Р Е Ш Е Н И Е № 50079 София, 03.11.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 946/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 420 от 02.10.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 7304, постановено на 30.10.2019 г. по в. гр. д. № 9995/2017 г. по описа на Софийски градски съд, по касационната жалба на Ю. В. И.. В касационната жалба на първо място са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неговата неправилност като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което след като се приеме, че установяване съществуването на правото на ползване следва да бъде направено в първата фаза на делбеното производство, да се прогласи нищожността му. Ответникът по касация И. Т. Ч., чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Посочва, че съществуването на правото на ползване следва да бъде отчетено във втората фаза на делбеното производство. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 114572 от 10.05.2017 г. по гр. д. № 63414/2016 г. на Софийски районен съд за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], съставляващ УПИ ** в кв.101 по плана на [населено място], м. „Г. М.“, с площ 420 кв. м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от около 50 кв. м., с идентификатор **** и всички подобрения в имота, между И. Т. Ч. и Ю. В. И., при равни квоти. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, останал в наследство от общите наследодатели И. И. Л. и Р. К. Л. /баба и дядо на ищеца/, предявен от И. Ч. срещу Ю. И.. В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за дарение от 1985 г. неговата майка В. Л. /дъщеря на общите наследодатели/, му е прехвърлила 1/4 ид. ч. от същия. По силата на съдебна спогодба процесният имот е поставен в дял на ищеца и В. И. /внук на общите наследодатели/, който е притежавал 1/2 ид. ч. от имота на основание договор за дарение, сключен с Р. Л.. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска. Не е въвела възражения. В първото по делото съдебно заседание процесуалният й представител е въвел възражение за погасяване на правото на ползване, учредено със съдебната спогодба в полза на ищеца, поради неупражняването му в 5-годишен срок. Първоинстанционният съд е приел, че това възражение следва да бъде разгледано във втората фаза на делбата. Във въззивното производство /с допълнителна молба/ е направено и възражение за нищожност на клаузата за учредяване право на ползване поради липса на форма, прието за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2018 г. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че между страните съществува съсобственост при равни квоти върху дворното място /индивидуализирано според приетата кадастрална карта/, жилищната сграда и всички находящи се в него спомагателни постройки. По отношение на възражението за погасяване по давност на правото на ползване е посочено, че съдът не дължи произнасяне за наличието или погасяването на вещно право на ползване. Неговото наличие би могло да е от значение във втората фаза на делбата. Възражението за нищожност не е разгледано като преклудирано. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 15.12.2020 г., на основание чл. 292 ГПК, производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като с определение от 11.05.2022 г. производството е възобновено. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: следва ли да бъде разгледано надлежно въведено възражение за погасяване на учредено право на ползване на съделител върху целия делбен имот, поради неупражняването му в срок, произнасянето по което произтича от задължението на съда да постанови изрично дали върху имота, за който се допуска делбата, съществува вещно право на ползване в полза на съделител или трето лице, което да бъде отчетено и при нейното извършване. По така поставените процесуалноправни въпроси трябва да се дадат следните отговори: За съда съществува задължение при постановяване на решението в първата фаза на делбата да отрази и съществуващо право на ползване, като постанови изрично дали върху имота, за който се допуска делбата, съществува вещно право на ползване в полза на съделител, което да бъде отчетено и при нейното извършване. Установяване съществуването на ограничени вещни права, чийто носител е някой от съсобствениците, следва да бъде осъществено в първата фаза на делбеното производство, когато съществува спор между страните за съществуването на правото и неговия обем. Същото е от значение за избора на способ за извършване на делбата. В цитирания смисъл е решение № 735/18.11.2005 г. по гр. д. № 405/2005 г. на ВКС, първо г. о., което се споделя от настоящия съдебен състав. Когато не е налице такъв спор или носител на правото е трето лице, съобразяването на правото на ползване и неговата оценка ще са от значение при определяне стойността на дяловете във втората фаза на делбеното производство. С оглед изпълнението на това задължение следва да бъде разгледано и надлежно въведеното възражение за погасяване на учредено право на ползване на съделител върху целия делбен имот, поради неупражняването му в срок. Във връзка с горното задължение трябва да бъдат разгледани и доводите за нищожност на учредяването на правото на ползване. В тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. По касационната жалба. Наследодателката Р. К. Л. е починала през 1986 г., като е оставила низходящи: В. И. Л. и А. И. И.. По делото е установено, че с нотариален акт № 63/03.05.1985 г. за дарение В. Л. е прехвърлила в полза на сина си И. Т. Ч. 1/2 ид. ч. от притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от процесния имот. Видно от нотариален акт № 30 от 29.04.1985 г. за дарение, със същия Р. Л. е прехвърлила на своя внук В. И. /син на А. И./ собствената си 1/2 ид. ч. от имота. С влязло в сила решение по гр. д. № 940/1989 г. на Софийски районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между В. Л., И. Ч. и В. И., при квоти: по 1/4 ид. за първите двама съделители и 1/2 ид. ч. за съделителя В. И. на процесното дворно място, едноетажна жилищна сграда и паянтови постройки. Във втората фаза на делбата е постигната съдебна спогодба /протокол от 30.11.1989 г./, по силата на която И. Ч. и В. И. са получили в „общ дял при равни квоти за всеки от тях“ процесния имот, като ищецът е запазил пожизнено безвъзмездно за себе си и за членовете на семейството си правото на ползване върху целия имот. През 2011 г. В. И. е дарил на дъщеря си Ю. И. собствената си 1/2 ид. ч. от имота /нотариален акт № 158 от 06.06.2011 г./. В акта изрично е отразено, че върху имота има учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на И. Ч. съгласно съдебната спогодба. С оглед даденото разрешение на процесуалноправните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При данните по делото касационният съдебен състав констатира, че в настоящата хипотеза следва на първо място да се извърши преценка за действителността на съдебната спогодба изцяло и доколко обективирания в нея договор отговаря на изискванията на договор за делба /акт, уговорен от всички съсобственици, по силата на който съществуващата между тях съсобственост се прекратява и замества с индивидуално право на собственост върху отделни обекти от няколко общо притежавани имущества и притежавани отделно от досегашните собственици, съразмерно с досегашните им дялове/, който може да бъде сключен под формата на съдебна спогодба, а не в изискуемата от чл. 18 ЗЗД нотариална форма. В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че договорът за доброволна делба, представлява самостоятелен вид договор, целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, доколкото това е възможно, срещу което и останалите съсобственици при възможност получават такъв реален дял, максимално близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността. Ако всеки от съсобствениците получи реален дял, съответстващ на стойността на дела му в съсобствеността или при минимално несъответствие е постигнато съгласие за уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е необходимо. Ако обаче стойността на получения от някой от съсобствениците реален дял значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността, договорът за доброволна делба, респ. съдебната делба спогодба, следва да съдържа и клауза за начина, по който се извършва уравняването. В случая в сключената на 30.11.1989 г. съдебна спогодба в делбено производство липсват изявления за уравнение дела на съделителя В. И., макар неговите права да се намаляват /получава голата собственост върху притежаваната от него 1/2 ид. ч./, а правата на съделителя И. Ч. се увеличават, като получава правата в съсобствеността на В. Л. и право на ползване върху целия имот, а В. Л. само прехвърля на И. Ч. правата си в съсобствеността без да е посочено как е уравнен дела й. Преценката за действителността на съдебната спогодба от 30.11.1989 г. е релевантна, защото ако бъде констатирана нейната нищожност, първоинстанционното решение ще бъде недопустимо, тъй като в делбата не е участвал съсобственика В. Л.. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да даде възможност на страните да заявят становището си по служебно констатираното от касационния съд основание за преценка действителността на делбената спогодба от 30.11.1989 г., да изложат фактическите си твърдения и възражения, свързани с него и да ангажират доказателства. При постановяване на решението си, ако приеме, че делбената спогодба от 30.11.1989 г. е действителна, въззивният съд следва да се произнесе по въведените доводи за нищожност на учредяването на правото на ползване, като прецени дали е налице такова основание при учредяване на право на ползване в полза на членовете на семейството на съделителя И. Ч. с оглед разясненията в ППВС № 7/1973 г., т. 8б, че когато със спогодбата по делбено дело се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са били предмет на делото на делба, и за тези действия законът предвижда специална форма, то съдебната спогодба не би произвела специален ефект и има значение на предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако са налице необходимите условия. В случай че се прецени, че съдебната спогодба е действителна, въззивният съд следва да се разгледа възражението за погасяване на правото на ползване. При положение, че правото на ползване е било надлежно учредено и продължава да съществува, същото следва да бъде отразено при постановяването на решение в първата фаза на делбата. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 7304, постановено на 30.10.2019 г. по в. гр. д. № 9995/2017 г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд съобразно дадените в мотивите указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.