Р Е Ш Е Н И Е № 50128 [населено място], 20.10.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2595 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от Е. И. К. иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 22.08.2014г. по арб. дело № 3571/2014г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициариум СНЦ, с което Е. И. К. е осъден да заплати на „Профи Кредит България”ЕООД сумата от 2936,70 лв., ведно със законната лихва от 22.08.2014г. до окончателното плащане, както и сумата 396,20лв.- разноски по арбитражното производство. Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение, по повод изпълнително производство, образувано при ЧСИ Б. Б. с рег.№853, с район на действие СГС. Счита, че решението е постановено по спор, който не може да се разглежда от арбитраж. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска „Профи Кредит България”ЕООД изразява становища за недопустимост и неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая е бил оспорен подписът, положен за получател Е. К., върху разписка за връчване на 31.08.2014г. на арбитражно решение по арб. д. № 3571/2014г., намираща се в оригинал по гр.д. № 2201/2015г. на СГС. Съобразно заключението на в.л. С. Б. по назначената СПЕ, кредитирано от настоящия състав като обективно и компетентно дадено и неопровергано от останалите доказателства по делото, се установява, че коментираният подпис не е положен от Е. К.. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази връчено на 26.10.2021г. съобщение до длъжника за образувано против него изп.дело № 20158560402868 по описа на ЧСИ Б. Б. с рег. № 853. С оглед на подаването на исковата молба на 17.11.2021г. същата се явява депозирана в рамките на преклузивния срок. По същество на молбата страната се позовава на нищожност на атакуваното арбитражно решение. По силата на §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47, ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст. дело №15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т.3 на решение № 9/24.10.2002г. по к.д. №15/2002г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано в срок съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражното решение. В настоящия случай ищецът е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същият е физическо лице - страна по договор за заем, сключен за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между него и ответника е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.47, ал.1 от ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47, ал.2 от ЗМТА. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски от „Профи Кредит България”ЕООД за държавна такса в размер на 133,32лв., за депозит за вещо лице в размер на 300 лв. и 460 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 22.08.2014г. по арб. дело № 3571/2014г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициариум СНЦ, с което Е. И. К. е осъден да заплати на „Профи Кредит България”ЕООД сумата от 2936,70 лв., ведно със законната лихва от 22.08.2014г. до окончателното плащане, както и сумата 396,20лв.- разноски по арбитражното производство. ОСЪЖДА „Профи Кредит България”ЕООД, [населено място] да заплати на Е. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата от 893,32лв., разноски по спора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: