6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 165/16 г.
СОФИЯ 03.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 98/2016 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 6264 от 03.09.2015 г. по гр.д. № 2782/2014 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 03.10.2013 г. по гр.д. № 12213/2015 г., с което е допусната съдебна делба между съделителите С. И. Б., А. П. Г., Д. Н. Г., К. И. И. и И. И. И. на недвижим имот, представляващ югозападна едноетажна къща - близнак, ведно с припадащите се на сградата идеални части от дворното място, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1806, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ от 696 кв.м, при следните квоти: ¼ ид. част за С. Б.; ¼ ид. част за А. Г. и ¼ ид. част за Д. Г., 1/8 ид. част за К. И. и 1/8 ид. част за И. И..
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса приложими ли са постановките на т.1, б.”д” и „е” от ППВС № 2/ 82 г. в случаите, когато в съсобствен урегулиран поземлен имот въз основа на учредено право на строеж съсобствениците са изградили две или повече самостоятелни сгради, изключени от съсобствеността.
Жалбоподателката С. И. Б. поддържа, че неправилно въззивният съд е приел дворното място в случая да е със статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като идеални части от него принадлежат на различни лица и поради това не следва режима на сградите и отделните обекти в тях.
Ответниците по касация А. Г. и Д. Г. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. По отношение на процесното дворно място намират приложение постановките на ППВС № 2/82 г., доколкото по делото е безспорно установено, че в имота е създадена хоризонтална етажна собственост с оглед наличието на две сгради, индивидуална собственост на различни собственици на терена.
Ответниците К. И. и И. И. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делба по настоящото дело са югозападна едноетажна къща- близнак с тавански етаж и мазе, ведно с ½ ид. част от поземления имот с идентификатор 68134.4327.1806, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], в който е изградена. Страните по делото С. И. Б., А. П. Г., Д. Н. Г., К. И. И. и И. И. Б. се легитимират като съсобственици на сградата по силата на направени в тяхна полза завещателни разпореждания съответно от Л. Т. Н., поч. през 1997 г., и В. Ц. Н., поч. през 2011 г.
Спорен между страните е въпросът дали дворното място е със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, който е от значение за това следва ли да се допусне делба на същото, между кои лица и при какви права.
Със саморъчно завещание от 06.09.1996 г. Л. Т. завещал на А. Г. и съпруга й Д. Г. ½ ид. част от югозападната къща - близнак. Въззивният съд е приел, че с построяването в съсобственото дворно място на две самостоятелни жилищни сгради, принадлежащи на различни лица, е възникнала т. нар. ”хоризонтална етажна собственост”, поради което земята има статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. Затова, макар в саморъчното завещание да не е посочено, че наред със жилищната сграда се завещава и правото на собственост върху дворното място, то като обща част следва собствеността на главната вещ и следователно, по силата на това завещателно разпореждане, А. Г. и Д. Г. са придобили по ¼ ид. част от жилищната сграда - югозападен близнак, ведно със същата идеална част от припадащата се на сградата идеална част от дворно място. Като се е позовал на т.1, б.”д” от ППВС № 2/ 82 г., съдът е направил извод, че наличието на хоризонтална етажна собственост обуславя недопустимост на делбата на съсобствения УПИ, като следва да се допусне делба между съделителите само на сградата – югозападен близнак, ведно с припадащата се към тази сграда част от терена.
В т.1, б. ”д” от ППВС № 2/ 82 г. е прието, че е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, които са и съсобственици на парцела. Приема се, че в тези случаи се създава положение, сходно с етажната собственост, при което теренът е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Недопустимостта на делбата на съсобствения имот в тази хипотеза не е обусловена от способа, чрез който съсобственикът е придобил индивидуална собственост върху сградата - чрез реализиране на отстъпено право на строеж, чрез прехвърляне на собственост върху вече построена сграда, по давност, чрез делба и пр. Цитираното разрешение е основано на разпоредбата на чл. 38, ал.3 ЗС и е приложимо при делба между съсобствениците на самостоятелните обекти в режим на етажна собственост, но не изключва възможността когато предмет на делбата е отделен обект в тази собственост, да се допусне делба на припадащата се към този обект част от дворното място.
В своята практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че дворното място ще е обща част само ако е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на терена.
Настоящият случай не е такъв. Първоначално дворното място е придобито чрез договор за покупко- продажба в съсобственост от три лица- Н. М., В. М./ Н./ и П. М.. В имота е била построена едноетажна жилищна сграда - близнак, в която по силата на учреденото от съсобствениците на терена право на строеж югозападното жилище е станало индивидуална собственост на В. Н., а югоизточното - на П. М.. Към момента на закупуване на земята и на построяване на сградата В. Н. е била в брак с Л. Т. Н.. Бракът им е прекратен със смъртта на съпруга през 1997 г., т.е. при действието на СК от 1985 г., поради което придобитата от В. Н. 1/3 ид. част от дворното място и югозападната къща е станала съпружеска имуществена общност между нея и съпруга й Л. Н.. Надежда М. е учредила право на строеж на останалите съсобственици, но самата тя не е придобила самостоятелен обект от етажната собственост. През 1975 г. тя се е разпоредила с притежаваната от нея 1/3 ид. част от земята чрез дарение при равни права в полза на В. Н. и на П. М.. Придобитата на това основание от двамата съсобственици по 1/6 ид. част е станала тяхна лична собственост.
Изложеното налага извод, че както към момента на възникване на ЕС през 1961 г., така и след извършеното от Надежда М. разпореждане с притежаваната от нея 1/3 ид. част от дворното място, не е налице пълно съвпадение между съсобствениците на терена и етажните собственици, което изключва възможността дворното място да се третира като обща част на етажната собственост по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. Когато някой от съсобствениците на терена не притежава отделен обект в съсобственото дворно място, не може да се приеме, че то е изгубило самостоятелния си характер и се е трансформирало в обща част, предназначена да обслужва сградите в режим на етажна собственост. В тази хипотеза, независимо че са и съсобственици на терена, общо съпритежание на етажните собственици е само правото на строеж, по отношение на което обемът на правата им се определя по правилото на чл. 40 ЗС, докато теренът остава в съсобственост между всички съсобственици, включително непритежаващите самостоятелен обект, при квоти, определени от придобивното им основание. Наличието на етажна собственост в имота, в която двамата съпрузи притежават в режим на СИО самостоятелен обект, не е основание за трансформиране на личната собственост на единия съпруг върху земята в съпружеска имуществена общност.
Предвид изложеното, неправилно въззивният съд е приел, че по силата на съставеното от Л. Н. саморъчно завещание съделителите А. и Д. Г. са придобили, освен по ¼ ид. част от жилищната сграда- югозападен близнак, и по ¼ ид. част от припадащата се на тази сграда дворно място, тъй като то е обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и следва собствеността на главния обект. Волята на завещателя е била да се разпореди за след смъртта си само с притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху сградата, каквато възможност допуска разпоредбата на чл. 63 ЗС. При откриване на наследството на Л. Н. последният е притежавал 1/6 ид. част от дворното място /съпрузите са били съсобственици в режим на СИО на 1/3 ид. част от парцела/, която е придобита по наследяване /чл. 9, ал.3 ЗН/ от неговата съпруга В. Н.. По този начин към момента на смъртта си по наследяване и на собствено основание същата се легитимира като собственик на ½ ид. част от дворното място, ведно с ½ ид. част от къщата - югозападен близнак. Половината от това имущество В. Н. е завещала на племенниците си И. И. и К. И., а другата половина - на С. Б.. Или съсобственици на ½ от дворното място, което е предмет на иска за делба, са само съделителите С. Б., И. И. и К. И.. По завещание, направено от Л. Н., съделителите А. и Д. Г. не са придобили идеална част от дворното място, а само от жилищната сграда, ведно с право на строеж. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, което съставлява касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е допусната делба на съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1806, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ от 696 кв.м, припадащи се на построената в него югозападна едноетажна къща - близнак, между съделителите С. Б., А. Г., Д. Г., К. И. и И. И.. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, на основание чл. 293, ал.1 ГПК спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като се допусне делба на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1806, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ от 696 кв.м, между съделителите С. Б., К. И. и И. И., при права ½ ид. част за С. Б., 1/4 ид. част за К. И. и 1/4 ид. част за И. И., а по отношение на А. П. Г. и Д. Н. Г. искът за делба на тази идеална част от терена следва да се отхвърли.
Останалата ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1806, собственост на наследниците на П. Ц. М., не е предмет на иска за делба.
В частта, с която е допусната делба на югозападна едноетажна къща - близнак, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1806, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 6264 от 03.09.2015 г. по гр.д. № 2782/2014 г. на Софийски градски съд в ЧАСТТА, с която е допусната делба на съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1806, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ от 696 кв.м, като припадащи се на построената в него югозападна едноетажна къща - близнак, между съделителите С. И. Б., А. П. Г., Д. Н. Г., К. И. И. и И. И. И., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между съделителите С. И. Б., К. И. И. и И. И. И. на следния недвижим имот: ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1806, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ от 696 кв.м, при права ½ ид. част за С. Б., 1/4 ид. част за К. И. и 1/4 ид. част за И. И..
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1806, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ от 696 кв.м, по отношение на съделителите А. П. Г. и Д. Н. Габровлийски.
В частта, с която е допусната делба на югозападна едноетажна къща - близнак, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.4327.1806, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |