Р Е Ш Е Н И Е № 156 София, 02.07.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 455 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК на влязло в сила определение от 16.09.2015 г. по в.гр.д. № 2466/2015 г. на Варненски окръжен съд /В./, с което на основание чл.233 ГПК, поради направен пред въззивния съд отказ от иск, въз основа на който е било образувано гр.д. № 11247/2014 г. пред Варненски районен съд /В./ е обезсилено решение № 2070/04.05.2015 г. по гр.д. № 11247/2014 г. на В. и е прекратено производството по гр.д. № 11247/2014 г. на В. и в.гр.д. № 2466/2015 г. на В.. В молбата се излагат съображения, че през 2014 г. дружеството е предявило против [фирма] иск, по който е образувано гр.д. № 11247/2014 г. по описа на В., който иск е бил уважен от В.. Посочва се, че след обжалване от ответника е образувано в.гр.д. № 2466/2015г. на В., като в хода на въззивното производство е направен отказ от иска от името на [фирма], изходящ от вписания в търговския регистър нов управител – К. Д.. Излагат се съображения, че с влязло в сила на 28.09.2017 г. решение по т.д. № 762/2015г. на В., на основание чл.29 ЗТР, е установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. Молителят твърди, че през периода от 15.05.2015 г. – 12.10.2017 г. [фирма] не е било надлежно процесуално представлявано от К. Д., поради което отказът от иска не е произвел правно действие. Заявените основания в молбата за отмяна са по: 1/ чл.303 ал.1 т.1 ГПК – нови обстоятелства, установяващи ненадлежно представителство и материализиращи ги доказателства; 2/ чл.303 ал.1 т.3 ГПК – определението се основава на недействително вписване в Търговския регистър, което е отменено/обявено за такова; 3/ При условията на евентуалност – чл.303 ал.1 т.2 ГПК – поради установено престъпно действие на представител на страната. В хода на производството пред ВКС, молителят е оттеглил искането си за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК, поради което следва да се приеме, че не поддържа това основание. Становището на ответника [фирма], изразено чрез депозиран по реда и в срока на чл.306 ал.3 предл.3-то ГПК писмен отговор, поддържан чрез процесуалния му представител в съдебно заседание е, че молбата за отмяна е неоснователна. Основава тезата си за липсата на предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК на разбирането, че не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, обуславящи отмяната на влезлия в сила съдебен акт. Обстоятелството /установяване недействителността на вписването в търговския регистър/ е новонастъпило, а материализиращото го доказателство – новосъздадено. Т.е. не са налице факти, твърдяни в рамките на правния спор, които по обективни причини страната не е могла да докаже. Позовава се на ППВС № 2/1977 г. и на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, съобразно което за съда, като трето добросъвестно лице отказът от иска е породил правно действие и постановеното по реда на чл.365 т.3 ГПК, вр. чл.29 ЗТР има действие занапред. Изтъква и доводи по приложението на чл.141 ал.6 ТЗ. Всяка от страните има искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС. Молбата на [фирма] по чл.303 ал.1 ГПК е депозирана на 18.12.2017 г. и е допустима, като депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, считано от постановяване на определение № 530/28.09.2017 г. по ч.т.д. № 2052/2017 г. на ВКС, ІІ ТО, потвърждаващо разпореждане № 820/12.05.2017 г. по в.т.д. № 722/2016 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ за връщане на подадената от [фирма] чрез К. Д. касационна жалба срещу решението по в.т.д. № 722/2016 г. на ВАС, потвърждаващо решението по т.д. № 762/2015 г. на В., с което са мотивирани основанията за отмяна в настоящото производство. Съгласно т.6 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС предмет на отмяна по чл.307 ГПК може да бъде определението за прекратяване на делото, поради отказ на иска, каквато хипотеза се визира с настоящата молба за отмяна на определението от 16.09.2015 г. по в.гр.д. № 2466/2015 г. на В.. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените основания за отмяна на влязлото в сила определение по чл.233 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното: Молбата за отмяна е основателна. Преди всичко, съдебният състав дължи преценка и произнасяне относно правното значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна – установената в спорно съдебно производство недействителност на вписано в Търговския регистър обстоятелство досежно представителството по отношение на страната на същинския спор [фирма] и материализиращото го доказателство –влязло в сила на 28.09.2017 г. решение № 764/25.10.2016 по т.д. № 762/2015 г. на В.. Както бе посочено по-горе, с това решение по реда и на основание чл.365 т.3 ГПК, вр. чл.29 ЗТР В. е приел за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството /настоящ молител/ представлява несъществуващо обстоятелство. Релевантен за настоящото производство е периода 15.05.2015 г. – 12.10.2017 г. – вписването на Д. като управител и влизане в сила на решението на В., обуславящо последиците по чл.604 ГПК – заличаване на това вписване. Настоящият съдебен състав счита, че спрямо висящото производство по в.гр.д. № 2466/2015 г. на В., въззиваемият [фирма] не е бил надлежно представляван и депозираната от К. Д. на 19.05.2015 г. молба за отказ от иска не материализира волята на дружеството и няма обвързващо значение за него. Това е така, защото процесуалната представителна власт на Д. не е валидно възникнала за представлявания и не го обвързва. В т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС изрично се сочи, че несъществуващо обстоятелство, дори да е вписано в Търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството. От това следва, че изявлението за отказ от иска, не е изхождало от ищеца – [фирма] и не го обвързва. Възниква въпросът, доколко това изявление обвързва съда към когото е било отправено, доколкото отвеникът по молбата се позовава на чл.141 ал.6 ТЗ и действието на вписването за третите добросъвестни лица. Становището на състава е, че в случая хипотезата на чл.141 ал.6 ТЗ, а и на чл.599 ал.2, вр. ал.1 ГПК която ТЗ до голяма степен възпроизвежда, няма отношение към преценката на съда в производството по отмяна по реда на чл.303 ал.1 ГПК. Към момента на отправяне на изявлението на Д. за отказ от иска, тя е била вписана в Търговския регистър като управител. Съобразно това вписване, В. е приел, че изявлението изхожда от законния представител /по смисъла на чл.30 ал.1 ГПК/ на страната по делото [фирма] и е прекратил производството по иска. Процесуалните действия на В. не са обект на проверка в настоящето производство, доколкото не е въведено основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК и по-конкретно, тази негова хипотеза, предвиждаща нарушаването на съответните правила да е извършено от съда. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че и при основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, нарушеното право на участие на страната, вследствие ненадлежно учредено процесуално представителство /напр.: адв. пълномощно не е подписано от доверителя, посочен в него/, въпросът дали за съда упълномощаването е произвело действие не стои. При установяване на ненадлежното учредяване на процесуално представителство в рамките на самото производство по чл.303 ГПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна. Т.е. дали съдът в същинското производство е бил трето добросъвестно лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейния представител е без значение. В настоящия случай, изявлението за отказ от иска, отправено от Д., съставлява процесуално действие, ненуждаещо се от приемане или неприемане от насрещната по делото страна и това процесуално действие не обвързва [фирма]. Същността на изявлението по чл.233 ГПК е, че то десезира съда със спора и преклудира правото на [фирма] да предяви иск срещу същата страна за същото вземане и на същото основание –чл.299 ал.1 ГПК. Това, че последицата от определението по чл.233 ГПК е като по влязло в сила решение, /принадлежност на имущественото право, предмет на иска по чл.55 ал.1 ЗЗД срещу [фирма]/, обуславя единствено допустимостта на производството по чл.303 ал.1 ГПК, но не и основателността/неоснователността на отмяната. В този смисъл е неоснователен доводът на ответната страна в настоящото производство в о.с.з. на 11.06.2018 г., че ако действията на К. Д. не обвързват [фирма] към датата на извършването на отказа от иска пред В., то в такъв случай самото определение се явява недопустимо, а не неправилно и настоящото производство би следвало да се прекрати. Както бе посочено по-горе, въведените от [фирма] основания за отмяна са по чл.303 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Въпреки предвидена в т.13 на ППВС № 2/1977 г. възможност на съда да се произнесе и на друго основание при констатирано противоречие между действително твърдяното и формално посоченото такова, в случая това не се налага, тъй като основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице. В случая, новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна не касае същинския спор между страните –съществуване/несъществуване на вземането по чл.55 ал.1 ЗЗД. То касае преклудиращо материалното право на страната процесуално действие, поради което и производството по отмяна, с което е сезиран съставът на ВКС до голяма степен съдържа белезите на процес относно процеса. Новото обстоятелство /ненадлежно учредената представителна власт на [фирма] към правно релевантния момент по чл.233 ГПК/ не е новонастъпило. То е съществувало по време на висящността на спора пред В., но не е бил налице процесуален способ за установяването му в рамките на този процес, доколкото законът /чл.365 т.3 и чл.604 ГПК/ предвижда исков ред за установяване на порок на вписването на законно представителство. В случая представителството на Д. е било и процесуално такова по чл.30 ал.1 ГПК. Затова е без значение дали преди или след отказа по чл.233 ГПК заличеният управител К. е уведомил съда за порока. Това уведомяване не би могло да произведе правно действие, освен, че изхожда от процесуално нелегитимирано лице, още и поради предвидения самостоятелен исков ред по чл.365 т.3 ГПК, посочен по-горе. В това се състои и разликата с чл.303 ал.1 т.5 ГПК при която порокът на представителната власт може да бъде въведен и разгледан в самото производство по отмяна. Обстоятелство, което е от значение за процесуалното представителство на страните по същинския спор, е установено в друг спорен исков процес и материализиращото го доказателство е именно решение № 764/25.10.2016 г. по т.д. № 762/2015 г. на В.. С оглед наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне досежно основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по отношение на основанията за отмяна не е налице кумулативност. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че определението по чл.233 ГПК, постановено по молба на К. Д. следва да се отмени и делото да бъде върнато на В. за продължаване на процеса по въззивната жалба на [фирма] от стадия на опороченото процесуално действие. Съобразно задължителните указания, съдържащи се в т.4 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от молителя [фирма] в настоящето производство, подлежат на присъждане с решението по съществото на спора. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК по молба на [фирма] влязлото в сила определение от 16.09.2015 г. по в.гр.д. № 2466/2015 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по в.гр.д № 2466/2015 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.