Р Е Ш Е Н И Е № 129 [населено място], 10.08.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Виденова в присъствието на прокурора Д. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 441 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – гр. Пловдив и жалби на частните обвинители против решение № 20 от 25.01.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 413/2015 г. В протеста е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК с доводи, че съдът неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл. 11, т. 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, която не предвиждала възможност лицето, извършващо превоза да възложи задълженията си на друго лице; че поради превратното тълкуване на закона съдът не е приел подсъдимият П. Г. С. да е имал задължение да провери дали превозваният товар е извънгабаритен и да подаде заявление за издаване на необходимото разрешително по чл. 15, ал. 3 от наредбата. Направено е искане за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната част на присъдата и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане. В жалбата си частният обвинител А. К. Х. изразява несъгласие с оправдаването на подсъдимия П. Г. С.. Навежда аргументи, че като управител на [фирма] и собственик на техниката той не е осъществявал контрол и затова по вина на назначени в дружеството служители се е стигнало до смъртта на пострадалата Х.. Твърди също, че подсъдимият С. е допускал възможността при неспазване на изискването за височина на композицията, товарът да се превърне в извънгабаритен, което се установява от събраните по делото доказателства. Счита, че наложеното наказание на подсъдимия С. Г. Ц. е явно несправедливо, тъй като е било игнорирано отегчаващо отговорността обстоятелство – подсъдимият не поискал от багериста да приведе машината в съответното състояние, за да бъде спазена височината, което сочи на грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. При тези съображения е направено искане за отмяна на въззивното решение. В жалбата на частните обвинители – Т. А. Х., В. А. Х., В. Г. Л. и М. Т. Л. са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Подкрепят се със съображенията, че въззивният съд е възпроизвел мотивите на присъдата, допускайки противоречия и в своето решение; че неправилно е изтълкувал чл. 11, т. 2 от Наредба № 11/2001 г., която не предвижда делегиране на задължения от това естество, т. е. лицето, което извършва превоза да има право да възложи на друго лице задълженията си по „проверката на разположението и сигурното укрепване на товара”; че съдът необосновано е изключил подсъдимия С. от кръга на лицата, които са имали преки и непосредствени задължения относно превоза на извънгабаритния товар, защото той е бил длъжен, но не е подал заявление за издаване на необходимото разрешение; че размерът на наложеното наказание на подсъдимия Ц. лишаване от свобода и лишаване от право за управлява моторно превозно средство е занижено и не съответства на високата степен на обществена опасност на престъпното деяние, извършено от него. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по писмено изложените съображения. Частните обвинители, чрез съответния повереник (адв. З. и адв. Е.), настояват да се уважат подадените касационни жалби. Защитникът (адв. Д.) счита, че протестът и жалбите са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 90 от 14.11.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по н. о. х. д. № 720/2013 г. подсъдимият П. Г. С. е признат за невинен в това, на 10.08.2012 г. в [населено място], като управител на [фирма] – [населено място], Пл. област, при независимо съпричинителство със С. Г. Ц., чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той няма право да упражнява - нарушил чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДП, чл. 5, ал. 1, т. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 11, т. 1, т. 2 и т. 4, чл. 15, ал.3 и чл.17 от Наредба № 11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, по непредпазливост да е причинил смъртта на Г. В. Х., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият С. Г. Ц. е признат за виновен в това, на 10.08.2012 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство да е нарушил правилата за движение по чл. 139, ал.1, т. 2 ЗДП и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по непредпазливост да е причинил смъртта на Г. В. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години, на основание чл. 343г НК. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 2 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия Ц. е възложил разноски по делото. Подсъдимият е оправдан за конкретни нарушения на ЗДП и Наредба № 11/2001 г. по повдигнатото обвинение и да е извършил престъпление при независимо съпричинителство с подсъдимия С.. С решение № 20 от 25.01.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 413/2015 г. присъдата е изменена, като е отменено приложението на чл. 2, ал. 2 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационният протест и касационните жалби на частните обвинители са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Доводите срещу оправдаването на подсъдимия С. са били представени на вниманието и на въззивния съд, който ефективно ги е разгледал и отхвърлил с подробни и логични съображения. След собствен анализ на доказателствата е приел, че в конкретната фактическа обстановка отсъствието на възможност подсъдимият да предвиди вредните последици се явява обстоятелство, изключващо вината, поради което той не е проявил нито професионална непредпазливост по чл. 123 НК, нито деянието осъществява по-леко наказуемия състав на престъпление по чл. 122 НК. Съдът е достигнал до заключението, стъпвайки на установените по делото факти, а именно: че поначало при преместване на притежавания от дружеството багер върху платформата на товарния автомобил обективно е било възможно в случай на поставяне на стрелата на багера чрез максималното й прегъване височината на превозно средство да не надхвърля допустимия размер от четири метра съгласно чл. 5 от Наредба № 11/2001 г., т. е. товарният автомобил да не представлява извънгабаритно пътно превозно средство; че след като на 10.08.2012 г. е определил предстоящите задачи на работниците за деня във връзка със строителната дейност, осъществявана от дружеството и е провел ежедневния инструктаж по правилата за охрана на труда при товаро - разтоварни работи, в т. ч. на водача на автомобила, разяснявайки му отново и необходимостта да се следи за правилното поставяне на стрелата на багера под и на нивото на кабината, подсъдимият С. в качеството си на управител, възлагайки на назначения в дружеството шофьор да извърши превоза при тези условия, нито е знаел, нито е могъл да знае, че в процеса на последващо преместване на багера от първия работен обект на друг строителен обект, фактически товарът ще бъде неправилно разположен на платформата от багериста - св. Т., а водачът – подсъдимият Ц. няма да изпълни задължението си да провери съответствието на действителните габаритни параметри, в частност на височината, поради което транспортното средство ще се превърне в извънгабаритно при осъществяване на движение по пътя. Мотивирайки се по този начин съдът по същество не е констатирал при конкретно установената фактическа ситуация подсъдимият П. Г. С. съзнателно да не е изпълнил предявените изисквания по чл.11, т. 2 и чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. - проверка на разположението на товара и подаване на заявление за издаване на разрешително, поначало предвидени като предварителни условия за лицата, извършващи превоз с пътно превозно средство, чиито габаритни параметри със или без товар превишават допустимите максимални размери, установени в чл. 5. Въззивният съд грижливо е изпълнил процесуалните си задължения, като задълбочено е обсъдил и отхвърлил оплакването на прокурора за неправилно тълкуване на чл. 11, т. 2 от Наредбата, която не предоставяла възможност проверката да се възлага на друго лице, затова управителят на дружеството с предмет на дейност, включващ транспортни услуги, в случая подсъдимият С., да е бил длъжен лично да проверява разположението на товара. Аргументите, с които прокурорът го е поддържал, отново изтъкнати, макар по-общо в касационния протест, са неоснователни. На първо място, правната норма не съдържа забрана, когато даден превоз се извършва от юридическо лице управителят да натоварва други лица от дружеството да осъществят проверка (контрол) относно разположението на товара преди началото на движението на транспортното средство. На следващо място, с оглед установените по делото фактически положения, [фирма] не е предоставяло транспортна услуга на друго физическо или юридическо лице, както е подчертано в протеста. Всъщност е извършвало превозване на собствения си багер за нуждите на осъществяваната от дружеството строителна дейност. Идентичните по съдържанието си доводи, залегнали в жалбите на частните обвинители, следва да бъдат отхвърлени по същите съображения, които бяха изложени при разглеждането на протеста. Доводът на частните обвинители за вътрешно противоречие в мотивите не е развито в жалбата с конкретни съображения, а проверката не го и оправдава. Мотивите на въззивния съдебен акт не страдат от непълноти и логически противоречия в изложената аргументация, което позволява да се приеме, че процесуалните изисквания са били надлежно спазени. Пловдивският апелативен съд се е съгласил с позицията на първоинстанционния съд по отношение на наказанието на подсъдимия Ц.. Констатирал е превес на относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства (чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, обективно проявената критичност и съжаление, неподдържаната според техническите изисквания нормална височина на тролейбусната контактна мрежа в пътния участък) над обстоятелството, отегчаващо отговорността на подсъдимия (предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които водачът е бил санкциониран по административен ред). Наложеното наказание на подсъдимия Ц. за срок от две години лишаване от свобода и две години лишаване от право да управлява моторно превозно средство съответства на тежестта на престъплението и личността на дееца, съразмерно отговаря и на съвкупността от други обстоятелства, разкриващи специфични особености от неговото поведение, предхождащо управлението на извънгабаритното пътно превозно средство. Данните, които характеризират личността, проявена и чрез конкретно извършеното престъпление позволяват да се подкрепи извода на Пловдивския апелативен съд, че липсва стриктна необходимост от ефективно изпълнение на лишаването от свобода. Целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и чрез условното наказание при максимално дългия изпитателен срок от пет години. В съчетание с кумулативно определеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съвкупната санкция може да постигне както поправянето и превъзпитанието на дееца, така и предупредително възпиращото въздействие върху подсъдимия Ц. и останалите членове на обществото. Затова, няма явна несправедливост на наказанието, което да налага изменение на въззивното решение, поискано от частните обвинители. Предвид отсъствието на касационно основание, решението на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 25.01.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 413/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: