Р Е Ш Е Н И Е № 60247 гр. София, 20 май 2022 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 862/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Х. П. К. срещу решение № 260123/13.08.21г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 9/21г. по описа на същия съд. В жалбата се ангажират всички касационни основания, като се изтъкват подробни съображения за тяхното наличие. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата с всички посочени в нея доводи и искания. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Поставя акцент на нарушенията на процесуалния и материалния закон, довели до незаконосъобразност на решението. Позовава се на продължителността на наказателното производство в контекста на оплакването за несправедливост на наложеното наказание. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Подсъдимият, редовно призован, не се явява, поради нежеланието си за лично участие в касационното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Касационното производство е второ по ред. С първоинстанционната присъда на Пазарджишкия окръжен съд, постановена по нохд № 325/2019г., подсъдимият К. е признат за виновен в това, че в периода от 19.10.2017г. до 08.11.2017г. в [населено място], общ. П. и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества – амфетамин (2, 46 гр.) и марихуана( 2,087 гр.), на обща стойност 86, 32лв., поради което на осн. чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр.5 във връзка с чл.26, ал.1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на 8 (осем) месеца лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното обвинение предметът на престъпление по второто деяние ( 08.11.2017г.) да е държан от него с цел разпространение. С първоинстанционната присъда съдът постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 230/20г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С решение от 13.08.2020г. апелативният съд изцяло потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Посоченото въззивно решение било отменено по реда на инстанционния контрол с решение № 178/06.01.2021г. по н.д. № 795/20г. на ВКС, І н.о., образувано по жалба на подсъдимия. При новото разглеждане на производството от Пловдивския апелативен съд е постановено и атакуваното пред настоящата инстанция решение. С него първоинстанционната присъда на Пазарджишкия окръжен съд отново е потвърдена изцяло. Преди всичко е необходимо да се направят някои уточнения във връзка с пределите на настоящата проверка и възможността резултатът от нея да бъде компенсиран или отстранен от касационната инстанция чрез упражняване на предоставените й законови правомощия по чл. 354 от НПК. Първо, процесуалното развитие на производството по необходимост предполага извършване на касационната проверка в няколко аспекта, включително и на това доколко и в каква степен са изпълнени указания на ВКС със задължителен характер, дадени в отменителното решение на ВКС по н.д. № 795/20 г., І н.о. Втората предпоставка, предопределяща пределите на настоящия контрол, а оттам и възможността на настоящия касационен състав, да се произнесе по същество на делото, респ. по факта на деянието, неговото авторство и предмет и приложимото материално право, е принципното разбиране за същността на касационното производство и осъществяваните от касационния съд (по правило и извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК) правомощия. Известно е, че касационният съд е съд по правилното приложение на закона и в обсега на правомощията му не се включват редица действия, включително и възможността за извършване на самостоятелна проверка на доказателствения материал, оценяването му от гледна точка на неговата достоверност, а оттам – и невъзможността да се установяват различни фактически положения от тези, които контролираните инстанции са счели за несъмнено и безспорно доказани. В контекста на настоящето наказателно производство това означава, че ВКС не разполага с възможност при приетите от инстанциите факти относно деянието и неговия предмет, да се произнесе по тяхната доказаност и като последица - да пристъпи към евентуалното частично оправдаване на подсъдимия за едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, за което е признат за виновен и осъден. Законосъобразно разрешение на въпросите, касаещи предмета на престъплението по едно от деянията, а оттам и на генералния проблем относно факта на престъплението, може да бъде дадено само от инстанция по установяване на фактите, каквато ВКС не е. Неоснователно се релевира довод за наличие на процесуално нарушение от категорията на абсолютните, изразяващо се в това, че първоинстанционната присъда е постановена от „незаконен състав”, поради обективирани от него действия по назначаване на химическата експертиза по писмени данни, отразяващи предубедеността му. Възражението е било поставено на разглеждане пред съдебния състав на ВКС, постановил отменителното решение № 178/06.01.21г. по н.