Р Е Ш Е Н И Е     №  85   София, 01 март  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 17 февруари, две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 706/2009 година.     Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по направено искане на осъдения Д. М. Г. от гр. Б., за възобновяване на нохд № 1362/2008 г., на Районен съд гр. П., 12-ти наказателен състав, присъдата по което е потвърдена с решение № 216/01.07.2009 г., по внохд № 774/2009 г., на Пловдивския окръжен съд. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения и се иска възобновяване на производството, отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.   Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С влязла в сила присъда № 166/20.03.2009 г., Пловдивският районен съд, 12-ти наказателен състав, е осъдил подс. Д. М. Г., за извършено престъпление на 22.03.1997 г., в гр. Х., по чл. по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, му е наложил наказание от една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и се е произнесъл по направените разноски. Оправдал го е по първоначалното обвинение, по чл. 210, ал. 1, т.т. 2 и 3 НК.   С посоченото по - горе решение, Пловдивският окръжен съд, е потвърдил присъдата.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Настоящата инстанция по посоченото производство, счита релевираният довод като основание за исканото възобновяване, за неоснователен. Възраженията в тази връзка по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подс. Г. в извършване на деянието за което е бил осъден. В тази връзка се твърди, че е било нарушено правото му на защита.   По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебните актове. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 НПК, към нормите на чл. 348 НПК. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, относими към предмета на доказване в процеса, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите при установяване на правно-релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. Г. са изцяло подкрепени от показанията на св. В, С. Р. , Т. Т. , И. Т. , М. Р. , Г. М. , М. К. , Т. П. , Ж. С. и В. С. , дадени по делото и включени в доказателствения материал по другите законни способи по НПК, както и от части, от обясненията на подсъдимия, които са били кредитирани, от експертните заключения и приложените писмени доказателства, подробно изброени в мотивите на съдебните актове. Второинстанционният съд е дал подробен, изчерпателен и убедителен отговор на поддържаните и пред него в рамките на инстанционния контрол, също такива възражения. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по този ред на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото.   Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Д. Г. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.     При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Проверена е била изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани гласни и писмени доказателства, експертни заключения и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. Обезпечено е било участие на негов защитник, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права.   Неоснователно е оплакването, че не са били обсъдени всички доводи на защитата и неправилно не била дадена вяра на обясненията на подсъдимия. Видно от мотивите на съдебните актове, това е било направено и от двете съдебни инстанции, като са изложени убедителни и законосъобразни съображения защо не се възприемат, обсъждайки и наличните противоречия. Посочено е защо се дава пълна вяра на показанията на свид. Русанови, защо се счита, че е налице възбуждане на заблуждение в тях, с оглед на извършените действия на подсъдимия, защо съставът на престъплението е осъществен както от обективна така и от субективна страна, кой е точно предмета на престъплението и защо се дава частична вяра на обясненията му.   Отказът на съдилищата да кредитират безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията му е била обсъдена и с основание отхвърлена, като опровергана от посочените по – горе, други събрани гласни и писмени доказателства по делото. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността им относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание поотделно и в съвкупност с данните от другите доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. В случая, те са направили вярната констатация в мотивите си, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия, като извършител на деянието.   Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, поради допуснати съществени процесуални нарушения, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. М. Г. от гр. Б., за възобновяване на наказателно дело № 1362/2008 г., на Пловдивския районен съд, 12-ти наказателен състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: