О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 234 гр. София, 28.03.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГТАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№443по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Лесотехнически университет – „Научно-изследователски сектор“ срещу определение №14 от 04.01.2023 г. по ч.гр.д.№3606/2022 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №264660 от 01.09.2022 г. по т.д.№2087/2020 г. на СГС, с което е върната въззивната жалба на Лесотехнически университет – „Научно-изследователски сектор“ срещу постановеното по делото решение №260501 от 26.07.2022 г. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Каква е доказателствената сила на разписка, удостоверяваща връчване от служител на съда на съобщение, ако в разписката има поправяне или добавки. Ответникът по частната касационна жалба Изпълнителна агенция по горите не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе с обжалваното определение въззивният съд е посочил, че за постановеното от първоинстанционния съд решение е изпратено съобщение до Лесотехнически университет – „Научно-изследователски сектор“, което е получено от процесуалния му представител адвокат К.. Установил е, че в разписката за получаване на съобщението, на мястото за попълване на дата на получаване, е използван коректор, върху отпечатъка от който е вписана дата 11.08.2002 г., което е удостоверено с подписа на адвоката и длъжностното лице призовкар. При това положение е достигнал до извод, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа, поради което следва да се съобрази материалната доказателствена сила на разписката и тъй като срокът за обжалване на решението е изтекъл на 25.08.2022 г., въззивната жалба, подадена след тази дата, се явява просрочена. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, настоящият състав намира, че формулираният в изложението правен въпрос е обусловил решаващата воля на съда. По този въпрос е формирана споделяна от настоящия състав практика на ВКС, разясняваща, че ако в един писмен документ са направени различни поправки: зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст и пр., без изрична уговорка от издателите, че това е извършено по общо съгласие, възниква несигурност относно действителната им воля, като въпросите относно това, кога те са подписали документа-след нанасянето на поправките или преди това, респективно дали са съгласни с тях или не, са фактически въпроси за автентичността на документа, обуславящ неговата доказателствена сила. В случая въззивният съд, в противоречие с посочената практика не е взел предвид, че в приложената по делото разписка е направена поправка на датата на получаване на съобщението до Лесотехнически университет – „Научно-изследователски сектор“, като първоначално написаната дата – 19.08.2022 г. е забелена с коректор и върху забелването е изписана дата – 11.08.2022 г., без обаче да е посочено, че това е направено по изрична обща уговорка, респективно без отбелязване кога и от кого е извършена поправката, поради което обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид липсата на други приложени по делото доказателства относно датата на връчване на съобщението, не може да се приеме, че преправеният текст, находящ се на голямо разстояние над подписите на получателя и длъжностното лице връчител, съответства на волята на подписалите го лица, респективно, че поправката е била извършена преди полагането на подписи и с полагането на последните, получилият съобщението адвокат и длъжностното лице връчител, са удостоверили общо съгласие за поправката. Ето защо въззивната жалба на Лесотехнически университет – „Научно-изследователски сектор“ се явява подадена в срок, поради което обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане следва да бъдат отменени, а делото върнато на СГС за администриране на въззивната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване определение №14 от 04.01.2023 г. по ч.гр.д.№3606/2022 г. на САС. ОТМЕНЯ определение №14 от 04.01.2023 г. по ч.гр.д.№3606/2022 г. на САС и потвърденото с него разпореждане №264660 от 01.09.2022 г. по т.д.№2087/2020 г. на СГС, с което е върната въззивната жалба на Лесотехнически университет – „Научно-изследователски сектор“ срещу постановеното по делото решение №260501 от 26.07.2022 г. Връща делото на СГС за продължаване на процесуалните действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.