Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 323   гр. София, 15 юни 2010 година                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                          ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                  ФИДАНКА ПЕНЕВА         При участието на  секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от  председателя (съдията) Г. И. дело № 270/2010 година.     Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Г. Н. Б., подадена чрез неговия з. С. Б. против въззивно решение № 47/23.03.2010 г., постановено по в.н.о.х.д. № 35/2010 г. на Бургаския апелативен съд (БАС) . С жалбата се релевира явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В съдебното заседание жалбата се поддържа от упълномощения от подсъдимият, з. С. Б. Гражданският ищец и частен обвинител Б. Г. Г. не участва в касационното производство. Постъпило е становище от повереника му адвокат А за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, понеже претендираното от защитата касационно основание не е налице. Не е допуснато и нарушение на закона, поради което предлага решението да остане в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С обжалваното решениe е потвърдена присъда № 4/26.01.2010г., постановена по н.о.х.д. № 338/2009 г. на Окръжен съд – Сливен, с която подсъдимия Б е признат за виновен в това, че: - на 27.02.2009 г. в землището на с. С., община Н. по път IV – 66009, при управление на моторно превозно средство, л. а. „БМВ” с ДК № С* нарушавайки правилата за движение по пътищата (чл. 21, ал. 1 от ЗДП) по непредпазливост причинил смъртта на В. Богданов Г. , като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1, 31 промила, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и го оправдал по обвинението за допуснати нарушения по чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДП. На основание чл.343г НК е лишил подсъдимия от правото да управлява моторни превозни средства за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият Б е осъден да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на Б. Г. Г. сумата от 50 000 (петдесет хиляди)лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 27. 02. 2009 г. и 6500 (шест хиляди и петстотин) лева - разноски по производството. Единственото възражение в жалбата на касатора, относно явната несправедливост на наложеното наказание, поради отказът на въззивния съд да отложи изтърпяването му, при условията на чл.66 НК е неоснователна. Явната несправедливост на наложеното наказанието е бил довод поддържан и с въззивната жалба. Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК с произтичащата от това последица при определяне на наказанието, задължително при условията на чл. 55 от НК. Въззивният съд е мотивирал отказа за приложение на условното осъждане след внимателна проверка на първоинстанционната присъда и в изпълнение на задължението което има според чл. 305, ал. 3 от НК, Макар да е възприел смекчаващи обстоятелства на които се е позовала първата инстанция, като чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, признанията, съдействието му за установяване на обстоятелствата по чл.102 НПК, въззивният състав е съобразил и установени обстоятелства, за слабата дисциплина на касаторът, като водач на моторни превозни средства, изключително грубото нарушаване на основни правила за безопасност на движението и не на последно място по значение обстоятелството, че касаторът е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация в кръвта, значителна над установения в закона минимум. Съвкупната оценка на посочената група обстоятелства, както и останалите при които е извършено деянието, е позволила на съдът да обоснове правилния извод за една завишената степен на обществена опасност на личността на касаторът. При това положение следва да се сподели, като правилен направения извод, за необходимостта касаторът да изтърпи определеното му наказание, като единствено възможния начин за постигане целите по чл.36 НК. В тази част изводите на въззивната инстанция са обосновани и се основават на съвкупната оценка на събрания и проверен, еднозначен по съдържание доказателствен материал. Позоваването на проекта за споразумение по чл.380 и сл. НПК не води до друг извод, защото и в тази част причината за невъзможността за одобряване от съдът е отсъствието на изискуемото от закона поведение на касаторът, да възстанови причинените имуществени вреди, които сами по себе си сочат и на друг признак за съставомерност на изпълнителното деяние. Мотивиран от гореизложеното и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила решение № 47/23.03.2010 г., постановено по в.н.о.х.д. № 35/2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 4/26.01.2010г. по н.о.х.д. №338/2009г. на Сливенски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:   1.     2.