Р Е Ш Е Н И Е     № 172     София, 14 април 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 126/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Апелативна прокуратура – гр. П. и жалба на подсъдимата М. А. П. против въззивно решение № 290/22.12.2008 г., постановено по ВНОХД № 505/08 г. от Апелативен съд – гр. П., с което е изменена частично присъдата на окръжния съд от същия град. С първоинстанционната присъда подсъдимата М. А. П. е била призната за виновна в това, че в периода 30.11.2005 г. – 22.02.2006 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – главен експерт в РВМС –гр. Пловдив и в кръга на службата си е съставила официални документи, в които е удостоверила неверни обстоятелства, както следва : в актове за вземане на проба с №№ 0* от дата 30.11.2005 г. – невярно са отразени обстоятелствата, че партидата е произведена на 09.2004 г. и е с произход Ирландия; във ветеринарно- медицински свидетелства с № 2* от 13.12.2005 г; № 2* от 15.12.2005 г.;№ 2* от 19.12.2005 г.; № 2* от 23.12.2005 г.; № 2* от 23.12.2005 г.; № 2* от 23.12.2005г. и експертни листове № 9* от 14.12.2005г.; № 9* от 15.12.2005 г.; № 9* от 15.12.2005 г.; № 9* от 19.12.2005 г.; 0 947006 от. 23.12.2005 г.; № 9* от 23.12.2005 г.; № 9* от 23.12.2005 г. – невярно са отразени посочените дати на издаване на документите, с цел да бъдат използвани документите, като доказателство за отразените в тях обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК. Наложеното наказание е една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Призната е за невинна и оправдана за останалата част от документите, предмет на обвинението. Със същата присъда подсъдимата П. е била призната за невинна в това, че в периода 30.11.2005 г. – 22.02.2006 г., при условията на продължаване престъпление, в качеството си на длъжностно лице – главен експерт в РВМС – гр. П. да е нарушила и неизпълнила служебните си задължения, както следва : - не е уведомила началник сектор РМВС – гр. П. при констатирани отклонения в показателите на лабораторните изследвания, което е била длъжна да направи съгласно заповед № 96/08.11.2004 г. на директора на РМВС – гр. П. - не е спазила препоръките на лабораторията, като е издала експертни листове, подробно описани и ветеринарно - медицински свидетелства, подробно описани, в които е посочила, че замразеното говеждо месо се допуска за термична преработка, давайки възможност за по-широко приложение на внесената пратка месо; - не е изпълнила преките си задължения за осъществяване на контрол и освобождаване на стоката, като е дала разрешение за разтоварване в склад на “Е” ООД – гр. П., различен от посочения в разрешителното за внос от НВМС, с отнето разрешително към 04.10.2005 г., който към този момент не представлява хладилна база от група 03, в каквато следва да се съхранява месото от внос; - не е изпълнила преките си задължения за осъществяване на контрол при реализацията на месото от “Р” ЕАД – гр. П., като не е попълнила коректно ветеринарно - медицинските свидетелства, не е посочила адресите на получателите; - не е изпълнила преките си задължения за осъществяване на контрол, като ветеринарномедицинските свидетелства с посочени дати 15,19 и 23 12.2005 г. са издадени в периода 27.12.2005 г. – 22.02.2005 г., като деянието да е осъществено с цел да набави облага за Г. Г. Г. – управител на “Б” ЕООД – гр. Я. и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици от неимуществен характер – накърняване на доброто име и уронване престижа на подробно изброени търговски субекти, поради което и на основание чл. 304 от НПК е била оправдана по обвинението по чл. 282, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК. Въззивното решение, предмет на касационен контрол, е постановено по протест и жалба на подсъдимата, като с него присъдата е изменена в частта относно наказанието, определено за престъплението по чл. 311 от НК, което е увеличено до размера на две години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Протестът се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК и се прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените съображения, като счита жалбата за неоснователна. Жалбата е насочена срещу осъждането на подсъдимата П. , като претендираните касационни основания са тези по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Правят се алтернативни искания за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата П. , връщане на делото за ново разглеждане, с оглед приложението на чл. 311, ал.2 във вр. с чл. 78а от НК или намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание, жалбата се поддържа лично от подсъдимата и от процесуален представител. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. По протеста. Преди всичко следва да се посочи, че оспорването, направено с касационния протест, надхвърля рамката, в която е допустим касационния контрол. Срещу оправдаването на подсъдимата по чл. 282, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК, е бил подаден въззивен протест, с който прокурорът е заявил своето недоволство само по отношение на нарушенията (неизпълненията) по служба, отразени в пункт 3 и 4 от обвинението, формулирано с обвинителния акт. Заявено е изрично, че изводите на първостепенния съд относно оправдаването на подсъдимата по обвинението за неизпълнение на заповед № 96/08.11.2004 г. на директора на РМВС – гр. П. е законосъобразно, по съображенията, изложени от съда. Продължена е и позицията, застъпена от прокурора, участващ в първата