Р Е Ш Е Н И Е № 88 София,28 февруари 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Фиданка Пенева при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Д. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 6/2011 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор, за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 581/2010 година по описа на Районен съд – Карлово. В искането, основано на разпоредбата по чл. 422 ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, се твърди, че съдът одобрил споразумението между прокурора и защитника на подсъдимия – адвокат И. Д., е допуснал съществено процесуално нарушение , тъй като не е съобразил забраната по чл. 381, ал. 3 от НПК – не се допуска споразумение, когато причинените от престъплението имуществени вреди, не са възстановени или обезпечени. Направено е искане за отмяна по реда на възобновяването на определението с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационния съд, осъденият И. Л., се явява лично. Представлява го служебно назначеният защитник от ВКС защитник – адвокат Л. З. от САК. Прокурорът поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Служебният защитник също го поддържа, тъй като е в интерес на осъдения. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С протоколно определение от 9.11.2010 година, съдия при Районен съд – Карлово е одобрил постигнато между прокурора от районната прокуратура - К. и адв. Д. споразумение, с което осъденият И. Л. е признат за виновен в това, че след като е осъден да заплаща издръжка на свои низходящи, в периода 25.02.2004 година – 29.07.2010 година, в[населено място], П. област, съзнателно не изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски, а именно 72 такива вноски, на обща стойност 6 680 лева – прест. по чл. 183 ал. 1 НК. На основание чл. 54 ал. 1 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, условн, с тригодишен изпитателен срок . В същото определение съдът изрично приел, че от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Определението е влязло в сила на 9.11.2010 година и като необжалваемо не е проверявано по касационен ред. По доводите изложени в искането на Главния прокурор в подкрепа на въведеното касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, за допуснати съществени процесуални нарушения: 1. Настоящият състав намира за основателни възраженията относно допуснатото нарушение по чл. 381 ал. 3 НПК – когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска само след тяхното възстановяване или обезпечаване. Освен това, вярна е и тезата на вносителя на искането за възобновяване на наказателното производство, че в случая, в хипотезата на евентуалното заплащане на дължимата издръжка от страна на длъжника – подсъдим, по отношение на него има специален ред за приключване на наказателното производство, този по чл. 183 ал. 3 НК – деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Карловският районен съд не е съобразил при одобряване на цитираното споразумение задължителните указания дадени в Постановление № 7 на Пленума на ВС от 1985 година постановено поради противоречива практика по друг текст в наказателния кодекс – чл. 78а НК и по конкретно т. 2 от съобразителната част,/относно аналогична на обсъжданата хипотеза/ в която изрично е прието, че разпоредбите на чл. 78а НК не могат да се приложат за престъплението по чл. 183 ал. 1 и 2 НК, защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди. В случаите на чл. 183 ал. 3, пр.1 НК, когато е изпълнено задължението за издръжка и не са настъпили други вредни последици, чл. 78а НК също е неприложим, защото деецът се освобождава въобще от отговорност. Поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, наказателното производство следва да се възобнови, определението с което е одобрено споразумението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. 2. Настоящият състав не споделя съображенията изложени в искането за допуснати други такива нарушения и по конкретно, посоченото в искането нарушение на чл. 382, ал. 8 НПК, относно задължението на съда, когато не одобри споразумението да върне делото на прокурора. Тази разпоредба е относима към диференцираното наказателно производство за решаване на делото със споразумение, само в хипотезата когато делото пред съда е образувано не по обвинителен акт, както е в случая, а въз основа на споразумение внесено от прокурора. В случаите на „Споразумение за решаване на делото в съдебното производство” по чл. 384 НПК, съдът е задължен да спази условията и реда по глава двадесет и девета НПК – решаване на делото със споразумение”, само когато одобрява споразумението. Когато постанови определение за отказ от това, например поради невъзстановени или необезпечени съставомерни вреди и делото е образувано по обвинителен акт, съдът следва да продължи наказателното производство по общия ред, а не да го връща на прокурора. Разликата между двете хипотези е очевидна – когато делото е образувано по споразумение, при отказ от страна на съда, производството обективно не би могло да продължи поради липса на обвинение формулирано с обвинителен акт и обратното, когато е образувано по обвинителен акт и споразумението е постигнато след това, с нищо от процесуална гледна точка не би оправдало връщането на делото на прокурора. Не са убедителни доводите и за допуснато нарушение от съда на правилата по чл. 249 ал. 2, във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК – съдията - докладчик прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора, когато установи допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници. В случая, в искането на Главния прокурор се твърди, че такова нарушение е допуснато във фазата на досъдебното производство, тъй като там обвиняемият имал твърдение /и то във формата на обяснение, /л.25 от ДП/ преди образуване на наказателното производство/, че в инкриминирания период от време, за около една година децата или низходящите за които дължи издръжка са били фактически предоставени за отглеждане на него, тъй като взискателката била на работа в чужбина. Посоченото обстоятелство може да бъде изяснено в съдебната фаза на процеса и това, че прокурорът е пропуснал да го е изясни на досъдебното производство и поради това не го е отразил в обвинителния акт, не е съществено процесуално нарушение-повече по въпроса за процесуалните основания за връщане на делото от съда на прокурора – вж ТР № 2/2002 година на ОСНК при ВКС. Невярно е и твърдението, че евентуалното установяване на посочения факт ще доведе до отговорност на осъдения за престъпление извършено при условията на продължавано престъпление – чл. 26 ал. 1 НК. Престъплението по чл. 183 ал. 1 НК е продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни причини за неизпълнение, т.е. прекъсване на продължената престъпна дейност. Затова, както и в настоящия случай, предметът на обвинението се формулира като определен брой неизпълнени месечни вноски, на определена стойност за инкриминирания период. Водим от изложеното в т. 1 от настоящето решение, на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422 ал. 1, т. 5 и чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 581/2010 година по описа на Районен съд – Карлово. ОТМЕНЯВЯ протоколно определение № 120/9.11.2010 година постановено по това дело за одобряване на споразумение между подсъдимия И. Л., неговия защитник и прокурора от Карловската районна прокуратура и за прекратяване на наказателното производство и ВРЪЩА делото на Карловски районен съд за ново разглеждане, от друг състав, при което да се отстрани посоченото в т. 1 съществено процесуално нарушение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: