Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 23.02.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2356 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. М. чрез пълномощника й адвокат С. Т. против решение № 76 от 5.02.2020 г., постановено по гр.д. № 516 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 72 от 23.03.2019 г. по гр.д. № 1231/2017 г. на Районен съд-Свищов за отхвърляне на предявения от Й. С. М. против Д. Н. Я. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да извърши необходимите ремонтни действия за отстраняване появилия се и действащ теч в притежаваното от ищцата избено помещение № 1 в [населено място], [улица]. Д. Н. Я., чрез пълномощника си адвокат И. И., оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор и претендира присъждане на направените разноски. С определение № 529 от 26.11.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка дали въззивното решение съответства на практиката на по решение № 27 от 2.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г., IV гр.о., решение № 97 от 2.05.2019 г. по гр.д. № 3457/2018 г., IV гр.о. и решение № 9 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 3700/2013 г., I гр.о. /явяващи се израз на трайната практика на ВКС по приложението на чл.12 и чл.235 ГПК, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени/, доколкото липсват мотиви на съда по посочените във въззивната жалба на ищцата доводи относно приетия по делото констативен протокол за извършена проверка с термокамера, за липсата на данни за използваната техника при проверката и относно изискванията при изпитване на водопроводи, както и доводите относно констатациите на вещото лице С.. С атакуваното решение окръжният съд е приел, че от лятото и есента на 2017 г. по тавана в избеното помещение, принадлежащо към жилището на ищцата, се появява теч, като през първата половина на октомври 2017 г. ответницата, заради оплакванията на ищцата, е извършила подмяна на стара метална канализационна тръба, идваща от кухнята, минаваща през мивката на банята, влизаща в сифона и снадена с главния вертикален щранг от каменинова тръба на сградата, с нови пластмасови свързани помежду си тръби /показанията на свидетеля К. Н., извършил работата/. Спорът по делото е дали произхода на тече е свързан с неизправност във водопроводната инсталация в банята-тоалетна на жилището на ответницата. Въззивният съд е счел, че ищцата не е доказала по безспорен начин, че произходът на теча е каузално свързан с вътрешната водопроводна инсталация. Най-вероятната причина за теча е общата канализационна тръба /десния вертикален щранг на сградата/. Този извод е обоснован с извършените на 19.10.2017 г. оглед, проби и сканиране с професионална термографска камера /констативен протокол на „Мар и Яна 21“ ЕООД/, които дават резултат, че източникът на теча се намира в десния централен щранг на жилищната сграда, разположен в мазето на ищцата /общата канализационна тръба за отпадни води/ на ниво над разклонението на щранга за първия етаж; заключението на вещото лице инж.И. С., приемащ този изследователски резултат за правдоподобен, като точното място е на около 15 см. над връзката на включването на отточния канал от банята във вертикалния щранг; вероятността течът да се свърже като последица с подмяната на старата канализационна тръбна система в банята-тоалетна на ответницата, довела по предположение до повреждане /счупване/ на вертикалния щранг в участъка, в който той е каменинова тръба или пък до недобра връзка от недостатъчна уплътненост между него и новата хоризонтална оточна канализационна тръба не е достатъчно правдоподобна, тъй като в този случай овлажняването не би следвало да го има преди ремонта, липсват доказателства за неуплътненост или счупване на вертикалния щранг /който е облицован с плочки и връзката му с хоризонталната тръба е закрита/ и няма каквито и да било признаци в сервизното помещение на ответницата за видим теч /водната проба, извършена от двете вещи лица, не е показала съмнение за некачественото извършване на подмяната на старата с новата хоризонтална канализационна тръба. Въззивният съд е посочил, че направеното едва във въззивната жалба оспорване на изследването с термографска камера, не е обосновано с изложение на специални знания по конкретно поставен въпрос на експертите. Посочените от вещото лице С. като недостатъци в системата за оттичане на отпадните води в жилището на ответницата /тръбата между сифона и вертикалния щранг е с обратен наклон и при пускане на вода от мивката в банята, в сифона изтича основното количество, но едно минимално количество се връща в обратна посока и остава на дъното на тръбите; останалото в тръбите количество се оттича за 5-10 минути, което показва нарушеност на връзките на отточния канал между сифона правите участъци или между правия участък и коляното под мивката/, не могат да се приемат за причина за теча в избеното помещение на ищцата, защото самото вещо лице, я предполага в друга предметна връзка. Въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС /включително и посочената от касатора и в определението по чл.288 ГПК/ по приложението на чл.12 и чл.235 ГПК. Въззивният съд не е изложил съображения по доводите във въззивната жалба относно констативния протокол от 19.10.2017 г. на „Мар и Яна 21“ ЕООД; по отношение поведението на ответницата, която е осуетила провеждането на водна проба от вещото лице инж.Г., както и относно констатациите на двете вещи лица /извън тази на вещото лице инж.С., с която въз основа на посочения протокол от 19.10.2017 г. е мотивирана вероятност теча да е от вертикалния щранг/. Поради това въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, вменяващи в задължение на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени. По основателността на касационната жалба: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ищцата е собственик на жилище на първия етаж /апартамент № */, а ответницата – на жилище на същия етаж /апартамент № */, над мазето на ищцата, в триетажната сграда в [населено място], [улица]. През лятото на 2017 г. е установен теч в избеното помещение към жилището на ищцата. В констативен протокол от 10.08.2017 г. на община Свищов е посочено, че са налице следи от влага на тавана на избеното помещение, като течът преминава през кабелите за осветление, монтирани на тавана на помещението, което представлява реална опасност за живота и здравето на обитателите на сградата, като са дадени указания незабавно да се извърши ревизия и ремонт на ВиК системата на жилищата по вертикалата над избеното помещение. Безспорно е, че ответницата е извършила ремонт на помещението баня-тоалетна в жилището си, като с протокол № 1-МП от 27.10.2017 г. на община Свищов са констатирани следи от теч и по време на ремонта въз основа на огледи, извършени на 2.10 и 16.10.2017 г. На 19.10.2017 г., по възлагане на третото за настоящия спор лице М. Ц. Я., е извършено сканиране с термографска камера /без посочена марка и модел/ от „Мар и Яна 21“ ЕООД и извършена проба чрез пускане на вода от всички етажи, като констатацията в протокола от същата дата е, че от първия етаж не се появява теч, появяват се капки и впоследствие теча се усилва при пускане на вода от втория етаж и е направен извод, че източникът на теч се намира в общата канализационна тръба за отпадни води на ниво над разклонението на щранга за първия етаж. При извършените огледи /първо на 23.02.2018 г./ вещото лице инж.Г. е констатирало следи от влага в централната и дясната част на железобетонната плоча в избеното помещение на ищцата, на 24.02.2018 г. било по-овлажнено средното петно, като в поставен под него леген, до 28.02.2018 г. се събрала около 200 грама вода, а на 6.03.2018 г. ответницата осуетила единственият според вещото лице сигурен метод за определяне произхода на теча, а именно хидравлична водна проба чрез пускане на течаща вода само в сменените хоризонтални канализационни тръби в нейното жилище. Констатирало е и, че вертикалният канализационен щранг, изпълнен с каменинови тръби, е закрит в банята на ответницата с фаянсови плочки на височина 1.80 м и не може да се установи неговото техническо състояние, а над тази височина се вижда, че щрангът, отиващ към горния етаж е сух и няма следи от течове през него, както и от горната железобетонна плоча. Уточнявайки, че прекъснатата хидравлична проба е осуетила получаване на информация за източника на тече, вещото лице е дало заключение, че причините за теча могат да бъдат от канализационната система или през железобетонната плоча през подовата настика или и от двете посочени причини. Във връзка с оспорване на заключението от ответницата, съдът е допуснал нова съдебна експертиза, като е назначил посоченото от „ВиК Плевен“ ЕООД вещо лице. При направения оглед на 19.01.2019 г. вещото лице инж.С. също е констатирало наличие на овлажняване и теч в две зони – едната под сифона на мивката на ответницата, а другата под коляното, което е събирателно на мивката от кухня и баня в жилището на ответницата и отвежда към сифона за отпадната вода. Потвърдило е констатациите на предходната експертиза за липса в жилището на ответницата на следи от теч от горните етажи – фугите на плочките, покриващи камениновия вертикален щранг, са здрави и без плесен от скрит теч, от ревизионния отвор се вижда, че щранга е сух и без настоящи и предишни течове в него. При направена проба с оцветена вода в жилищата на първия и втория етаж, не е констатирано оцветяване на теча в избеното помещение, но и в двата случая се е увеличил интензитета му. Това е обусловило един от изводите на вещото лице, че течът не е открит, с малък интензитет е и се филтрира през стоманобетонната плоча, за да достигне тавана на мазата на ищцата. Вещото лице е констатирало и, че тръбата между сифона и вертикалния щранг в банята на ответницата, е с обратен наклон, затова минимално количество вода се връща в обратна посока и остава в тръбите, но след 10-15 минути това минимално количество вода го няма, а това показва, че има нарушение на връзката между сифона и правите участъци или между правия участък и коляното под мивката. След разговор с майстора, извършил ремонта в жилището на ответницата /който е разпитан и като свидетел по делото/ и с извършилия обследването с термографска камера на 19.10.2017 г., вещото лице е посочило, че течът в констативния протокол от 19.10.2017 г. „Мар и Яна 21“ ЕООД е над връзката на включване на отточния канал от банята на ответницата във вертикалния щранг до 15 см над тръбата, което място е под ъгъла между пода и стената на банята на ответницата. Въз основа на тези констатации вещото лице е направило извод, че течът в мазата на ищцата може да е само през неуплътнената връзка между вертикалния щранг и отточната тръба на ответницата, а ако се приеме протоколът от термографската камера, че течът е над тази връзка – то при прочистване на старата тръба или при монтажа на новата, камениновата тръба на вертикалния щранг е спускана и се препоръчва последваща смяна на вертикалния щранг с нови тръби и подмяна на цялата връзка в банята на ответницата. При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице С. е уточнило, че счита за безспорен факт, че тръбата между вертикалния щранг и сифона е с обратен наклон и между връзките там има теч, а за горните етажи прави извод от изследването с термокамера, но сифонът събира минимално количество вода, която изтича някъде по връзките и това се дължи на некачествен ремонт. Счита за факт, че тече от банята на ответницата през сифона, а за вертикалния щранг няма причина за теча, освен ако мястото на връзката е компрометирано. Събраните по делото гласни доказателства не допринасят за изясняване на релевантния въпрос относно причините за теча. Показанията на свидетелите В., К. и Н. установяват наличието на теч и извършването на ремонт в банята на ответницата, а свидетеля Н. – начина, по който е подменил тръбите в имота на ответниците. При тази фактическа обстановка изводите на въззивния съд са изцяло необосовани като резултат от обсъждане само на част от доказателствата и немотивирано игнориране на останалите доказателства. Съдът е основал решението си единствено на констативния протокол от 19.10.2017 г. „Мар и Яна 21“ ЕООД без да обсъди възражението на ищцата, че липсват конкретни данни за използваната при обследването техника и доколко същата е годна да установи причините за теча, както и мнението на вещото лице инж.С., че ако се приеме протоколът от термографската камера, че течът е над връзката между вертикалния щранг и отточната тръба на ответницата – то при прочистване на старата тръба или при монтажа на новата, камениновата тръба на вертикалния щранг е спускана, но той счита, че причината за теча е в неуплътнени връзки при извършване ремонта в мокрото помещение на ответницата. Съдът не е отчел и, че посоченият протокол на едноличното търговско дружество съставлява частен писмен документ и се ползва само с предвиденото в чл.180 ГПК доказателствено значение, а в случая съставителя на документа не е разпитан като свидетел по делото, поради което и този документ не е годно писмено доказателство за установяване причините за теча, доколкото именно това е основният спорен въпрос по делото. Същевременно мненията и на двете експертни заключения са, че най-вероятно причината за теча е в канализацията в имота на ответницата, обосновани с липсата на следи от влага в мокрото й помещение и вертикалния щранг, идваща от горните етажи, както и с факта, че тръбата между вертикалния щранг и сифона е с обратен наклон и сифонът събира минимално количество вода, която изтича някъде по връзките. Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено като неправилно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, тъй като не е установено по безспорен начин дали причината за теча е в нарушение на връзката между сифона и правите участъци или между правия участък и коляното под мивката в банята-тоалетна на ответницата, или от неуплътнената връзка между вертикалния щранг и отточната тръба на ответницата /както смята, че е възможно вещото лице инж.С./ и съответно какви конкретни ремонтни действия евентуално следва да предприеме Д. Я.. В хипотеза като настоящата, в която е установено, че течът преминава през кабелите за осветление, монтирани на тавана на помещението, което представлява реална опасност за живота и здравето на обитателите на сградата, съдът е длъжен да съдейства на експертите да установят конкретната причина за теча и да включи в задачата им установяване на конкретните действия, които следва да се предприемат за отстраняването й и да ги отрази в диспозитива на съдебния акт. Искът може да бъде отхвърлен, само ако категорично се установи, че течът е от общите части на сградата или от горните етажи, а от доказателствата по настоящем не може да се направи подобен извод. Затова при новото разглеждане на делото съдът следва да постави допълнителна задача на вещото лице инж.С. и да му съдейства чрез задължаване на страните да осигурят достъп за извършване на необходимите за обследването действия, чрез които да се установи конкретната причина за теча и конкретните действия, които следва да бъдат извършени за отстраняването й. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 76 от 5.02.2020 г., постановено по гр.д. № 516 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: