Р Е Ш Е Н И Е № 341 гр. София, 08 август 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИВАН НЕДЕВ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……..….….Даниела Околийска.....…и в присъствието на прокурора……….…….….Антони ЛАКОВ…………....…….…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 900 по описа за 2012 г. Производството е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Добрич срещу нова присъда, постановена по внохд № 79/12г. на Окръжен съд гр. Добрич, с която била отменена присъдата на Тервелски районен съд, постановена по нохд № 19/11г., с която подсъдимият Е. С. Х. бил признат за виновен по чл.331, ал.3 пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК за което му било наложено наказание „пробация” с двете задължителни мерки за срок от шест месеца. С постановената нова въззивна присъда подсъдимият Х. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В протеста се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че окръжният съд е допуснал процесуално нарушение при оценката на доказателствения материал, като е дал вяра на едни и игнорирал други доказателства, все в подкрепа на оправдателната теза. Предлага се отмяна на присъдата и постановяването на нова присъда, с която подсъдимият се признае за виновен по обвинението. Пред касационния съд представителят на ВКП не поддържа протеста и счита жалбата на гражданския ищец и частен обвинител за неоснователна. Срещу присъдата е постъпила също касационна жалба от адв. С. Г. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител С. Б., с оплакване по чл.348, ал.1 и 2 от НПК. От същата е постъпило допълнително изложение, в което се излагат аргументи за неправилна преценка на доказателствения материал от страна на въззивния съд и неоснователно кредитиране на дадените от подсъдимия обяснения в съдебната фаза. Настоява се присъдата на окръжния съд да се отмени и се остави в сила тази на районния съд. Пред касационната инстанция гражданският ищец и частен обвинител не се явява и не се представлява. От адв. Г. е постъпило писмено изложение в което доводите за допуснато съществено нарушение на процесуални правила при оценката на доказателствения материал се доразвиват. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда на Районен съд гр. Тервел, постановена по нохд № 19/11г., подсъдимият Е. С. Х. бил признат за виновен в това, че на 26.08.2010г. около 20.40 ч. в [населено място], [община], като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и можел да ръководи постъпките си, по непредпазливост запалил чужд имот – постройка тип „навес”, като в резултат на това последвали значителни вреди в размер на 6 695.60 лв. за собственика С. Б. Б., поради което и на основание чл. 331, ал.3, пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.4 и чл. 55 от НК му било наложено наказание „пробация” с пробационни мерки : ”задължителна регистрация но настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимият Е. С. Х. бил осъден да заплати на С. Б. Б. сумата от 6 695.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените по делото разноски, включително и тези от частния обвинител. Присъдата била обжалвана от подсъдимия Х. пред Окръжен съд гр. Добрич. С присъда № 9 от 03.04.2012г., постановена по внохд № 79/2011г. по описа на същия съд, подсъдимият Х. бил признат за невинен и оправдан. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадените протест и жалба за основателни. Както при разглеждането на делото в първата инстанция, така и на въззивното съдебно следствие са били събрани доказателства, относими към изясняването на релевантните факти. Оценката на доказателствения материал обаче е извършена от въззивния съд в нарушение на принципите на чл.14, ал.1 от НПК. За да постанови оправдателна присъда, окръжният съд е приел, че депозираното от подсъдимия самопризнание пред съдия относно авторството на деянието не се подкрепя от други доказателства, поради което не може да бъде поставено в основата на осъдителна присъда. Направена е и констатация, че присъдата на районния съд почива на предположения. Така направените изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени предвид на това, че е нарушен посоченият по горе принцип за обективно и всестранно изследване на събраните по делото доказателства. Дадените от подсъдимия обяснения пред съдия на досъдебното производство за причината, поради която влязъл в двора на пострадалия, а именно, за да вземе гълъби от гълъбарника, фактът на вземане на гълъби около седмица преди и по време на пожара, както и продажбата им на св. Е. Ю. се потвърждават от показанията на последния и от тези на св. Е. М.. Предадените с протокол за доброволно предаване от св. Ю. четири гълъба са били върнати на пострадалия Б., който категорично в свидетелските си показания ги е разпознал като свои. Заявеното от подсъдимия относно вземането на двата гълъба непосредствено преди пожара кореспондира с показанията на св. Б., който е открил липсата им в деня след пожара и с тези на св. Ю., който ги е купил в същия ден. Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че в тази насока липсват доказателства и това не е отразено в обвинителния акт. Липсата на повдигнато обвинение за кражба не е от естество да игнорира изясняването на релевантни факти, свързани с обвинението – причина за проникване на подсъдимия в двора на пострадалия и начина на възникване на пожара. Извън вниманието на въззивната инстанция е останал и фактът, че съобщеният от подсъдимия начин на запалване – чрез изхвърляне на незагасена цигара, довела до запалване на слама, кореспондира със заключението на пожаро - техническата експертиза, която е дала заключение, че причина за пожара е външен огнеизточник, който, както е уточнено от експерта в заседанието на първоинстанционния съд, може да бъде цигара или клечка кибрит. Вътрешните противоречия в обясненията на подсъдимия, който от една страна заявил, че след вземането на гълъбите видял запалването, което го уплашило и мотивирало да избяга, а от друга самото вземане на гълъбите му отнело две минути, са били изтълкувани логически неправилно. След като според устните разяснения на експерта, изготвил пожаро - техническата експертиза, пламъчното горене възниква около 10 минути след попадане на цигарата в сламата, а подсъдимият е видял това, то очевидно отнемането на гълъбите не е било извършено за по- кратко време. Основен довод, поради който въззивната инстанция е приела обясненията на подсъдимия от досъдебното производство за недостоверни е невъзможността последният да изхвърли цигара на такова разстояние от гълъбарника до сушилнята, която да причини пожар. Въпреки наличието на противоречие в това отстояние между писменото доказателствено средство – скицата към протокола за оглед на местопроизшествие ( 15.50 м.) и показанията на св. Б. (40 – 50 м.), въззивният съд е приел за меродавно второто, без да изложи мотиви за това. Изясняването на точното разположение и предназначение на постройките в двора на пострадалия Б. (вкл. наличие на вътрешни прегради и порти) и отстоянията между тях е следвало да бъде извършено чрез възлагането на съответна инженерна експертиза. Така допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила обуславя отмяната на постановената присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Следва да се проведе и съдебно следствие, при което да бъдат изпълнени дадените в мотивите на настоящото решение указания. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.4 и ал.3, т.2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова присъда, постановена по внохд № 79/12г. на Окръжен съд гр. Добрич. ВРЪЩА делото на Окръжен съд гр. Добрич за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на закрито заседание по допускане на доказателства по чл.327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: