Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр.София, 14 април 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 97 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. К. срещу нова въззивна присъда на Софийски окръжен съд от 6.10.14 г, по ВНОХД № 261/14, с която е отменена първоинстанционна оправдателна присъда на Районен съд, И., № 38 от 18.03.14 г, по НОХД № 279/13, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 2.11.2012 г до 5.11.2012 г, в [населено място], обл. Софийска, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на стойност 1 276, 80 лв, от владението на съответното длъжностно лице на [фирма] / в ликвидация /, представляващо собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: че осъдителната присъда е постановена от въззивния съд, въпреки че представителят на прокуратурата не е поддържал протеста, че обвинителният акт е изготвен в разрез с процесуалните изисквания и ТР № 2/02 ОСНК ВКС, че в мотивите на обжалваната присъда не са изложени доказателствата, които обвързват подсъдимия с извършеното престъпление, че не са обсъдени аргументите на защитата, оборващи обвинителната теза, че неправилно е оценено значението на веществените доказателства, че в основата на осъждането са поставени заключения на експертизи, установяващи сходство на изследваните обекти, че изводът за несъмнена доказаност на обвинението е изведен в противоречие с чл. 303, ал. 2 НПК, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде отменена осъдителната присъда и жалбоподателят да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не вземат становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Обвинителният акт отговаря на изискванията по чл. 246 НПК, респективно, на ТР № 2/02 ОСНК ВКС. В обстоятелствената му част надлежно е очертан кръгът от фактически обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието, което е дало възможност на подсъдимия да организира защитата си. Налице е съответствие между фактическото и юридическо обвинение, тъй като са изложени фактите, имащи отношение към елементите от състава на престъплението, включително и квалифициращите такива, и е посочена правната квалификация на деянието. Ето защо, доводът за допуснато нарушение при изготвянето на обвинителния акт е неоснователен и не следва да бъде уважен. Въззивната инстанция се е произнесла по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия, в какъвто случай е разполагала с правомощието да отмени оправдателната присъда и да признае подсъдимия за виновен. Съгласно процесуалния закон, прокурорът пледира по изхода на делото по вътрешно убеждение, а съдът не е обвързан от процесуалната позиция на прокурора, тоест, изявлението на прокурора, че първоинстанционния акт е правилен, а протестът неоснователен, не обвързва съда в преценката си дали да уважи протеста. Следователно, при наличие на протест, който не е оттеглен, съдът може да пререши въпроса за отговорността на подсъдимия и като е процедирал по този начин, окръжният съд не е нарушил процесуалния закон. Не е налице и релевираното нарушение при анализа на доказателствата. Предмет на престъплението е трансформаторно масло, отнето от трансформатор. При съвкупната преценка на доказателствените източници изводът на въззивния съд, че следва да отмени оправдателната присъда и да постанови осъдителна такава, е правилен и се споделя от настоящата инстанция. В мотивите към обжалваната присъда са изложени обстойни аргументи в насока на това, че е събрана съвкупност от косвени доказателства, сочещи на единствено възможен правен извод, а именно, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. В тази насока от значение е следното: При огледа на местопроизшествието са намерени личните документи на подсъдимия и смарт карта на негово име. От дома му са иззети текстилни ръкавици с гумено покритие със следи от частично изпарена нафта, както и пластмасов прозрачен маркуч със следи от нафта. От лекия му автомобил е иззето парче от текстилна постелка на багажника, върху което е открито минерално масло със състав, сходен на този от минералното масло на трансформатора. От местопроизшествието е иззета трасологична следа от ръкавица и течност, източена от трансформатора. Трасологичната експертиза е установила, че намерената на местопроизшествието следа е оставена от средния пръст на дясна ръкавица, идентична на тази, иззета от жилището на подсъдимия. ФХЕ е изяснила, че намиращата се в трансформатора течност е минерално масло. Неоснователно се възразява срещу процесуалната стойност на експертните заключения, ползвани при формиране на вътрешното убеждение. Вещите лица са дали отговор на поставените въпроси, въз основа на достиженията от съответните научни области / експертното заключение поначало представлява извод на лица със специални знания, направен от едни известни факти, за други, неизвестни факти /. Следователно, изразът „сходство” на изследваните вещества / по ФХЕ / е научен термин от областта на физиката и химията и се различава от „сходството” в процесуалния смисъл, което е свързано със забраната да се извършва доказване по сходни факти / по настоящето дело тази забрана не е нарушена /. Подсъдимият се е възползвал от правото си да откаже даване на обяснения в процеса, поради което той не е представил версия за инкриминираните събития. Според защитата, по неизвестен начин неговите лични документи са се озовали на местопрестъплението. Въззивният съд е обсъдил този довод и правилно е отбелязал, че не са събрани доказателства в тази насока, а, и отделно от това, при формиране на доказателствените си изводи е ползвал и другите косвени доказателства, съвкупно подкрепящи обвинителната теза. СОС е дал правилен отговор и на наведените от защитата възражения срещу основателността на подадения протест, поради което неоснователно се твърди, че в мотивите към обжалваната присъда не се съдържат съображения в този смисъл. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че липсва релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти сочат на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК и такава е възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / липсва осъждане за несъставомерно деяние /. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. От една страна, касае се за висока степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от настъпилите вредни последици / нарушено електроснабдяване /, и от немалкия стойностен размер на предмета на престъплението. От друга страна, висока е и степента на обществена опасност на дееца, който е осъждан и за него са събрани отрицателни характеристични данни. С оглед на изложеното, определеното на подсъдимия наказание към абсолютния минимум на санкцията по чл. 195, ал. 1 НК не само не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, а се явява занижено / в тази насока може да бъде направена единствено констатация, тъй като касационното производство се води само по жалба на подсъдимия /. Ето защо, неоснователно се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, респективно, не са налице условия за смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя, което би било мислимо при хипотезата на чл. 55 НК, която, в случая, липсва. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Софийски окръжен съд от 6.10.2014 г, по ВНОХД № 261/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: