Р Е Ш Е Н И Е   № . 204   София,  16.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 06.11.2009 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                                ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                        МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                                          при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 813 /2008 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД ”А”О. ,гр. София против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 297 от 21. 07.2008 год., по гр.д. № 258/ 12.05.2008 год., с което при условията на чл. 208, ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор, като ищец иск по чл.71 ТЗ срещу ТД ”Ф” А. , гр. П. за правото му да бъде вписан в книгата на акционерите, като притежател на 35 000 бр. поименни акции с право на глас от капитала на ответното ТД. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му в съответствие с процесуалното правило на чл.281, т.3 ГПК. Касаторът твърди, че изграденият от въззивната инстанция краен правен извод, според който при липса на надлежно възникнало между страните членствено правоотношение, породено от отсъствие на валидно извършено джиросване на акции в полза на ищеца, последният не е активно материалноправно легитимиран по иска с правно основание чл.71 ТЗ за защита акционерното му участие в ответното ТД, е необоснован и в противоречие с нормите на ТЗ, касаещи режима на прехвърляне на акции и на временни удостоверения. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: С определение № 337/ 19.06.2009 год., по т.д. № 813/2008 год. на ВКС, постановено преди ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, касационната жалба на ТД ”А”О. , гр. С. е възприета за процесуално допустима, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност и касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния изход от спора въпроси на материалното право- за правната същност на временните удостоверения, издавани от А. и дали прехвърлянето с джиро на удостоверените със същите акции има за своя правна последица прехвърляне и на самите временни удостоверения е в противоречие с променената след настъпилото изменение на чл.187, ал.3 ТЗ трайна практика на ВКС, изразена в приложените с касационната жалба решения: 292/2004 год. по гр.д. № 1021/2003 год. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.; 137/2005 год. по гр.д. № 635/2003 год. на І-во отд. на ТК; № 1860/2001 год. по гр.д. № 478/2001 год. на V-то г.о. на ВКС; № 1067/2008 год. по т.д. № 638/2007 год. на ІІ-ро т.о.. Разгледана по същество, допуснатата до касационен контрол касационна жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел за недоказано, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК доказателствената тежест в процеса, твърдението на ищеца „А” О. , че притежава 35 000бр. поименни акции от капитала на ответното АД. Поради отсъствие на изискуемото се членствено правоотношение между страните въззивният съд е отрекъл и активната материалноправна легитимация на ищеца по иска с правно основание чл.71 ТЗ, позволяваща му успешно да реализира защитата си като акционер, чрез осъждане ответника да впише в книгата на поименните акционери подлежащите на вписване обстоятелства, едно от които, съгласно чл.179 ТЗ се явява самото му акционерно участие. При обосноваване на този краен правен извод решаващата инстанция се е позовала на липсата на валидно осъществено прехвърляне на съответния брой налични поименни акции с право на глас от капитала на ответното А. на ищеца . Изложени са съображения, че доколкото в чл.187 ТЗ законодателят ясно е разграничил прехвърлянето на временните удостоверения, издадени от А. до издаване на съответните акции, от прехвърляне на самите поименни акции- чл.185, ал.2 ТЗ, то обстоятелството, че последните към момента на прехвърлянето им на ищеца не са реално съществували в правния мир, тъй като не са издадени от АД- ответник с разпоредените от чл.183, ал.1 ТЗ техни реквизити, се отразява на действителността на сключените сделки по джиросването им, които се явяват нищожни поради липса на предмет - чл.26, ал.2 ЗЗД. Решението е неправилно. Основателно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон- чл.187, ал.2 и ал.3 ТЗ, във вр. с чл.185, ал.2 ТЗ. Вярно е, че според правната доктрина и непротиворечивата съдебна практика временното удостоверение, материализиращо правото на акционера да получи записаните акции след представянето му, макар и да замества последните до момента на издаването им от съответното А. и да отговаря по съдържание на тях, не се идентифицира със същите. Това, обаче не означава, че когато предмет на прехвърляне са посочените във временно удостоверение поименни акции, сделката е нищожна, поради невъзможен предмет- чл.26, ал.2 ЗЗД, обоснован с липса на тяхното реалното съществуване в правния мир, както неправилно е счел Пловдивският апелативен съд, възпроизвеждайки почти дословно мотивите на решение № 134 от 09.03.2004 год., постановено от ВКС, ТК по т.д. № 882/2003 год. и тези на решение №137 от 31.03.2005 год., по гр.д. № 635/2003 год. на ВКС,ТК, без да вземе предвид новелата на ал.3 на чл.187 ТЗ, в редакцията на нормата, публикувана в ДВ бр.104/11.12.2007 год. и разпореденото от § 15, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ обратно действие на същата. Следователно сама по себе си липсата на издадени от ответното А. към релевантния за спора момент- датите на отделните джира акции, при създадената законодателна промяна на чл.187 ТЗ, няма за своя правна последица недействителност на прехвърлителните сделки, въз основа на които ищецът претендира да е акционер в ответното А. и това становище е изрично застъпено и в решение № 145 от 19.05.2008 год., постановено по т.д. № 695/2007 год. на І т.о. на ВКС, според което съществуващото противоречие в съдебната практика досежно действието на джирото на временните удостоверения е преодоляно с новелата на ал.3 на чл.187 ТЗ, на която с § 15 ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ/ ДВ бр.104/2007 год. е придадено действие от деня на влизане в сила на ТЗ. Нещо повече, обстоятелството, че в съдържанието на приложения към процесните 7 бр. временни удостоверения алонж за джиро, всяко едно от които удостоверяващо джиросано от страна на „Д” О. , гр. С. в полза на „ТД ”А”О. право на собственост върху конкретно определен брой поименни акции, с посочен номер, номинална стойност и пр. е включена и изрична забележка, че същите са предмет на съответното, конкретно временно удостоверение, издадено от „Ф„ А. , подробно индивидуализирано с присъщите му реквизити, изключва правилността на изградения от Пловдивския апелативен съд правен извод, че волята на страните, тълкувана по правилото на чл.20 ЗЗД е била да се прехвърлят именно несъществуващите към този момент поименни акции, но не и временните удостоверения, изпълняващи функциите на последните до издаването им. По същите съображения не следва да бъде споделен, поради противоречието му със закона и доказателствения материал по делото и изводът на Пловдивския апелативен съд, че доколкото и притежателят на временни удостоверения №№ 2а-11-14, 4-1 и 4-2, всичките от 05.05.97 год. ТД „Д”О. , гр. С. е джиросал несъществуващи ценни книги- акции от капитала на ответното А. , то „Д” О. , гр. С. не е придобил права върху тези временни удостоверения, за да може да извърши валидното им прехвърляне на ищеца. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде споделено като правилно даденото в решение № 1067/07.01.2008 год. по т.д. № 638/2007 год. на ІІ т.о. на ВКС разрешение, според което прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които последното удостоверява. Затова на поставените от касатора въпроси следва да бъде отговорено, че временното удостоверение, издавано за поименните акции, като налична поименна заповедна ценна книга, материализираща правото на акционера да получи записаните акции, макар и да не е идентично с последните, замества същите до момента на тяхното издаване. Поради това джиросвайки поименните акции, предмет на временното удостоверение по реда на чл.185, ал.2 ТЗ, към който нормата на чл.187, ал.3 ТЗ препраща, джирантът всъщност прехвърля правото си върху притежаваното временно удостоверение, т.е. правото си на собственик да получи записаните акции след тяхното издаване, както и членствените си права в А. до този момент и това разбиране е изрично възприето и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, ІІ т.о. № 153 от 14. 12. 2009 год., по т.д. № 116/2009 год., за уеднаквяване практиката на съдилищата по приложението на чл.187, ал.3 ТЗ, според което прехвърлянето на временното удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява. В разглеждания случай, обаче, спорът между страните по делото всъщност никога не се е свеждал до предмета на процесната сделка. Основното възражение на ответника за недействителност е аргументирано с невалидност на прехвърлените акции, материализирани в джиросаните временни удостоверения, поради унищожаването им чрез издадените по повод деноминиране капатала на А. на нови временни удостоверения, имащи за предмет акции с номинал 1 лв., вместо 1000 лв. Второто възражение е обосновано с отсъствие на надлежна представителна власт за дружеството- джирант – „Д” О. , гр. С., предвид учреденото съвместно представителство на двамата управляващи ТД съдружници, а не единствено на този, подписал джирата в полза на ищеца. Следователно при преценка основателността на предявения иск, с оглед активната материалноправна легитимация на ищеца, въззивният съд е бил длъжен да обсъди именно така въведените от ответника възражения, в каквато насока са и дадените му от ВКС с отменително решение № 161/ 14. 03.2008 год., по т.д. № 649/2007 год. указания при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, като съобрази правната характеристика на издадено от А. временно удостоверение на поименна ценна заповедна книга и създаденият от законодателя ред за нейното унищожаване, нещо, което по делото не е изпълнено в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, чл.218з, ал.1,пр.2 ГПК/ отм./ и дадените с т.19 от ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения относно съдържанието на мотивите на въззивния съд. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и предявеният иск с правно основание чл.71 ТЗ- уважен. Обстоятелството, че делото, съобразно въведената с чл.127, ал. ГПК /отм./ липсват доказателства ответното А. да е провело предвидената от законодателя в действащия към релевантния за спора момент ГПК процедура за лишаване на твърдяните за унищожени временни удостоверения от техния легитимиращ ефект, е достатъчно, за да се изключи основателността на въведения довод, че при джиросването им тези временни удостоверения като невалидни не са могли да материализират правото върху посочените в тях поименни акции на ответното ТД. Отделен в тази вр. остава въпросът, че самият законодател в Закона за деноминация на лева не е предвидил изрично задължение за ЮЛ, правно и структурно обособено в А. - при деноминиране капитала му, да се унищожават издадените до момента временни удостоверения, за да бъдат издадени нови с деноминирана номинална стойност, а и от събрания по делото доказателствен материал, сочещ на неяснота по отношение датата на вписаното „унищожаване”, вкл. от показанията на разпитаните св. Г, не би могло да се направи категоричен извод, че такива действия, свързани с регистрация невалидността на джиросаните временни удостоверения на ищеца, предхождащи датата на прехвърлянето, са били въобще предприети. Неоснователно, предвид приложените удостоверения за актуалното състояние на джиратара „Д”О. от 20. 10. 2003 год./ л. 24 от първоинстанционното дело и л.118/ и от 14.04.2004 год./ л.117/ на СГС по ф.д. № 1406/95 год. се явява и второто възражение за липса на надлежна представителна власт при осъществяване на процесните сделки. Що се касае до съществуващото в тази вр. различие с клаузите на представения по делото дружествен договор, то същото, по арг. от чл.141, ал.2, пр.ІІІ ТЗ е непротивопоставимо на ищеца. Изложеното позволява да се обобщи, че ищцовото ТД е придобило право на акционер върху 35 000 бр. поименни акции от капитала на ответника въз основа на валидно осъществени джира от 12.11.2003 год., което обстоятелство при безспорно установения отказ на ответника да извърши съответното вписване в книгата на акционерите, въпреки изразеното в тази насока искане от правоимащия, обуславя основателност на предявения иск, основан на чл.71 ТЗ. Водим от горните съображения и на осн. чл.290 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 297 от 21.07.2008 год., постановено по в.гр.д. № 258/2008 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ТД „Ф” А. , гр. П., ул. ”С” № 14 да впише в Книгата за акционерите същото ТД ”А” О. , гр. С., район „К” ж.к.”Б”, бл.16, ап.4, като акционер, притежаващ 35 000 бр. поименни акции с поредни номера от № 1* до № 1* от № 3* до № 4* от № 4* до № 4* от № 4* до № 4* от № 6* до № 6* от № 6* до № 6* с номинална стойност 1 лв., всяка с право на глас в ОС на акционерите. ОСЪЖДА ТД„Ф” А. , гр. П. да заплати на ТД ”А”О. , гр. С. сумата 2 355 лева/ две хиляди триста петдесет и пет лева/ , деловодни разноски за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: