.№ С..По този начин, подсъдимият И. е създал предпоставки за възникване на трудова злополука, при която багеристът В. Й. Т. с работния орган на багера е нанесъл удар в областта на главата на М. Н. Б., като при това положение законосъобразно е била ангажирана наказателната му отговорност по реда на чл.123, ал.4 от НК.
Възражението, че подсъдимият не е адресат на визираните правни предписания, аргументирано с това, че не е бил назначен за технически ръководител на обекта, е неприемливо.Съдебната практика последователно и еднопосочно е утвърдила разбирането, че решаващо значение има не длъжността, която лицето заема по силата на трудов договор на конкретния обект, а характера и обема на задълженията, които той реално и фактически е изпълнявал.В този смисъл Решение №97/2015г. по н.д.№129/2015г., ІІІ НО на ВКС, според което „определящо значение за квалификацията на деянието има характера на изпълняваната дейност и фактическото съдържание на правата и задълженията на лицето, което я осъществява, а не наименованието на заеманата от него длъжност”.В контекста на приложимото право, убедително въззивния съд е защитил тезата си, че подсъдимия И. фактически е извършвал дейността на технически ръководител във фирмата-изпълнител, като именно негово е било задължението да спазва предписанията на вменените му от обвинението подзаконови нормативни актове.Това е и обстоятелството, което е от решаващо значение за отговорността му.В допълнение към изложените от въззивния съд съображения, може да се посочи само че , в конкретния случай е налице и съвпадение на задълженията, произтичащи от заеманата от подсъдимия по силата на трудов договор длъжност „техник строителство и архитектура“ и тези, произтичащи от реално заеманата му длъжност на „технически ръководител“, както по отношение контрола на техническите, технологични, конструктивни и други изисквания за изпълнение на строителния обект, така и относно изпълнението на правилата за безопасни условия на труд, посочени в обвинителния акт.В този ред на мисли, дали подс. И. е бил „технически ръководител” или не на обекта е без всякакво значение за отговорността му по чл.123 от НК. Известно е, че престъплението по чл.123, ал.1 от НК може да бъде осъществено „както от работници, така и от лица с отговорни функции в предприятието или организацията, поради което субекти могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно изпълнение”/ППлВС №2/1979г., изм. ППлВС №7/1987г./.При това, коментираната отговорност е налице и за лица „които по време на злополуката не са били на работа поради напускане или поради отпуск, щом като тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда при условие, че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат“.Най-сетне, коментираната отговорност „не може да отпадне, когато и други длъжностни лица не са отстранили предпоставките за настъпване на вредоносния резултат, щом като това тяхно бездействие или неправилно действие е съставка от обстоятелствата за неговото настъпване“.Последното определя като неоснователни защитните възражения, основани на това, че подсъдимият не е бил на работа на инкриминираната дата /макар точно обратното да е установено по делото/, както и тези, според които други длъжностни лица са отговорни за конкретния съставомерен резултат.
Въз основа на изтъкнатото правилно инстанциите по същество са заключили, че подсъдимият е субект на професионална непредпазливост по чл.123 НК, като в този смисъл не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. Той не е спазил изискванията на правилата за безопасно осъществяване на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, поради което в резултат на проявената от него /и от подсъдимия Т. и от пострадалото лице / небрежност е настъпила смъртта на пострадалия работник Б. .
ІІІ.Претенцията за явна несправедливост на наложеното по отношение на подсъдимия И. наказание е неоснователна.При индивидуализацията на същото /една година лишаване от свобода при приложение на института на условното осъждане с определяне на изпитателен срок от четири години/ са съобразени всички установени по делото обстоятелства по чл.54 от НК, включително и тези, на които поставя акцент защитникът.Освен обсъдените от въззивния съд, който допълнително е смекчил обема на приложената спрямо подсъдимия санкция чрез намаляване на срока на наказанието лишаване от свобода и този на изпитателния срок, обективно липсват, а не са и изтъкнати от касатора, други конкретни смекчаващи обстоятелства, които да са били пропуснати.Законосъобразно е прието, че отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително и тези, на които акцентира защитата, не дават основание за индивидуализация на наказанието на подсъдимото лице при условията на чл.55 от НК.Поради това ВКС приема, че липсва очевидна диспропорция между наложеното на подсъдимия И. наказание и обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.Така определеното наказание по вид и размер изпълнява целите по чл.36 от НК и не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК.
Предвид изложеното и като констатира неоснователност на наведените в касационните жалби доводи, на осн. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 17.06.2020г., постановено по внохд № 265/2020г. по описа на Апелативен съд- София.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |