Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * договор за приватизационна продажба * произнасяне по непредявен иск * обезщетение за неизпълнение


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 4
С., 14,04,2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 913 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4362/20.VІІ.2009 г. на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, подадена против решение № 99 на П. апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 9.VІ.2009 г., постановено по гр. дело № 162/09 г.: за отхвърляне, като неоснователен /погасен по давност/, на иска на Агенцията, предявен срещу [фирма]-гр. Х. с предмет заплащане на сума в размер на 30 000 $, като дължимо обезщетение на основание чл. 10.2 от сключен на 2.VІІІ.1999 г. договор за приватизационна продажба на едно фотоателие в[населено място] – обособена част от имуществото на [фирма] – С..
Оплакванията на Агенцията касатор са за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати от П. апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
С определение № 264 от 1.ІV.2010 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да се окаже процесуално недопустимо.
В откритото с.з. пред настоящата инстанция страните по спора не са били представлявани, поради което меродавни са единствено оплакванията и доводите, развити в жалбата на касатора А..
Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на А. и след като извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК относно допустимостта, а също и по материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Касационната жалба на А. е основателна.
Обжалваното решение № 99 на П. апелативен съд, ГК, от 9.VІ.2009г. по гр. дело № 162/09 г. е недопустимо, тъй като е било постановено по непредявен иск.
Въззивната инстанция е приела, че е била сезирана с иск, който е квалифицирала „с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД”. Иск за търсене на неустойка срещу ответното [фирма]-гр. Х. обаче, бившата А. за следприватизационен контрол /сега А./ не е предявявала с исковата си молба с вх. № 14160/27.ХІ.2007 г. по описа на Х. ОС, по която е било образувано първоинстанционното гр. дело № 182/07 г. В мотивите на атакуваното въззивно решение се съдържа констатацията, че „към момента на окончателното плащане на цената по процесния договор – 19.ІІІ.2002 г., продавачът по същия, респ. А.-С., не се е позовал на нищожност на клаузата за разсроченото й плащане и неустойка от ответника не е претендирана по какъвто и за било начин, прочее същият не е бил уведомен за претенция за неустойка по процесния договор до датата на предявяване на иска м. ХІ.07 г.”. Но ако подобна претенция не е била въобще заявявана, недопустимо е било да се обсъжда основателността на защитното възражение на ответника за погасяването й по давност. То очевидно е имало друг предмет: обезщетението, чието присъждане Агенцията е претендирала на основание чл. 12 /във вр. чл. 10.2/ от приватизационния договор или нещо различно от неустойките, уговорени в следващата клауза на тази сделка. Вярно е, че съгласно чл. 111, б. „б” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват не само вземанията за неустойки, но и вземанията „за обезщетения от неизпълнен договор”. Вместо да зачете проведеното в процесния приватизационния договор последователно разграничение между двете и да съобрази надлежно формулираното в петитума на исковата молба искане на Агенцията за присъждане на „обезщетение за нарушение на чл. 10.2 от сключения договор, ведно със законната лихва върху него”, а също и онова което е било предмет на спора, разрешен с атакуваното пед него първоинстанционно решение, П. апелативен съд е отхвърлил всъщност непредявена претенция за неустойка, като погасена по давност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 270, ал. 3 във вр. чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро ГПК, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 99 на П. апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 9.VІ.2009 г., постановено по гр. дело № 162/09 г.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на П. апелативен съд, който да се произнесе по съществото на предявения от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол иск за присъждане на уговореното обезщетение по чл. 12 - във вр. чл. 10.2 от процесния приватизационен договор, сключен на 2.VІІІ.1999 г. между министъра на промишлеността и [фирма] –[населено място], като „дружество на работници и служители по чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП /отм./”, както и по защитното възражение на ответното [фирма]-гр. Х. за погасяване на претенцията за обезщетение от неизпълнен приватизационен договор с изтичане на тригодишна давност.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2














Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 913 по описа за 2010 г.