д. № 795/20г., на ВКС, І н.о. и е било намерено за неоснователно. Развито отново пред новия въззивен състав това възражение отново е било обект на детайлно обсъждане и е получило обоснован и юридически издържан отговор, който напълно се споделя и от настоящия съдебен състав. Основателно е обаче следващото заявено възражение по установяване на релевантното за отговорността на подсъдимия обстоятелство, относимо към факта за предмета на престъплението на първото деяние, изразяващо се в това на 19.10.2017г. касаторът е държал с цел разпространение и разпространил на В. Т. амфетамин с нетно тегло 2,46 гр. със съдържание на активен компонент 16, 3 тегловни на стойност 73, 80лв. Това възражение е подкрепено с множество съображения, насочени към допустимостта на отделни доказателствени материали (писмени, гласни, с експертен характер) и дадената им от контролираните инстанции оценка. Част от съображенията са основателни. Констатират се основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд предвид необходимостта от извършване на задълбочена преценка относно допустимия доказателствен материал, годен за нуждите на доказване на предмета на престъплението по първото деяние, извършено на 19.10.2017година. Отделен е въпросът, че като самостоятелно нарушение на процесуалните правила следва да се приеме и неизпълнение на вече дадените в отменителното решение на ВКС указания в тази насока. В него е поставен изричен акцент на необходимостта от задълбочен преглед и убедителен отговор на доводите на защитата за отсъствието въобще на предмета на престъплението, предвид отсъствието и на допустими доказателствени източници, които да го изясняват като количество, вид и качествено съдържание. ВКС е обърнал внимание, че протоколът за доброволно предаване от св. В. Т. на бялото прахообразно вещество е в копие, а не в оригинал, че е извършено по друго досъдебно производство (ДП № 310-ЗМ-343 по описа за 2017 г. и на РПУ - Панагюрище) и че същото не е било обединено с настоящето наказателно производство. Поради това е констатирал необходимост от даване на убедителен отговор от въззивния съд поради какви причини приема „…за възможно материали от едно наказателно производство, включително протоколи за следствени действия и веществени доказателства, да могат да бъдат ползвани в рамките на друго наказателно производство, без затова да е спазен логичния ред, изискващ обединяване на наказателните производства”. Обоснован и правно защитен отговор на поставения от ВКС въпрос отсъства в мотивите на новото въззивно решение. Действително апелативният съд е приел, че предметът на деянието от 19.10.2017г. е несъмнено доказан, описвайки фактите по неговото опаковане, доброволно предаване от св. Т. на РУ – Панагюрище и изследване по ДП № 343/2017г. по описа на РУ – Панагюрище (л. 100 на гърба от внохд № 9/21г. на АС - Пловдив). Подробно се е спрял на химическата експертиза по писмени данни, изготвена пред първоинстанционния съд, която е препотвърдила заключението на химическата експертиза, изготвена по ДП № 343/2017г. Защитил е становището си за допустимост на посочения подход - когато предметът на престъпление е унищожен в хода на едно наказателно производство и е бил обект на експертно изследване в същото наказателно производство, той да е годен обект за експертно изследване, но вече основано на писмените данни, събрани в предходен момент. Вярно е, че в процесуалния закон отсъства забрана един веществен обект да е обект на последователни експертни проучвания и анализ, а в случаите на физическата му липса (поради погиване на вещта, унищожаването на обекта при неговото изследване или поради други причини) да се даде заключение на базата на предходна информация относно качествените характеристики на съответния обект. Сходна проблематика е засегната и в посоченото от въззивния съд Р. 1162/2007г. по н.д. № 690/2006г. на ВКС, ІІІ н.о. Допустимостта на подобно изследване обаче е предпоставена от формалното изискване предходната информация (която всъщност е предмет на препотвърждаване от новата експертиза по писмени данни) да е законосъобразно приобщена („чрез някои от способите за събиране на доказателствата” – вж. посоченото по - горе решение на ВКС) към доказателствения материал по конкретното наказателно производство. Точно по този въпрос апелативният съд не е дал дължимия отговор и всъщност не е изпълнил указания на касационния съд със задължителен характер. Съдът не е посочил защо материалите по различно наказателно производство от настоящето, които само са приложени в копия към делото и които не са обединени с нарочен акт на прокурора по чл. 217 от НПК, са процесуално допустими за обмисляне по новата химическа експертиза по писмени данни, от гледна точка на тяхното съдържание, предполагащо окачествяването им като доказателствени средства, а не като писмени доказателства. Отделен е въпросът, че съдът се е позовал на Р. № 88/2019г. по к.д. № 351/2019г., ІІІ н.о., неправилно интерпретирайки изтъкнатите в него съображения. Напротив – действително те се отнасят точно до проблема, който стои за разрешаване и в настоящето наказателно производство, но са обсъдени в контекста на отказа на първоинстанционен съд да приложи диференцираната процедура по гл. 27 от НПК, с признание на фактите по обвинителния акт. В обсъжданото решение, ВКС е одобрил този подход, доколкото „.. съществена част от предмета на престъплението по чл. 354а от НК не е била надлежно събрана, приобщена и изследвана по делото. Тези следствени действия са били извършени по друго бързо производство, което не е било обединено с настоящето и както правилно е отчел окръжният съд не са били годни да послужат за събиране и оценка на доказателствата по настоящето дело…”. Освен това съдът не е дал отговор на поставените от защитата въпроси относно недопустимостта на показанията на св. И. М., която е била вещото лице, изследвало първоначално предаденото от св. Т. по ДП № 343/2017г. на РУ- Панагюрище бяло прахообразно вещество, отсъствието на лабораторния дневник, на който се е позовало вещото лице, изготвило химическата експертиза по писмени данни в контекста на необходимостта от запълване на доказателствената съвкупност с материали, на базата на които да се извърши годно експертно проучване. Извън дължимия задълбочен коментар е оставено и оплакването за отсъствие на качествени признаци на назначената от съда химическа експертиза по писмени данни, така че тя да бъде не само обозначена, но и действително да бъде дефинирана като експертно проучване – неизвършването на собствен научен анализ в областта на химията и липсата на собствени наблюдения и използвани методи в научното изследване, предпоставящи и даването на обосновано научно защитено и компетентно становище по поставените въпроси. По-важното е, че приобщената и ползваната за основа на осъдителните изводи химическа експертиза по писмени материали на практика е „препотвърдила” заключението на експертиза, изготвена по друго наказателно производство, което не е било обединено с настоящето и, следователно, заключението й условно може да се дефинира като такова с производен характер. Последното представлява допълнително съображение в подкрепа на изразеното вече становище за дължимо от страна на въззивния съд ясно проследяване законосъобразното приобщаване на материали по делото, касаещи предмета на престъплението на 19.10.2017г., които са били събрани по различно наказателно производство и съответно - доколко е допустимо те да са единствено обосноваващи експертното становище, което е кредитирано от инстанциите по фактите. Обобщено – порокът в мотивите, изразяващ в отсъствието на задълбочен отговор по наведените от защитата доводи за недопустимост на част от доказателствените материали, поради ненадлежното им приобщаване към наказателното производство, представлява процесуално нарушение в две насоки – липса на отговор по смисъла на чл. 339, ал. 2 от НПК и неизпълнение на указания на ВКС със задължителен характер по чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК. Последица от посоченото нарушение се явява неясно и неубедително извеждане на релевантната фактология по отношение на част от инкриминираната престъпна дейност и в частност по въпроса за предмета на едно от деянията, включено в продължаваното престъпление, а оттам и за неговия вид, тегло и стойност. Тези съображения са достатъчни жалбата на упълномощения защитник на подс. К. да се приеме за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, тъй като допуснатите нарушения на чл.348, ал.1, т.2 от НПК могат да бъдат отстранени единствено чрез връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, при което на критичен анализ и преценка да бъде подложен събрания доказателствен материал и то от гледна точка не само на неговата достоверност, но и от гледна точка на допустимостта му. Едва след законосъобразното формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти, следва да се даде и отговор по приложимия материален закон. Заявените в касационната жалба нарушения при неговото прилагане не биха могли да бъдат предмет на обсъждане от настоящата инстанция, предвид констатациите за допуснати съществени процесуални нарушения, опорочили изграждането на вътрешното убеждение на въззивния съд. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 1, т. 5 от НПК и чл.355, ал.1, т.3 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260123/13.08.21г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 9/21г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- Пловдив от стадия на заседанието по чл.327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: