1 Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр. София, 02.05. 2012 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Р. Иванова . изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 943/2011г Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Производството е по касационна жалба на Д. Д. С. от [населено място] с пълномощник адв. П.К. , срещу решение от 18.01.2010г по гр.дело № 730/2009г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е отменено решение №152 от 10.12.2008г по гр. д. № 28/2008г на Софийски градски съд и е отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди срещу виновен водач на МПС , за присъдения размер над сумата 35 000 лева , поради прието 1/2 съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото при пътно-транспортно произшествие дете. Въззивното решение е влязло в сила в частта , с която е потвърдено присъждането 35 000 лева обезщетение за неимуществени вреди ,а в частта , с която искът срещу настоящата касаторка е бил отхвърлен за размера над сумата 70 000 лева ,в сила е влязло първоинстанционното решение №152 от 10.12.2008г по гр. д. № 28/2008г на Софийски градски съд. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованно. Съдът некомпетентно,при неправилни технически изводи , е заместил заключение на вещо лице,което не е възприел , със собствено.Липсва обосновка на приетото съпричиняване, Размерът на обезщетението се оказва занижен. Неправилно е прието , че липсва валидно сключена застраховка . Претендират се разноски ,съображения са развитии в жалбата . Ответницата в касационното производство Ж. И. Б. оспорва жалбата като неоснователна и изтъква ,че по отношение на определения съгласно чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението е налице влязло в сила решение,поради това по- висок размер не следва да се приема .В насрешната касационна жалба на Ж. Иванова Б. ,която не е допусната до разглеждане по същество съгласно определение №1401 от 28.12.2011г на ВКС , са изтъкнати и съображения за недопустимост на въззивното решение. Изтъква се нередовност на исковата молба, във връзка с формата на обективно съединяване на исковете срещу ответницата Б. и привлечения ответник «Гаранционен фонд» ,спрямо когото производството е било прекратено .Според касаторката този резултат води до недопустимост . С определение №1006 от 15.10.2010г по гр.д №619/2010г , понастоящем повторно образувано пред ВКС, състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на Д. Д. С. при основанията на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК ,по два процесуални въпроса – инцидентното произнасяне на съда в процеса, воден срещу прекия причинител на вреди , произтекли от пътнотранспортно произшествие , по направено възражение на застрахователя на ответника , привлечен като третото лице помагач по делото, че застрахователната полица по застраховката „ гражданска отговорност” е нищожна. Върховен касационен съд е приел да даде отговор и на въпроса явява ли се мотив за намаляване на обезщетението прието наличие на съпричиняване (чл. 51 ал.2 от ЗЗД),ако единственото съображение на съда в тази насока е невъзможността за водача да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие при възприятието на ситуацията с оглед особености на възрастта или пола , при наличие на вече приключило със споразумение наказателното производство , ангажиращо отговорността на същия водач. По първия изведен прцесуалноправен въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане ,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира следното : Допуска се обсъждане на неотносим към предмета на спора въпрос ,ако в процеса по предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу виновния за настъпване на пътно-транспортното произшествие водач ,съдът изследва и се произнесе по възражения на неговия застраховател ,привлечен от ответника като трето лице помагач, за липсата на надлежно сключена застраховка „гражданска отговорност”.Ако и съдът да е изложил съображения в мотивите по този въпрос ,те нямат установително действие за правоотношенията между застрахования , чиято отговорност е предмет на иска и застрахователя .Между ответника по иска и неговия застраховател , помагач в процеса ,който не е конституиран като ответник , е налице обвързваща сила на мотивите само по въпроса за отговорността на застрахования да обезщети пострадалия. Обжалваното решение на въззивния съд не е съобразено с гореизложеното , като Софийски апелативен съд неправилно е приел оплакванията на третото лице помагач [фирма] във въззивната жалба за предмет на спора при въззивното обжалване.Същите е следвало да бъдат оставени без обсъждане по същество. За пълнота следва да се добави ,че изводът за нищожност на сключената застраховка „гражданска отговорност”при действието на чл. 405 ТЗ(отм) поради това ,че полицата е била подписана от ответницата преди последната да придобие формално собствеността на лекия автомобил , предоставен й от собственика и в процес на прехвърляне , е незаконосъобразен,тъй като не държи сметка за възможността извършени без представителна власт действия да бъдат потвърдени,както и за невъзможността подобни обстоятелства за ползват застрахователя , като основание последният да не изпълни задълженията си . По втория изведен правен въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане ,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира следното : Ако не възприеме експертен извод на вещо лице за предотвратимост на пътно-транспортно произшествие от страна на водача - ответник по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД , при обвързващо установена от наказателния съд отговорност на последния като виновен за настъпване на произшествието , собствените изводи на гражданския съд не се явяват мотив за намаляване на обезщетението поради съпричиняване (чл. 51 ал.2 от ЗЗД ). Въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат подлежи на изследване и преценка от гражданския съд независимо от приетото в наказателното производство , но изводът за наличие на съпричиняване съдът следва да се основе на приноса на пострадалия и неговото поведение, а не на поведението на другия участник - водача на МПС. Като е дал обратно разрешение по този въпрос , въззивният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Установените по делото факти и връзки между тях ,както и компетентните изводи на приетата автотехническа експертиза ,сочат като единствена причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие липсата на навременна и адекватна реакция от страна на водача Б. за предотвратяване на пътния инцидент, при обективна възможност същия да бъде избегнат чрез спиране или спасителна маневра , както и несъобразената с конкретните пътни обстоятелства (населено място, близост до крайпътно заведение , ограничена видимост), предвидимите рискове (поява на дете на пътя от към зоната с ограничена видимост ) и субективни възможности на водача (умения , субективно време за реакция , съсредоточаване) скорост на автомобила , която скорост в случая е била над допустимата за населено място. Въззивният съд е игнорирал гореизложеното , неправилно и без да основе изводите си на относими към основанието на чл. чл. 51 ал.2 от ЗЗД факти , е приел съпричиняване от страна на починалото дете , като на база методиката по заключението на вещото лице е заместил субективното време за реакция на водача с по- високи показатели,тъй като ответницата била над 50-годишна възраст и ситуацията била сложна .Предприел е собствени изчисления в резултат на които некомпетентно е формирал извод за непредотвратимост на произшествието за водача. Така неправилно и незаконосъобразно е мотивиран извод за съпричиняване , до размера на 1 /2 и обезщетението е намалено наполовина. Касационната жалба е по същество основателна. Обжалваното решение е допустимо, но неправилно в обжалваната част . Неоснователно защитата на ответницата изтъква доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение поради това, че Софийски апелативен съд не се е занимал с положението на ответника Гаранционен фонд ,или с нередовност в исковата молба.Ако и неправилно с решението си първоинстанционният съд изрично да е прекратил производството по делото спрямо втория ответник (срещу когото искът е предявен като евентуален , при предпочитан ответник Ж. И. Б.),защитата срещу порочните актове на първоинстанционния съд е посредством обжалването им , от страната,което има правен интерес .В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и въззивният съд не е бил сезиран с проверка на оплакванията , които неотносимо и без правен интерес се изтъкват едва пред настоящата инстанция. С оглед предмета на въззивно обжалване , правилно преценен от Софийски апелативен съд , предмет на въззивното производство е била единствено отговорността на ответницата по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД ,предявен срещу нея .Ответницата по този иск няма основание да счита исковата молба и нейните уточнения, съгласно които е предпочитан ответник , за нередовна . Постановеното въззивно решение следва да бъде отменено в обжалваната част като незаконосъобразно и необосновано ,съответно да се постанови друго решение по същество. Искът на Д. Д. С. за обезщетение на неимуществените вреди от смъртта и загубата на нейното дете В. , починало на четири годишна възраст в резултат на пътнотранспортно произшествие , виновно причинено от ответницата Ж.И.Б. на 13.08.2004г в [населено място] , следва да бъде уважен до размера , който е предмет на висящия спор. За размера над присъдените на първа инстанция 70 000 лева , до пълния претендиран размер , искът е отхвърлен с влязло в сила решение. Отговорността се обема от правното основание на чл. 45 и от ЗЗД. Който виновно причини вреди другиму , е длъжен да ги поправи ,като заплати обезщетение. Върховен касационен съд приема съображенията на въззивната инстанция, че сумата от 70 000 лева е справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,а и според процесуалните правила , очертаващи спорния предмет в настоящия случай, този въпрос не може да бъде пререшаван. Основанието на иска е безспорно и доказано , съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете не е налице. Не може да се приеме за логическо следствие довода на защитата , че щом дете се е оказало на пътното платно , това е последица от липса на родителски контрол. Ето защо ,след отмяна на въззивното решение в частта ,с която поради прието съпричиняване до размера на половината от дължимото обезщетение , искът е отхвърлен за сумата 35 000 лева , следва да се присъди този размер включително , със законните последици . С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция ответницата дължи на ищцата разноски в размер на 52 лева ,за всички инстанции. Ответницата Ж. И. Б. следва да заплати на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата още 1000 лева възнаграждение на адв. П. К. от АК Ст З. ,а също и на основание чл. 78 ал.6 ГПК следва да заплати в полза на бюджета на съда още 1400 лева държавна такса . На третото лице –помагач разноски не се следват . Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение от 18.01.2010г по гр.дело № 730/2009г. на Софийски апелативен съд в частта , с която след като е отменено решение №152 от 10.12.2008г по гр. д. № 28/2008г на Софийски градски съд , за размера на сумата 35 000 лева е отхвърлен иска на Д. Д. С. за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД , намалена е присъдената в полза на бюджета държавна такса с 1400 лева и вместо това постанови : Осъжда Ж. И. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] да заплати на Д. Д. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 35 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от загубата нейната дъщеря В. С. ,починала в следствие на пътно-транспортно произшествие на 13.08.2004г , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 13.08.2004г до окончателно изплащане , заедно със сумата 42 лева разноски за всички инстанции. Осъжда Ж. И. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] да заплати на бюджета на съда още 1400 лева държавна такса . Осъжда Ж. И. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] да заплати на адв. П. К. от АК Ст З. сумата 1000 лева адвокатско възнаграждение ,на основание чл. 38 ал.2 Закона за адвокатурата Решението е постановено при участие на ЗАД”Д. Общо застраховане „ [населено място] , трето лице помагач на ответницата Ж. И. Б. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: