3 Р Е Ш Е Н И Е № 210 СОФИЯ 09.08.2010 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 март 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ж. СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева Велислав Павков при секретаря Д. Н. изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 202/2009 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Г. К. против решение № ІІ- 123 от 09.06.2008 г. по гр.д. № 232/08 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата за изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ответниците по касация О. служба ”Земеделие“ гр. С. и Община С. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените с жалбата касационни основания, приема за установено следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № Х. - 127 от 28.01.2008 г. по гр.д. № 1414/ 2007 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. К. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на Г. С. Геродимов на възстановяне на собствеността върху следните земеделски имоти, находящи се в землището на гр. С.: 1/ лозе - келеме в м. ”Ачмалъци” с площ 1.100 дка при граници Н. В. Т., Т. Я. Б., П. К.; 2/ лозе в м.”Мисаря” с площ 3.5 дка с граница Н. Т. Т.. Прието е, че ищцата не е доказала правото на собственост на своя наследодател върху заявените за възстановяване имоти съобразно наведения в исковата молба придобивен способ - зестра от Д. Д.. В някои от представените писмени доказателства Д. Д. е посочен като съсед на имоти на други лица, но въз основа на тези доказателства не може да се индивидуализират по вид и площ имотите, които самият той е притежавал. В протокол № 20 от 26.02.1958 г. на комисията по Т. в гр. С. за извършени замени на земи на нечленкооператори, включени в блокове на ТКЗС, със земи на кооператори, е отразено, че Г. Геродимов е получил по замяна лозе ІІ категория с площ 1.5 дка в м. ”Мисаря” срещу отстъпено от него лозе ІІ категория с площ 3.5 дка, но не е посочено в коя местност се е намирал замененият имот. С определение № 1199 от 28.10.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за необходимостта от установяване на границите на заявения за възстановяване имот към момента на обобществяването му като предпоставка за уважаване на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ в случаите, когато в делото има писмени доказателства, в които е посочена само неговата площ. Искът по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на възстановяване на собствеността върху притежавани преди образуването на ТКЗС, Д. или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Процесуална предпоставка за предявяване на този иск е пропускането на срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ за заявяване на имотите за възстановяване по административен ред. Правото за възстановяване е относимо към конкретен имот, а не към лицето, което го претендира. Затова искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ може да има за предмет и установяване правото на собственост само за отделни земеделски земи, които не са заявени за възстановяване по административен ред в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ. В този смисъл са разясненията, дадени в т.3 от ТР № 2/96 г. на ВКС, ОСГК. Уважаването на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е предпоставено от успешното доказване на притежанието на правото на собственост върху конкретен земеделски имот към релеватния минал момент. По правило недвижимите имоти се индивидуализират чрез тяхното местоположение, граници и площ, а земеделските имоти - и чрез техния културен вид. Тъй като ЗСПЗЗ предвижда два способа за възстановяване на правата на собствениците или техните наследници върху земеделските земи, притежавани преди кооперирането – в съществуващи /възстановими/ стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне, в своята практика ВКС приема, че за успешното провеждане на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е достатъчно заявеният за възстановяване имот да е индивидуализиран чрез землището и местността, в която се намира, неговата площ и културен вид. В своята съвкупност тези белези ще определят обекта на собственост, върху който ще се възстановяват правата на собствениците в нови реални граници с план за земеразделяне с решението по чл. 14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ. В случая предмет на предявения от жалбоподателката С. Г. К. иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ са два имота, находящи се в землището на гр. С. - лозе- келеме в м.”Ачмалъци” с площ 1.100 дка и лозе в м.”Мисаря” с площ от 3.5 дка. От удостоверение № 424 от 13.07.2007 г. на О. служба по земеделие и гори гр. С., представено по делото с оглед установяване наличието на процесуалната предпоставка за предявяване на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, а именно имотите да не са били заявени за възстановяване по административен ред в срока по чл. 11, ал.1, е видно, че по преписка вх. № 68/ 92 г. са били заявени за възстановяване на името на наследници на Г. С. Геродимов 2 дка в м. ”Ачмалъци” въз основа на данъчна декларация № 210 от 1948/1949 г. , както и че в същата няма декларирани други имоти в м.”Ачмалъци” и имот в м.” Мисаря”. Видно от представения по делото протокол от 26.02.1958 г. Г. Геродимов е получил по замяна имот - лозе в м.”Мисаря” с площ 1.5 дка срещу отстъпено от него лозе от 3.5 дка, което не е индивидуализирано с други белези – местонахождение и съседи. Съгласно чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ когато е извършена замяна по реда на ЗТПС/ отм./, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. С оглед на това в тежест на ищцата е било да установи, че преди замяната от 1958 г. нейният наследодател Г. Геродимов е притежавал лозе от 3.5 дка в м.”Мисаря”. Такива доказателства не са ангажирани. Не са ангажирани доказателства и за това, че заявените за възстановяване имоти са били дадени като зестра на съпругата на Геродимов от нейния баща Д. Д., нито от кой момент Г. Геродимов е установил фактическа власт върху тях, за да се направи извод дали към момента на образуване на ТКЗС същият ги е придобил по давност. Останалите писмени доказателства - картен материал и нотариални актове за други имоти, в който Д. Д. е посочен като съсед, са индиция за това, че същият е притежавал имоти в м. ”Ачмалъци” и “Мисаря”, но въз основа на тях тези имоти не могат да бъдат идентифицирани по граници и площ, нито да се направи извод, че са идентични със заявените за възстановяване. В тази насока са и изводите на въззивния съд, поради което въззивното решение като постановено в отсъствие на релевираните с касационната жалба основания за отмяна по чл. 281 ГПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІ- 123 от 09.06.2008 г. по гр.д. № 232/08 г. на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :