Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 03 юли 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Мина Топузова Румен Петров при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдията Капка Костова наказателно дело № 186 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Благоевград, срещу постановената от Благоевградския окръжен съд, втори въззивен състав, нова присъда № 5893 от 22 ноември 2017 година, по внохд № 296 / 2017 година, след частична отмяна в наказателно-осъдителната част и потвърждаване в останалата й част на присъда № 164 от 14 март 2017 година на Районен съд – гр. Петрич, по нохд № 401 / 2015 година по описа на този съд. В касационния протест са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а в изготвеното допълнение към него са изложени съображенията и доводите, които обвинителната власт намира, че ги подкрепят. Акцентът е поставен върху оплакването за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при установяването и оценката на фактите, предмет на доказване и най-вече – на обстоятелствата, свързани с участието на подсъдимия А. А. в осъществяването на инкриминираното деяние. Твърди се, че съдът неправилно и не по действителното им съдържание е оценил показанията на пострадалия Д. А. и в резултат е приел, че те не установяват по несъмнен и категоричен начин съпричастност на този подсъдим в извършване на престъплението. В протеста се сочи, че логичните, последователни и детайлни показания на пострадалия, преценени съобразно и останалите доказателства по делото – резултатите от извършеното от А. в хода на досъдебното производство разпознаване, констатациите от извършеното медицинско изследване и пр., позволяват безспорно да се установи участието на подс. А. в процесния грабеж. Отправя се искане за отмяна на въззивния съдебен акт в частта, в която А. А. е оправдан по повдигнатото му обвинение, респ. в частта, в която подс. З. е оправдан да е извършил деянието по чл. 198, ал. 1 от НК в съучастие с последния, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест при ангажираните в него отменителни основания и изложените в тяхна подкрепа доводи. Подсъдимият А. Ф. А. и упълномощеният му защитник - адвокат С. Н. от САК, участват лично в заседанието и изразяват становище за неоснователност на касационния протест. В представената писмена защита са наведени доводи в подкрепа на това становище. Подсъдимият В. Р. З., както и упълномощеният му защитник адв. Т. Г., редовно призовани, не се явяват. В писмена молба до ВКС защитникът заявява съгласие за разглеждане на касационното дело в тяхно отсъствие и излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на контролирания съдебен акт. В правото си на лична защита и в последната си дума подс. А. отправя молба за оставяне без уважение на касационния протест. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената по делото присъда, първоинстанционният съд е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите В. Р. З. и А. Ф. А. за това, че на 14. 07. 2014 година, около 21:00 ч., в района на дигата на река „С.“, в землището на [населено място], [община], в съучастие като съизвършители помежду си и с други неустановени по делото лица, са отнели чужди движими вещи – 950 евро с левова равностойност 1858. 04 лева, 70 лева и 1 бр. мобилен телефон марка „С.“ на стойност 20 лева, всичко на обща стойност 1948. 04 лева, от владението на Д. А. – гражданин на Б., живущ в Р. Ф., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, са осъдени на по три години лишаване от свобода всеки от тях, като по отношение на подс. А. изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият З. е признат за виновен и за това, че на същата дата и същото място, противозаконно е лишил от свобода Д. А., поради което и на основание чл. 142а, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подс. З. е определено общо наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от четири години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски. В производство, инициирано по жалби от защитниците на подсъдимите З. и А., въззивният съд е постановил атакуваната сега по касационен ред нова присъда, с която е отменил първоинстанционната присъда в частта й относно осъждането на подс. А., вкл. в частта за разноските по делото и вместо това го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение, а съобразно това е оправдал и подс. З. по обвинението да е извършил престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК в съучастие с подс. А. и във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, Потвърдил е присъдата в останалата й част. Върховният касационен съд намира касационния протест за допустим, тъй като е подаден от страна, която има право на това съгл. чл. 349, ал. 1 от НПК, в срока по чл. 350, ал. 1 от НПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол по чл. 346, т. 2 от НПК. Този извод не се повлиява от обстоятелството, че обвинението не е упражнило правото си на въззивен протест, тъй като постановената нова въззивна присъда решава по нов и различен начин въпросите за вината и отговорността на подсъдимия А.. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. В него изрично е посочено наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но изложените от представителя на обвинението доводи са свързани единствено с недоволството му от процесуалната дейност на контролираната инстанция по анализа на доказателствените източници. Наведените на стр. 2-4 от допълнението към протеста съображения представляват по-скоро собствен на автора му прочит на доказателствената съвкупност, отколкото съдържателно оспорване на дейността на съда по събирането, проверката и оценката на доказателствата. Независимо от това, при внимателния прочит на протеста се установяват действителните причини за недоволството на прокурора от атакувания съдебен акт и това позволява на касационната инстанция да извършила дължимата от закона проверка. А нейните предели са ограничени до ревизия на новата въззивна присъда само в оспорената част, по отношение на оспорилите я лица и на посочените в касационния протест основания и данните, които ги подкрепят, в случая – до законосъобразността на оправдаването на подс. А. при извършения от въззивния съд доказателствен анализ и наличието/липсата на допуснати от този съд съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствата, довели до различни изводи по фактите и по правото относно инкриминираните за този подсъдим действия. Частичното оправдаване на подс. З. е обвързано като последица от оправдаването на подс. А.. Касационна проверка извън посочените предели би била и недопустима, доколкото в останалата си част новата присъда, независимо от наименованието си, има характер на решение, с което се потвърждава първоинстанционната присъда. За да оправдае подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение, въззивният съд е извършил дължимата проверка на първоинстанционната присъда съобразно правилата на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, а въззивният съдебен акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. Мотивите на новата присъда са аналитични и убедителни и съдържат оценка на всички събрани по делото доказателства относно тяхната достоверност, относимост, взаимна връзка и противоречивост. Именно посредством спазването на процесуалните правила, контролираният съд е приел и подробно е обосновал извода си за недоказаност на инкриминираното по отношение на подс. А. деяние по изискуемия от закона несъмнен и безспорен начин. ВКС не намира причини да не сподели констатациите на съда, че от събрания по делото доказателствен материал не се изолира дори едно доказателство, което безспорно да сочи на участието на подс. А. в процесния грабеж. В хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие, първата инстанция е разпитала редица свидетели (на повечето от които вкл. частично е прочела и приобщила показанията им от ДП), но нито един от тях не е бил пряк очевидец на осъщественото в местността „П.“ престъпление. Както свидетелите В. М., И. А. и Н. К. – служители в бензиностанцията „Е.“ - [населено място], така и свидетелите С. Т., К. К., Е. К. и В. Б. – полицейски служители, пресъздават в устните си изявления изключително събития, развили се след извършването на престъпленията. За това кои точно са лицата, взели участие в грабежа, посочените свидетели не са имали лични възприятия, като част от тях възпроизвеждат само разказаното им от пострадалия и неговия племенник Д. Ф.. В действителност, предвид прякото си участие в извършеното спрямо него посегателство, Д. А. е единственият от разпитаните по делото лица, извън подсъдимите, който е имал преки и непосредствени впечатления от действията на участниците. Затова и неговите показания, дадени по реда на чл. 223 от НПК пред съдия на досъдебното производство (л. 31 – л. 34) и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, са централен и основен източник на преки доказателствени факти за случилото се. Те са оценени от съда по действителното им съдържание и съобразно останалите доказателства по делото, вкл. данните от извършения му медицински преглед. Правилна е преценката на въззивния съд, че показанията на пострадалия са логични, последователни и аргументирани, но от тях не може да се изведе по несъмнен начин участието на подсъдимия А. в упражненото по отношение на него насилие и в отнемането на инкриминираните вещи и пари. Свидетелят А. категорично заявява, че на мястото са се намирали четири или пет лица, сред които е бил и подс. А.. По отношение на конкретните действия на този подсъдим обаче свидетелят не е твърде ясен и категоричен в показанията си и това подробно е обсъдено и анализирано от въззивния съд (с. 6 – с. 7 от решението). Тезата за участие на А. не намира опора и в данните от извършените разпознавания и от медицинското становище за констатираните увреждания на пострадалия, съпоставени със съобщеното от него (пак там). Несъмнено, свид. А. изключително добросъвестно е изложил възприетите от него лица, действия и места, посочил е дори мястото на престъплението и е завел полицейските служители там. Но докато в показанията си и при разпознаването е категоричен за нанесените му от подс. З. удари и за взетите му от този подсъдим пари и документи, то за другото лице, за което твърди, че му е нанесло удар в областта на устата, не дава конкретно описание, нарича го с името „Б.“ или го назовава като „вторият“ българин. При разпита си във връзка с извършеното разпознаване, посочва подс. А. единствено като лицето, пътувало с тях от С. и седяло до шофьора (подс. З.), но не го свързва с човека, участвал в извършения спрямо него грабеж, а в медицинското становище за извършения му преглед, не се съдържат данни за рани или кръвонасядания в областта на устата. При изложените съображения, настоящата инстанция намира подадения касационен протест за неоснователен, а атакуваната нова въззивна присъда за правилна и законосъобразна. Изводите на въззивния съд по фактите относно участието на подс. А. в случилото се през инкриминираната вечер, са формирани върху надлежна доказателствена основа и в резултат на пълен и точен анализ на всички доказателствени източници. Поради това, изводът на въззивния съд за липса на достатъчни по обем и категоричност доказателства, обосноваващи единствено възможни и несъмнени констатации за участие именно на подс. А., заедно с подс. З. и други неустановени по делото лица, в упражненото насилие и в отнемането на парите и вещите на пострадалия А., може да бъде оценен само като правилен и следва да бъде споделен. При това положение, ВКС не намира основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на постановената по отношение на подс. А. оправдателна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Що се касае до изложените от защитника на подс. З. в писмена молба и извън срока по чл. 350, ал. 1 от НПК съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановените по делото съдебни актове, те няма как да получат надлежен отговор в рамките на настоящата проверка, инициирана само от представителя на обвинителната власт и само в частта на нова въззивна присъда. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 5893 от 22 ноември 2017 година, по внохд № 296 / 2017 година на Благоевградския окръжен съд, втори въззивен състав, с която частично е отменена в наказателно-осъдителната част и потвърдена в останалата й част присъда № 164 от 14 март 2017 година на Районен съд - Петрич, постановена по нохд № 401 / 2015 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.