инстанция, който не е поддържал обвинението по пункт 2 и 5 от същото обвинение. Сега, с подадения касационен протест, отново се настоява за проверка на решението в частта му относно оправдаването на подсъдимата П. по отношение претендираното неизпълнение на заповед № 96/08.11.2004 г. на директора на РМВС – гр. П.. От друга страна, част от доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, се отнасят до невярното отразяване на датата на производство на месото, предмет на обвинението по чл. 311 от НК, което обстоятелство е дало основание на прокурора още в първата инстанция да не поддържа обвинението по чл. 282, ал.1 в тази му част, съответно оправдаването в същата не е било и предмет на въззивния протест. Тези предварителни бележки имат значение, за да се очертаят пределите на касационната проверка. Предмет на разглеждане, всъщност, могат да бъдат оплакванията срещу оправдаването на подсъдимата за нарушенията, визирани в пункт 3 и 4 от обвинението, а именно : неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в неосъществяване на контрол и даване на разрешение за разтоварване на месо в склад “Е” ООД, различен от посочения в разрешителното за внос от НВМС; неизпълнение на преките си задължения за осъществяване на контрол при реализацията на месото от “Р” ЕАД, като не е попълнила коректно ветеринарно медицинските свидетелства – не е посочила адреса на получателите. По същество, в протеста не се съдържат конкретни доводи в подкрепа на заявеното касационно основание. Оскъдността им е повече от очевидна, предвид вече казаното. Настоява се, че подсъдимата “..която е в близки отношения със свидетеля Г, който разтоварвал и продавал месото, е допуснала груби нарушения на служебните си задължения, за да му даде възможност да се облагодетелствува..”. Известно е, че отговорността по чл. 282, ал.1 от НК може да възникне само ако е допуснато неизпълнение, нарушение на нормативно установени задължения по служба, респективно превишаване на права, това да е сторено с пряк умисъл от дееца, преследвайки особена цел – набавяне на имотна облага за себе си или другиго, от което да са могли да настъпят немаловажни вредни последици. Възможността за настъпване на немаловажните вредни последици следва да се намира в причинно-следствена връзка с инкриминираното от обвинението неправомерно поведение по служба, извършено от дееца. В конкретния случай правилно предходните инстанции са приели за недоказано наличието на такава връзка. Разтоварването на месото в склад, различен от посочения в разрешителното за внос, респективно не посочването на улица и номер от адреса на получателите, не води до създаване на реална опасност от настъпване на немаловажни последици от неимуществен характер, определени с обвинителния акт като – уронване престижа и накърняване на доброто име на посочените в обвинителния акт търговски фирми. Изложените, в тази връзка, убедителни аргументи от предходните инстанции, очевидно са предопределили новозастъпената теза, отразена в протеста, че “..в резултат на допуснати нарушения и бездействия от страна на подсъдимата е било разколебано доверието на гражданите в контролните органи, на които е вменено задължение да не допускат на пазара некачествени продукти..”. Вредните последици могат да имат и такова проявление, но все пак следва да са били предмет на обвинението. В обвинителния акт, който определя рамките на предмета на доказване и съответно реализиране на правото на защита на обвиненото лице, ясно са посочени вредните последици, които според прокурорът са могли да настъпят, но те очевидно са различни от тези, за които се споменава в протеста. При очертаните рамки с обвинителния акт е налице несъставомерност на деянието, третирано от обвинителната власт като престъпление, тъй като липсва обективен признак от състава на престъплението по чл. 282 от НК. Въвеждането на нови обстоятелства, извън тези посочени с обвинителния акт, не може да стане с протеста, тъй като става дума за неповдигнато от фактическа страна обвинение. На следващо място, по идентични съображения, относно рамките на обвинението (но не само заради това), следва да се определи като неоснователно и твърдението в протеста, че подсъдимата е действала с цел да облагодетелствува свидетеля Г. Достатъчно е само препращане към обвинителния акт, за да се утвърди тази неоснователност. Фактическите констатации, приети за установени, не могат да идентифицират наличие на очертаната от закона специална цел, като един от субективните признаци от състава на престъплението, която цел да се яви и определяща за противоправното поведение на дееца. Липсата на доказателства, които да потвърдят тезата на обвинението, че подсъдимата е действала със специална цел – да набави облага за Г. Г. , управител на “Б” ЕООД, е в основата на поддържаното сега с протеста (към такива изводи се е насочил и прокурорът в първата инстанция, без да предприеме обаче действия по изменение на обвинението), че особената цел е да се набави облага не за Г. , а за свидетеля Г. С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че възраженията по протеста са лишени от основание, защото не са допуснати претендираните процесуални нарушения, а изводите на съда за несъставомерност на деянието, са правилни. ІІ. По жалбата на подсъдимата П. Основните доводи, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, не разкриват неговото съдържание. Макар и да е заявено нарушение на материалния закон, като причина за неправилност на съдебния акт, всъщност в голямата си част доводите са израз на становището на жалбоподателката за необоснованост на фактическите изводи. Твърди се още, че е налице превратно и едностранчиво обсъждане на доказателствата. Така поддържани, и тези доводите не са относими към претендираното касационно основание, но могат да бъдат разгледани през призмата на това по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Оплакванията за неправилна оценка на доказателствата са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорената пред него част от присъдата и след комплексен анализ на доказателствените източници е достигнал до същите фактически изводи, както и първата инстанция, обусловили и крайните правни заключения, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 311, ал.1 от НК. Оспорването, свързано с изискването на закона, обвинението да е доказано по несъмнен начин, се прави при съображения, които макар и пространни, не държат сметка за доказателствата и фактите по делото. Безспорно установено е вписването, направено от подсъдимата, в съставените от нея актове за вземане на проба, че партидата, от която е взета пробата за изследване е произведена – 09.2004 г. и е с произход Ирландия, както и че в подробно изброените ветеринарно-медицински свидетелства и експертни листове е посочила дати на съставянето им, различно от действителните. Самата подсъдима, в обясненията си, не отрича, тези факти, както и личното си убеждение, че такова вписване е било нередно. За съставомерност на деянието по чл. 311 от НК от обективна страна е достатъчно да се установи, че съставеният документ отразява неправилно конкретни обстоятелства, тъй като те, последните, не отговарят на действителността. Именно това е било установено по делото и то не само чрез обясненията на подсъдимата, а и от наличните писмени доказателства, в това число уведомлението от Митническата администрация на Ирландия, за най-ранната дата на производство на месото, както и местоположението на същото и неговата принадлежност, преди да е осъществен износът към Р България. Затова, неоснователно в жалбата се твърди, че след като не било установено точно кога е произведено месото, то няма как да се приеме, че отразеното от подсъдимата е невярно. Същественото е, че датата, отразена от подсъдимата, не отговаря на действителното положение, защото, както самата подсъдима твърди, в нито един от съпровождащите вноса документи не е била посочена като дата на производство - 09.2004 г. С основание са били отхвърлени обясненията на подсъдимата в частта им, с която същата е твърдяла, че отразяването на неверните обстоятелства, е било сторено от нея по разпореждане на други длъжностни лица. Отказът на съда да кредитира обясненията, като годен доказателствен източник в тази насока, е не само защото са определени като “житейски нелогични”, както се твърди в жалбата, а защото самото отхвърлянето е резултат от надлежен доказателствен анализ. Обсъждането на показанията на свидетеля М(който категорично е отрекъл да е издавал такова нареждане), в контекста на разпоредбата на чл. 121 от НПК, не прави непременно достоверни обясненията на подсъдимата. Правилно въззивният съд не е намерил основание да приеме за верни тези твърдения, като с основание в тази връзка, са коментирани писмените доказателства, удостоверяващи проведените между свидетеля М подсъдимата разговори, съотнесени към наличните данни за момента, в който са представени пробите за изследване в лабораторията със съответните вписвания, направени от подсъдимата. Отделен е въпросът, че в жалбата, макар и да се поддържа наличието на “нареждане от други длъжностни лица”, липсва изрично позоваване на чл. 16 от НК. Това е и обяснимо, защото още първата инстанция, по повод идентични доводи, е разгледала поставените въпроси не само от гледна точка на доказването, но и от материално правна (виж мотиви л. 688, л. 689 от делото). Неоснователно е и оплакването срещу отказа на съда да преквалифицира извършеното от подсъдимата П. по чл.311, ал.2 от НК. Върховният касационен съд напълно споделя съображенията, изложени от двете предходни инстанции. Без да е нужно тяхното повторение в детайли, може само да се акцентира, че инкриминираните документи не само са създадени с цел да бъдат използвани за удостоверяване на отразените в тях невени обстоятелства, но и са използвани реално, а последното е една от причините за реализиране на месото в търговската мрежа. Тези обстоятелства съвсем не сочат на “маловажност на случая”, което изключва и приложението на чл. 311, ал.2 от НК. Явната несправедливост на наложеното наказание се поддържа с доводи, свързани най-вече с претендираната несъставомерност на деянието и с оглед на вече изложеното не намира подкрепа в данните по делото. Правилно въззивният съд е отчел високата степен на обществена опасност на извършеното, предвид наличието на продължавана престъпна дейност, съставянето на не един порочен документ, които документи по естеството си, и като част от цялостна система от мерки, са предназначени да охраняват значими права, свързани със здравето на гражданите. Ето защо, настоящият състав не намира основание за намеса при условията на чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК, в посоката, която се иска от подсъдимата П. В предвид на горните съображения и на основание чл. 351, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 290/22.12.2008 г., постановено по ВНОХД № 505/08 г. от Апелативен съд – гр. П.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.