4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 370 София, 16 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на .....деветнадесети октомври.... две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА......…и на прокурора.....БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1166 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийската градска прокуратура срещу присъда № 178/ 03.06.2015 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 1325/2015 г. с оплакване за допуснато нарушение на закона и процесуалните правила. В допълнението към него са изложени съображения, че съдът неправилно е интерпретирал установените по делото факти в посока за липса на умисъл за измама. Предлага се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата на подсъдимия С. мотивира становище, че протестът е неоснователен. Намира, че съдът правилно е приложил материалния закон, оправдавайки подсъдимия по повдигнатото обвинение. Счита, че касационната инстанция е сезирана само с касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК и доводите в допълнението към протеста, касаещи наличие на съществени процесуални нарушения не следва да бъдат разглеждани. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 19.11.2014 г. по нохд № 4600/2014 г. Софийският районен съд признал подсъдимия С. С. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 209 ал.1 от НК и го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Софийският градски съд отменил присъдата и признал подсъдимия за невиновен в това, че на 31.05.2005 г., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у А. Г. А. и с това му причинил имотна вреда в размер на 2700 лв., поради което го оправдал по обвинението по чл. 209 ал.1 от НК. Протестът е неоснователен. С него само формално е релевирано касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, без да са изложени конкретни съображения в негова подкрепа. Върховният касационен съд намери, че СГС е изпълнил процесуалните си задължения по проверка на атакуваната пред него осъдителна присъда. Въз основа на обективния и пълен анализ на показанията на свидетелите А. и А. и на обясненията на подс. С., които не си противоречат, а се допълват помежду си съдът е установил фактическата обстановка, която не се различава от възприетата от първата инстанция. Липсва спор относно фактите, доколкото е безпротиворечиво прието и от двете съдебни инстанции, че подсъдимият и пострадалият се познавали, защото работели в една и съща фирма, че св. А. искал да купи лек автомобил „” и след като разбрал, че подс. С. вече е докарал на техен колега автомобил от И., го попитал дали може да стори същото е за него. Установено е, че подсъдимият потвърдил пред свидетеля, че чрез негов познат може да внесе автомобил от предпочитана марка. Казал му, че неговият познат докарва автомобилите с автовоз, като се разбрали и за цената на автомобила- 2700 лв. На 31.05.2005 г. пострадалият предал на подсъдимия сумата, за което обстоятелство последният подписал разписка, в която били отразени и данните от личната му карта. Установено е, че доставката се забавила, като подсъдимият обяснил, че неговият познат все още не е напълнил автовоза и го уверил, че колата ще пристигне до една седмица. Това не се случило и пострадалият загубил връзка с подсъдимия, който през м.юли 2005 г. получил мозъчен инсулт и след възстановяване от няколко месеца отишъл да живее в родното си село. Св. А. подал жалба до полицията на 02.11.2005 г., но подсъдимият бил издирен едва през 2013 г. Тогава той възстановил на А. част от дадените пари- 1700 лв., а в хода на съдебното производство и останалите 1000 лв. При това положение и след като с касационния протест не се оспорват установените факти, оплакването за допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение е неоснователно. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Софийският градски съд законосъобразно е приел, че отношенията между подсъдимия и свидетеля са облигационни и не покриват обективните и субективни признаци на наказателната измама. При измамата по чл. 209 ал.1 от НК деецът цели да набави за себе си или за другито имотна облага и възбужда или поддържа заблуждение у пострадалия, като влияе върху волята му така, че да го мотивира да извърши акта на имуществено разпореждане. Измамливите действия на извършителя могат да имат различни форми, включително да се обективират чрез сключване на гражданско-правна сделка. Същественото при измамата е, че деецът изначално няма намерение или възможност да изпълни задълженията си по договора, а го използва само като инструмент за мотивиране на пострадалия към имущественото разпореждане. Решаващият съд правилно е приел, че фактите по делото не сочат на изначално намерение за неизпълнение или невъзможност за изпълнение на поетите към А. задължения от страна на подсъдимия. Последният е осъществил доставка на автомобил на друг свой колега, не е укрил самоличността си, подписал е разписка за получената от пострадалите сума. Причините за неизпълнението и прекъсването на връзката между тях се дължат на обективни обстоятелства, а не на злонамерени действия на подсъдимия, както правилно е приел Софийският градски съд, мотивирайки правните си изводи. Доводите в протеста в подкрепа на релевираното касационно основание, че като бивш служител на МВР подсъдимият е бил наясно с очакваното от него поведение и веднага е следвало да върне парите на пострадалите, което той не е сторил, не обосновават съставомерните признаци на измамата по чл. 209 ал.1 от НК. Измамливият умисъл на дееца следва изначално да е налице и той се установява на база фактите по делото. Съдът законосъобразно е приел, че цялостното поведение на подсъдимия не разкрива умисъл за формиране на погрешни представи у пострадалия относно възможността за изпълнение на поетото задължение, като е изложил убедителни съображения, които тази инстанция споделя. Материалният закон е приложен правилно, поради което липсват основания за неговата отмяна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 178/ 03.06.2015 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 1325/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.