Р Е Ш Е Н И Е № 37 [гр. София], 28 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 669 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Р. Б. за възобновяване на производството по н. ч. д. № 145/2010 г. и отмяна на определение № 66 от 29.06.2010 г. на Районния съд –[населено място]. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон поради приложението на чл. 27 НК. Направено е искане за отмяна на определението и прекратяване на производството. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения (адв. Х.) моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение № 66 от 29.06.2010 г. по н. ч. д. № 145/2010 г. Районният съд –[населено място], на основание чл. 27, ал. 1 НК е присъединил наказанието на осъдения И. С. М. от три месеца лишаване от свобода по присъда № 28 от 23.03.2010 г., в сила от 15.04.2010 г. на Районния съд –[населено място] по н. о. х. д. № 24/2010 г. към неизтърпяната част (една година и три дни) от общото, най- тежко наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, определено с влязло в сила определение № 72 от 3.04.2008 г. на Районния съд –[населено място] по ч.н.д. № 201/08 г. измежду наказанията по две присъди - по н. о. х. д. № 575/06 г. и по н. о. х. д. № 952/07 г. Определението не е било обжалвано и на 15.07.2010 г. същото е влязло в сила. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. За да извърши присъединяването съдът е взел предвид, че осъденият И. С. М. е извършил новото престъпление по н. о. х. д. № 24/2010 г. на 13.11.2009 г., т. е. преди да е завършило изтърпяването на наложеното общо наказание по съвкупност в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода (приведено в изпълнение на 18.02.2008 г. според приложената справка). От данните по делото се установява също, че с определение № 162 от 12.03.2010 г. по н. ч. д. № 348/2010 г. на Варненския окръжен съд осъденият М. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част в размер на една година и три дни от наложеното му общо наказание по реда на чл. 25 НК по н. ч. д. № 201/08 г. При това положение главният прокурор основателно изтъква съществено нарушение на материалния закон с приложението на чл. 27 НК. Разпоредбата на чл. 70 НК е специална спрямо общата разпоредба на чл. 27 НК и последната не се прилага по отношение на наказания, подлежащи на изтърпяване при условно предсрочно освобождаване. Развитата аргументация в искането за отмяна на определението напълно отговаря на дадените разяснения в т. 5 от Постановление № 2/70 г., изм. с постановление № 7/87 г. относно приложението на чл. 27 НК, поради което е излишно те подробно да се пресъздават и в настоящето решение. Затова Районният съд –[населено място] не е могъл без да наруши закона да постанови осъденият И. Сейдиюмеров М. да изтърпи едно общо наказание, определено по правилата на присъединяването по чл. 27 НК. Върховният касационен съд възприема и съображенията в искането на главния прокурор, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 70, ал. 7 НК също е неприложима. Според материалите по делото осъденият не е извършил новото престъпление по н. о. х. д. № 24/2010 г. в изпитателен срок на условното предсрочно освобождаване. Престъплението той е извършил по времето докато се е изпълнявало общото наказание лишаване от свобода, определено по реда на чл. 25 НК. По-късно е бил условно предсрочното освободен с определението на Варненския окръжен съд, което е влязло в сила и е извън обхвата на чл. 419 НПК. От посоченото дотук следва, че атакуваното определение, постановено при съществено нарушение на материалния закон трябва да бъде отменено, а производството – прекратено, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н. ч. д. № 145/2010 г. по описа на Районния съд –[населено място]. ОТМЕНЯ определение от 29.06.2010 г. на Районния съд –[населено място], с което е приложен чл. 27 НК и прекратява производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: