Р Е Ш Е Н И Е № 312 София, 08.12.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1700 по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. В. от [населено място], общ.К., против решението от 23.06.2010г., постановено по в.гр.д. №220/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението от 01.02.2010г. по бр.д.№100/2008г. на Кюстендилски районен съд, в частта за предоставяне ползването на семейното жилище след развода. Касационното обжалване е допуснато с определение №596 от 12.05.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по поставения от касатора въпрос по приложението на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ относно продължителността на срока на ползването на семейното жилище след развода. Настоящият състав намира за правилно разрешението на поставения въпрос, дадено с приложената съдебна практика на ВКС - решение №925 от 24.08.2004г. по гр.д.№790/2003г. на ВКС, ІІг.о. и решение №1007 от 10.12.2008г. по гр.д.№2586/2007г. на ВКС, ІІІг.о., за определяне на срок, който не излиза извън рамките на управлението /по смисъла на чл.229 от ЗЗД/ - три години, като срокът по конкретното дело се определя с оглед на конкретните обстоятелства по делото, които са от значение за определянето му. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът И. С. Г. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.107, ал.1, във връзка с ал.4 от СК от 1985г./отм./ е постановено, че ползването на семейното жилище, собственост на родителите на К. М. В., след развода се предоставя на И. С. Г. до навършване на 18-годишна възраст на детето К., родено през 2006г. по време на брака на страните. Съгласно нормата на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, при допускане на развода, съдът може да го предостави на другия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права за определен срок. Въззивният съд е съобразил цитираната норма, като е приел, с оглед събраните доказателства и интересите на непълнолетното дете, което е оставено за отглеждане при майката, че е необходимо за определен период от време да му бъде осигурено жилище, дори това жилище да е собственост на трети лица, каквито са родителите на касатора. Спорът за ползването на семейното жилище е разрешен в съответствие с разясненията в ППВС № 12/1971г. – процесното жилище е семейното жилище на съпрузите и никой от тях не се е отказал от него; двамата съпрузи имат незадоволена жилищна нужда; невъзможно е ползването му поотделно и от двамата съпрузи. Обстоятелството, че жилищните и сервизните помещения в сградата не са обособени в отделни жилища и се налага общо ползване на някои от сервизните помещения – баня и санитарния възел в сутерена, не е пречка за предоставяне на ползването на семейното жилище, след като при такива обстоятелства съпрузите са били допуснати да ползват помещенията, което не е спорно по делото. Неправилно обаче е определена продължителността на срока на ползването – до навършване на 18-годишна възраст на детето, което е родено през 2006г. Нормата на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ цели защита правата на ненавършилите пълнолетие деца и ограничава правата на собственика, който следва да понесе тежестта от предоставянето на жилището на децата и родителя, който упражнява родителските права в определения за това срок. Поради това в тези случаи съдът следва да определи срок на ползването, който не излиза извън рамките на управлението /по смисъла на чл.229 от ЗЗД/ - три години, като срокът по конкретното дело се определя с оглед на конкретните обстоятелства по делото, които са от значение за определянето му. В разглеждания случай настоящият съдебен състав намира с оглед данните по делото и в социалния доклад, че в интерес на детето с оглед възрастта му и необходимостта му да общува пълноценно с двамата си родители и в подкрепящата среда на бащата – неговата майка, баба на детето, която живее на сутеренния етаж на същата къща, е срокът на ползването да бъде определен на три години от датата на обявяване на настоящото решение. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в обжалваната част относно срока на ползването. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част относно срока на ползване на семейното жилище на основание чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ и се постанови ново, с което се определи срок за ползване на семейното жилище три години, считано от влизане в сила на въззивното решение, а именно - от датата на обявяване на настоящото касационно решение. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 23.06.2010г., постановено по в.гр.д. №220/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението от 01.02.2010г. по бр.д.№100/2008г. на Кюстендилски районен съд, в частта за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на основание чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ по отношение на срока за ползване и вместо него постановява: ОПРЕДЕЛЯ три години срок за ползване на семейното жилище на основание чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./, считано от влизане в сила на въззивното решение. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: