Р Е Ш Е Н И Е № 35 [населено място], 17.05.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 27 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по протест и допълнение към него от прокурор при Великотърновска окръжна прокуратура. С присъда № 22 от 03.12.2019г. по НОХД 64/2019г. Свищовски районен съд е признал подсъдимия К. М. П. за виновен в това, че на 19/20.07.2017г. в [населено място] от бетонна площадка на „Е.“ Е. на [улица] при условията на посредствено извършителство чрез Г. К. К. и С. Р. Н. отнел чужди движими вещи – 17 кв.м. облицовъчни камъни на обща стойност 311.10 лева от владението на Л. Д. Л. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като отнетите вещи не са били под постоянен надзор и за извършването на деянието е използвано моторно превозно средство – лекотоварен автомобил „Фолксваген К.“ с [рег.номер на МПС] като на основание чл. 195, ал.1, т.2 и т.4, пр.1 вр. чл.194, ал.1 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година, оправдавайки го да е отнел 93 кв. м. облицовъчни камъни на обща стойност 1701.90 лева. На основание чл. 66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимия Великотърновският окръжен съд с присъда № 19 от 13.02.2020г. по ВНОХД 18/2020г. е признал подс. К. П. за невиновен по предявеното му пред първата инстанция обвинение, за което е осъден от Районен съд – Свищов. С решение № 97 от 09.07.2020г. по наказателно дело № 342/2020г. Върховен касационен съд – Първо наказателно отделение е отменил въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане на Великотърновски окръжен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция с присъда № 67 от 24.09.2020г. по ВНОХД 240/2020г. по описа на Великотърновски окръжен съд отново е отменена постановената присъда от Свищовски районен съд в частта, в която подс. К. П. е признат за виновен и е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4, пр.1 вр. чл. 194, ал.1 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационния протест и допълнението към него се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Претендира се, че въззивният съд не е изследвал обективно и пълно обстоятелствата по делото, неподлагайки на внимателна оценка събраните доказателства. В резултат на пропуските в оценъчната дейност на съда е бил нарушен и материалният закон с оправдаването на подсъдимия. Прокурорът коментира, че в производството пред втората инстанция са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, както и липсват мотиви по важни за наказателната отговорност на подсъдимия въпроси. Прокурорът твърди, че целенасочено въззивният съд е дискредитирал показанията на свидетеля К. без да изложи достатъчно ясни мотиви за тяхното некредитиране, преекспонирал е липсата на документи за закупуване на процесните облицовъчни камъни от св. Л., не е разгледал справка от GPS система за движението на патрулен автомобил с [рег.номер на МПС] , респ. не е съпоставил данните в нея с информацията, налична в показанията на свидетеля Д.. Прокурорът твърди, че не са обсъдени показанията на свидетелите С. С. и Д. М., както и тези на свидетелите К. и Л. и установеното при извършения следствен експеримент. Депозира се искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски окръжен съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа протеста, заявявайки, че не са изпълнени задължителните указания, дадени от касационната инстанция в предходно отменително решение по делото и въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, оправдавайки подсъдимия П.. Счита, че аналитичната дейност на второстепенния съд в новия му състав е дистанцирана от заложения в процесуалния закон стандарт за обективност и пълнота, довело и до допускане на съществени процесуални нарушения. Защитата на подсъдимия оспорва протеста, заявявайки, че дадените от ВКС указания са изпълнени при новото разглеждане на делото. Твърди, че в протеста не са конкретизирани процесуалните нарушения. От своя страна коментира доказателствените източници, за да обоснове извода, че те са изцяло в полза на защитната теза. Моли атакуваната присъда да бъде оставена в сила като не бъде уважаван депозираният протест. Подсъдимият К. П. не се явява, за да заяви личната си позиция по спора. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста и допълнението към него, прецени, че той е допустим и основателен. В касационния протест се навеждат доводи за извършени съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на държавното обвинение като се релевира и абсолютното касационно основание по чл. 348, ал. 3, т.2 НПК – липса на мотиви, явяваща се пречка за възприемане на действителната воля на съда. Въпреки претенциите на сезиращата страна и за нарушение на материалния закон, следва да бъдат обсъдени на първо място твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от контролираната инстанция, тъй като при подобна констатация би се обезпредметило произнасянето по останалите наведени доводи. В мотивите към постановената присъда въззивният съд е афиширал, че самостоятелно установява фактическа обстановка, която всъщност не е обективирана. Въпреки декларацията за възприемане на определени факти, съдебният състав на практика е констатирал каква фактология е възприел Свищовският районен съд, за да признае за виновен подсъдимия П., без сам да изрази отношението си по установените по делото факти. Нещо повече, структурата на контролираните от настоящия съдебен състав мотиви лексикално и дори пунктуационно преповтарят дословно мотивите към постановен предходен акт на друг въззивен състав, отменен по реда на инстанционния контрол от състав на Върховен касационен съд без съобразяване с констатираните от Върховната инстанция пороци, които би следвало да бъдат отстранени. Това, от една страна, обективно препятства този съдебен състав да проконтролира волята на второинстанционния съд, тъй като такава не е формирана, а от друга съдържа и пропуски в оценъчната дейност на съда, констатирани от предходния състав на Върховната инстанция, които не са отстранени. Буквалният препис на мотивите към присъда, постановена от друг съдебен състав, не изпълва със съдържание постановения макар и идентичен по своя характер съдебен акт. Всъщност пропуските, извършени от предходния въззивен съд, са пренесени и в акта на следващия, без те да бъдат отстранени въпреки указанията в решение № 97 от 09.07.2020г. по наказателно дело № 342/2020г. на Върховен касационен съд – Първо наказателно отделение. Констатираното механично пренасяне на аргументите към постановената присъда лишава касационната инстанция и страните по делото от възможност да разберат волята на постановилия я съд, единствена последица от което е и отмяна на атакувания акт и връщане на делото на друг състав за отстраняване на констатираните нарушения. Изразявайки като своя чужда формирана позиция по предходен тъждествен по характер акт, контролираният съд отново я базирал на едностранчиво разглеждане на информация, носена от различни доказателствени източници и наред с това я преценил извън контекста на цялостното й съдържание без да бъде извършена съпоставка с останалата доказателствена маса по делото. Съдът е дискредитирал показанията на св. Г. К. поради негови колебания относно датата на извършеното от него заедно със св. С. Н. товарене на камъни без да отчете както изтеклия времеви период, така и обективираното в извършения следствен експеримент с негово участие при спазване на всички процесуални изисквания и без да ги съпостави с останалите носители на доказателствена информация, каквито се разпечатки от мобилен оператор за движението по клетки на мобилните телефонни апарати на участващите н процесните събития, обхватът на тези клетки и регистрираните входящи и изходящи обаждания. Не намира доказателствена опора съждението на съда за причината за налични изходящи и входящи обаждания от телефони на подсъдимия и св. К. със случайно активиране от страна на К. на телефона на подсъдимия по време на пътуване – тази декларация е всъщност предположение на съдебния състав и не се базира на каквито и да било обективни доказателства, което представлява по същността си и превратно тълкуване на релевантната доказателствена информация. Извън вниманието и на този второстепенен съдебен състав са останали пътните листи и графиките за движение на служебен автомобил „Опел астра“ вкл. и времето на престой на автомобила, с който свидетелят Н. Д. и подсъдимият К. П. са изпълнявали задълженията си в процесната нощ и въпреки че тази информация подкрепя заявеното от свидетелите С. Д., И. Р., С. С. и Д. М. /подкрепящи от своя страна носената от св. Г. К. информация/ тя не е коментирана от съда, нито анализирана при обосновка на съответните правни изводи. Всъщност част от тях са основани и на ненадлежно приобщена информация, каквато е тази, носена от показанията на св. Я. К., неразпитвана в хода на съдебното следствие и неприобщена по реда на чл. 281 НПК. При направения опит за доказателствен анализ, въззивният съд е цитирал и преразказвал показания на свидетели по делото и заключения на експертизи без въз основа на тях да изведе описание на твърдяната като възприета от него фактическа обстановка. Този подход не само лишава настоящата инстанция от преценка относно позицията на контролирания съд за фактическата основа на направените впоследствие правни изводи, но и води до липса на мотиви към постановения второстепенен акт. Изброяването на информацията, носена от съответните доказателствени източници чрез нейния преразказ, но при липса на изразена от съда оценка дали тази информация е достоверна или не въз основа на извършен правен анализ при съпоставяне на съответното доказателство, доказателствено средство или доказателствен способ не изразява ясно волята на контролирания съд по предмета на спора и неговото разрешаване и съответно оставя без мотиви постановения съдебен акт. Наред с това съдът е афиширал предубеден подход при оценка на тъждествена информация, но носена от различни източници – показанията на свидетеля Л. Л. /от чието владение са отнети инкриминираните вещи/ и тези на св. М. П. /баща на подсъдимия/. Твърдението за неналичие на първични документи, обосноваващи закупуване на облицовъчни камъни, каквито всъщност Л. изрично заявява, че не съхранява поради изтеклия немалък темпорален период и закупуването им като физическо лице, съдът преценява като недоказващо наличието на твърдяните от него съхранявани и отнети от бетонната площадка камъни и респективно дискредитиращо показанията му, докато липсата на подобни документи у св. М. П. е оправдана от съда с изтеклото време и е възприета като неизрично доказваща, че намерените в дома му поставени облицовъчни камъни са тъждествени с предмета на престъпно посегателство спрямо Л.. Извън контекста на изложението на съда в мотивите към атакуваната присъда и без смислова свързаност, но сочено като аргумент за недоказаност на обвинението, остава и декларираното, че „П. е дългогодишен служител на полицията като е заемал различни постове и от това обстоятелство не следва извод аналогичен на направения в обвинителния акт“. Контролираната съдебна инстанция не е дала коректен прочит или напълно е игнорирала заключенията на множеството експертизи – технически, съдебно-технически и строително – технически, включително и назначавани от първостепенния съд както относно изследваната информация в мобилния телефон на подсъдимия, така и относно идентичността в морфологичния състав между иззети камъни при извършен оглед на имот в [населено място], [община], където пребивава семейството на подс. К. П. и тези, предоставени от св. Л. Л.. Всъщност описаните констатации са направени от ВКС при осъществяван предходен инстанционен контрол на постановена нова присъда от състав на Великотърновски окръжен съд, но те не само не са били съобразени при постановяване на сега контролирания въззивен съдебен акт, но са и били напълно неглижирани. Посочените до момента пропуски в оценъчната дейност на контролирания съд, представляващи по своята същност липса на мотиви и съществени нарушения на правилата за формиране на вътрешното му убеждение определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал.3, т.2 НПК, водещо до отмяна на постановената присъда на Великотърновски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 67 от 24.09.2020г., постановена по ВНОХД 240/2020г. по описа на Великотърновски окръжен съд – Наказателно отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Великотърновски окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.