Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр.София, 03.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3997 по описа за 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 833 от 9.06.2016 год. по гр. д. № 722/2015 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 15.02.2016 год. по гр. д. № 6281/2014 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Г. Н. Т. срещу Н. Х. Г. иск за предаване на ключ от решетъчната врата пред ел. таблото с цел осигуряване на достъп до общата част в етажната собственост.
Горното решение се обжалва от Г. Н. Т. в срок с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му и вместо това искът му бъде уважен. Същото въззивно решение в останалата му част, обжалвана от Г. Т., е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК, поради което и не е предмет на настоящето производство.
Ответникът по касация – Н. Х. Г. не е взел становище по жалбата.
Въззивното решение, в горната му част, е допуснато до касационно обжалване с определение № 107 от 13.03.2017 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос за способа за защита на правото на обитател в сграда в режим на етажна собственост да ползва общите части на сградата според тяхното предназначение в контекста на правната квалификация на предявения иск по чл. 109 ЗС, респ. относно допустимостта на този иск за защита на това право на обитателя.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
Спорът по делото е за предоставяне от ответника на достъп на ищеца, сега касатор, до електрическото табло в сградата, чрез предаване на ключ от поставената пред него решетъчна врата, с твърдението, че ответникът е сменил патрона, което му създава твърдените в исковата молба и уточненията към нея неудобства.
Прието е по делото за установено, че ищецът е наемател на общинско жилище в сградата в режим на етажна собственост, а ответникът е собственик на самостоятелен обект в нея – апартамент. Тези обстоятелства не са били спорни между страните, а от събраните свидетелски показания е установено, че ответникът като домоуправител на етажната собственост не е предоставил ключ на ищеца от вратата пред ел. таблото. Твърдението на същия за обратното не е установено по делото.
Макар и да е приел, че ищецът претендира достъп до обща част в сградата, етажна собственост, която по своето предназначение следва да служи на всички собственици съобразно предназначението й и по начин да не пречи на останалите собственици да си служат с нея според правата им, така и на обитателите и ползвателите на отделните обекти в сградата, съгласно чл. 6 ЗУЕС, въззивният съд счел, че ищецът е предявил правата си чрез негаторния иск, който е на разположение само на собственика на имота – [община], но не и на наемателя, какъвто е ищецът. Поради това счел искът по чл. 109 ЗС за неоснователен.
По поставените правни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване на въззивното решение като обуславящи горния извод на въззивния съд, настоящият състав приема следното: По въпроса за допустимостта на предявяването на иска по чл. 109 ЗС за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части в сграда в режим на етажна собственост е постановено решение № 238 по гр. д. № 387/2012 год. на ІІ г. о. на ВКС, обосноваващо възприетото разрешение с целта на този иск – да се преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение. Настоящата хипотеза се различава със спецификата, че предявилият иска по чл. 109 ЗС е наемател на имот, общинска собственост, т. е. има качеството на обитател в същата, по смисъла на параграф 1, т. 5 от ДР на ЗУЕС. Настоящият състав приема, че с оглед упражняването на предоставените от собственика на имота права по неговото ползване, наемателят е процесуално легитимиран да предявява и да отговаря по искове за защита на същите тези права, в качество, подобно на това на процесуален субституент на собственика, във формата на процесуална суброгация – да брани чуждото право на собственост чрез предявяването на иск от свое име, с който претендира настъпване на благоприятни за себе си последици с оглед качеството му на обитател на самостоятелния обект в етажната собственост. В ЗУЕС са регламентирани правата на обитателите и ползвателите - чл. 5, ал. 2, ал. 4, във вр. с ал. 1 предвижда правото на ползвателите и обитателите да използват общите части на сградата според тяхното предназначение, което обосновава наличието и на тяхната материалноправна легитимация. Горното обосновава извода, че при предоставянето на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост за ползване на друго лице, последното ще има същото правно положение по отношение ползването на имота като собственика му, в т. ч. и възможността да защитава правото си да използва общите части в сградата според тяхното предназначение чрез предявяването на иска по чл. 109 ЗС.
С оглед на горните съображения по поставените правни въпроси въззивното решение е допустимо, като постановено по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, но е неправилно поради нарушение на материалния закон. Както е прието в съдебната практика /напр. решение № 151 от 25.05.2011 год. по гр. д. № 634/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., постановено по чл. 290 ГПК/ не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негатория иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем. Установените факти в настоящето производство обосновават извод за основателност на иска, предявен от обитателя на самостоятелен обект в сградата, етажна собственост, като предоставените му от собственика на същия /общината/ права по наемното правоотношение обуславят процесуалната му легитимация да предяви иска за защита на правото му да има достъп до ел. таблото, представляващо обща част в сградата по предназначението му. Ответникът не е установил твърдението си, че е предоставил ключ от поставената пред таблото решетъчна врата, а от показанията на свидетелката М. С. се установява, че той, като домоуправител е сменил патрона и не е дал на ищеца ключ, за да има последният достъп до таблото. С това действие и последвалото бездействие същият несъмнено ограничава и пречи на ищеца като обитател в етажната собственост да ползва наетия от общината обект, вкл. общите части на сградата, поради което и предявеният иск е основателен. Поради тези съображения въззивното решение следва да се отмени като неправилно и вместо това се постанови друго, с което искът бъде уважен, а с оглед този изход на спора ответникът по касация следва да понесе разноските, като заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 25 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение № 833 от 9.06.2016 год. по гр. д. № 722/2015 год. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 15.02.2016 год. по гр. д. № 6281/2014 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Г. Н. Т. срещу Н. Х. Г. иск за предаване на ключ от решетъчната врата пред ел. таблото с цел осигуряване на достъп до общата част в етажната собственост и вместо него постановява:
Осъжда Н. Х. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 6, ап. 52 да предаде на Г. Н. Т. от [населено място], [улица], ет. 6, ап. 46 ключ от решетъчната врата пред електрическото табло с цел осигуряване на достъп до него, като обща част в сградата, етажна собственост, намираща се на горния адрес, а по сметка на ВКС да заплати разноски за дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.