4 Р Е Ш Е Н И Е № 213 София, 30.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 663 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА. Образувано е по молба на К. Г. С., [населено място], за отмяна по реда на чл. 47, т.2 и т.4 ЗМТА на арбитражно решение от 31.05.2016г. по арб.д. № 118/2016г. по описа на Арбитражния съд – [населено място]. Ищцата поддържа, че от връчената й на 02.02.2017г. покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 510/17г. при ЧСИ Н. М. е узнала за постановеното арбитражно решение, с което е осъдена да заплати на [фирма] сумата 1166,76 лева – главница по договор за заем SO-1337, сумата 798 лева – договорна лихва за периода от 28.07.2015г. до 28.11.2017г., сумата 3780 лева – неустойка поради непредставяне на обезпечение/банкова гаранция за периода от 28.07.2015г. до 28.11.2017г., ведно със законната лихва от 16.05.2016г. до окончателното плащане, както и разноски. Поддържа, че в сключения договор е предвидено, че споровете между страните ще бъдат внасяни за разглеждане от компетентния съд, т.е. гражданския държавен съд. Поради това счита, че е налице хипотезата на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА – липса на арбитражно споразумение между страните. Твърди, че въпреки това спорът е бил разгледан от Арбитражен съд – [населено място], като по арбитражното дело тя не е получавала никакви книжа, съобщения и призовки. С оглед изложеното поддържа, че е налице и основанието по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА. Моли арбитражното решение да бъде отменено и да й бъдат приъсъдени разноски. Ответникът [фирма] оспорва предявения иск. Твърди, че искът е предявен след изтичане на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА преклузивен срок, тъй като арбитражното решение е връчено на ищцата на 06.06.2016г. при отказ на нейния син – Н. С.. Сочи, че във формуляра за кандидатстване за заем ищцата е посочила като лице, с което се осъществява допълнителен контакт, именно сина си Н. С.. Излага и твърдения за неоснователност на предявения иск, като сочи, че на 20.05.2016г. чрез залепване на уведомление на постоянния й адрес на ищцата е връчена призовка за арбитражното дело, заедно с приложените книжа. Моли искът да бъде оставен без разглеждане, евентуално – да бъде отхвърлен като неоснователен, и да му бъдат присъдени разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичане на предвидения в закона срок. Ответникът се позовава на връчването на арбитражното решение при отказ на сина на ищцата. Така извършеното връчване е нередовно. Съгласно чл.46, ал.1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. С оглед на това несъгласието на лицето да приеме съобщението няма последиците на връчване при отказ по чл.44, ал.1, изр. последно ГПК. Възможността за връчване при отказ по реда на чл.44, ал.1 ГПК е предвидена само при връчване на адресата на съобщението. Предвид изложеното следва да се приеме, че ищцата е узнала за арбитражното решение с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 02.02.2017г. и, считано от тази дата, искът е предявен в предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен срок. Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./ е изменена разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В § 6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с §8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена ал.2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство, макар да е образувано преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред ВКС. След като към момента на влизане в сила на цитирания ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий и ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за отмяна по чл.47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и ВКС следва да постанови нищожността му, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, може да бъде изведен и от новата процесуалноправна разпоредба на чл.405, ал.5 ГПК /ДВ бр.8/2017г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. Доколкото тази процесуалноправна норма има незабавно действие, тя следва да намери приложение и по отношение на постановените преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на такова решение е в правомощията и на Върховния касационен съд, сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на закона. С постановеното арбитражно решение, предмет на настоящото дело, е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който ищцата в качеството си на кредитополучател има качеството „потребител” по смисъла на §13, ал.1 ДР на З., поради което и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017г./ спорът е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ чр.8/2017г./. Тъй като настоящото производство е висящо към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./, следва да бъде обявена нищожността на арбитражно решение 31.05.2016г. по арб.д. № 118/2016г. по описа на Арбитражния съд – [населено място], без да се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 260 лева – заплатена държавна такса. На основание чл.38 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. Л. Г. от САС адвокатско възнаграждение в размер на 651 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение 31.05.2016г. по арб.д. № 118/2016г. по описа на Арбитражния съд – [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на К. Г. С., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ап.10, адв. С. Г. сумата 260 лева /двеста и шестдесет лева/ - разноски за заплатена държавна такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на адв. С. Л. Г. [населено място], [улица], ет.4 ап.10 сумата 651 лева /шестстотин петдесет и един лева/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: