О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 438 С., 27.06, 2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.06. две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №2134/2013 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от адвокат С. Б., в качеството му на синдик на [фирма]/н/,[ЕИК],с вх.№ 2581 от 10.04.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.04.2013 г., срещу определение № 767 от 07.03.2013 г. по ч.в.т.д.№267/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ търговски състав, с което е потвърдено определение №208 от 06.02.2013 г. по т.д.№948/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХVІ състав, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба на настоящия частен жалбоподател. С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на окръжния съд, че са настъпили последиците от неотстраняването в указания срок на нередовностите на исковата молба, тъй като ищецът не е изпълнил в указания му и на два пъти продължен срок задължителното указание на съда по чл.114 ЗС за вписване на исковата молба. Частният жалбоподател подържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с чл.129, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК, тъй като дадените му указания за отстраняване нередовността на исковата молба са непълни- не му е указано не само да впише исковата молба, но и да представи препис от вече вписаната искова молба. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос следва да се квалифицира като такъв дали непредставянето в указания срок на вписан препис от исковата молба представлява основание за връщането й по чл.129, ал.3 ГПК, когато това му задължение не му е указано, а исковата му молба е вписана в този срок. Подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно определение ще следва да се допусне до касационен контрол, тъй като поставеният правен е от значение за изхода на делото и направените правни изводи от Пловдивския апелативен съд. Подържаното допълнително основание за достъп до касация ще следва да се преквалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл.129, ал.3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са определение №354 от 11.06.2003 по гр.д.№838/2002 г. на ВКС, І Г.О. и определение№157 от 27.03.2013 г. по гр.д.№540/2012 г. на ВКС, ІІ Г.О., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика. Частната жалба е основателна. Дадените на ищеца с разпореждане №2121 от 23.11.2012 г. по т.д.№948/2012 г. на Пловдивския окръжен съд указания по чл.129, ал.2 ГПК във вр. с чл.114 б.”а” ЗС са непълни. С тях съдът не указва на ищеца, че в указания му срок не само следва да впише исковата молба, но следва и да представи доказателства за вписването й. Тази непълнота се съдържа и в съобщението за отстраняване на нередовностите на исковата молба, получено от ищеца на 14.12.2012 г./ вж.стр.12 от т.№948/2012 г. на Пловдивския окръжен съд/. След като първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл.129, ал.2 ГПК, неправилно е постановил връщането на исковата молба, който порок не е бил отстранен и във въззивното производство. Не се спори, че на основание чл.63, ал.1 ГПК срокът за вписване на исковата молба е бил продължен до 31.01.2013 г./вж. Разпореждане №278 от 22.01.2013 г. по т.д.№973/2012 г. на Пловдивския окръжен съд/. От представеното по делото заверено ксероксно копие от исковата молба с печат на А. по вписванията е видно, че исковата молба е вписана на 23.01.2013 г., преди изтичане на указания и продължен срок. поради което обжалваното въззивно определение ще следва да бъде отменено, а делото върнато на Пловдивския окръжен съд за разглеждане на исковата молба на синдика С. Б.. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 767 от 07.03.2013 г. по ч.в.т.д.№267/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ търговски състав и потвърденото с него определение №208 от 06.02.2013 г. по т.д.№948/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХVІ състав. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за даване ход по исковата молба на С. Е. Б., в качеството му на синдик на [фирма]/н/,[ЕИК], с вх.№29952 от 21.11.2012 г.на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: