2 РЕШЕНИЕ N 202 С.,09,12,2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретар: Наталия Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева т.дело N600/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. Д. С. К. от [населено място] е подал касационна жалба против решение №404 от 12.03.2012г. по гр.д. 2564/11г. на Софийски апелативен съд. Касаторът е изложил оплаквания за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт- основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. По-конкретно е поддържал, че по делото не е било установено, че издадената от ответника запис на заповед е обезпечавала акцесорно задължение по договор за заем. Поддържано е още, че правно необосновано въззивният съд е приел за установена връзката между менителничния ефект и договора за заем, тъй като такъв извод не следва от чл.4 от същия договор, представен от ответника. Страната счита, че след като е представила редовен от външна страна запис на заповед, ответникът е бил длъжен да докаже възраженията си по него и след като не е направил това, то иска е отхвърлен неправилно. Ответникът по касация- К. К. Б. от [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №639 от 10.07.2014г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с противоречие с т.17 на ТР ОСГТК №4/13г. по въпросите - „ Подлежи ли на доказване връзката на записа на заповед като абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието с конкретно каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект и как в тези случаи се разпределя доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.422 ГПК” Касационната жалба е основателна. С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 10.05.2011г. по гр.д. №247/2009г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявения от Д. С. К. против К. К. Б. иск с правно основание чл.422 ГПК- за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата 140 000евро, въз основа на запис на заповед от 22.12.2006г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в случая ищецът не е поддържал каузално правоотношение за обезпечението, на което е издаден процесния запис на заповед, но тъй като релевираното възражение на противната страна е за неговата безпаричност, с оглед твърдението, че не са му били предоставени парични средства по договора за заем, то в тежест на ищеца било както да посочи каузалното правоотношение във връзка, с което е издаден менителничния ефект, така и да докаже пораждане на задължение по това каузално правоотношение. Направен е извод, че след като ищецът не е доказал наличие на каузално правоотношение- договор за заем, за обезпечаване лихвата, на който е издаден записа на заповед, то иска правилно е бил отхвърлен. Така възприетото за неоснователност на иска е неправилно, поради противоречието му с приетото с т.17 на ТР ОСГТК №4/13г.,съгласно което ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането, по която е предявил иска по чл.422 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с които е издаден записа на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото на чл.154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право. В мотивите към обсъжданата т.17 на ТР №4/13 е прието, че ищецът – кредитор и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника. Следователно, в разглеждания случай, въвеждайки кауза- договор за заем и поддържайки, че не е получил договорената по този заем сума, а процесния запис на заповед е издаден в обезпечение на лихвите по така договорения заем, ответникът носи доказателствена тежест за установяване на тези твърдения. Ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед. С оглед обсъдените по-горе мотиви на въззивния съд, приел неоснователност на иска, поради това, че ищецът не е установил каузално правоотношение основано на твърдяния от ответника – заем, е допуснал противоречие с така установената задължителна практика. Фактически необосновано съдът е приел, че първостепенния съд е основал своето решение на доказателства, установяващи недоказаност на вземането при редовен менителничен ефект. Възражението на ответника се е основавало на твърдението му, че между страните е бил сключен договор за заем в размер на 220 000евро на 22.12.2005г., като процесния запис на заповед е обезпечавал вземане за лихви по този заем и тъй като ищецът не изпълнил задължението си да предостави заемната сума, то и не се установява дължимостта на лихвата, дължима от него. За да премине доказателствената тежест у ищеца, който следва да установи с оглед реалния характер на договора за заем, че е предоставил договорената сума, то следва ответникът направил възражението да докаже връзката между процесния запис на заповед и твърдяния договор, задължението, по който е поддържал че се обезпечава с менителничния ефект. В случая такава връзка не е установена – представен е договор за заем от 22.12. 2005г., в чийто чл.4, от който ответника извежда тази връзка, е уговорено общо, че заемополучателят дължи лихва върху заемната сума по споразумение между страните. Липсва установеност, обаче за наличие на такова споразумение. То не се съдържа и в договора за заем, по който единственото уговорено обезпечение е учредяването на договорна ипотека. Липсват каквито и да било доказателства, че изобщо е налице споразумение относно конкретния размер и падеж, поради което и с оглед различните падежи на записа на заповед и дължимостта на заемната сума, уговорена с договора, такава връзка не може да бъде изведена от представения от ответника договор за заем. Други доказателства, установяващи твърдяната от ответника кауза, с оглед, която е издаден ефекта не са ангажирани. Следователно, като не е доказал връзката между извадения запис на заповед и твърдяното каузално правоотношение - договор за заем между страните, ответникът не е установил основателността на своето правозащитно възражение. Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а по същество предявеният иск бъде уважен. На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед представения списък по чл.80 ГПК от касатора, както и във връзка с осъщественото доказване по отношение на претендираните по списъка суми, на същият следва да се присъдят разноски в размер на 5355.45лв.за всички съдебни инстанции. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №404 от 12.03.2012г. по гр.д. 2564/11г. на Софийски апелативен съди и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Д. С. К. против К. К. Б.,че К. К. Б. дължи на Д. С. К. сумата 140 000евро по запис на заповед от 22.12.2006г с падеж 30.06.2007г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 18.06.2008г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА К. К. Б. да заплати на Д. С. К., сумата 5355.45лв. – разноски за всички съдебни инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: